1

"ДА ЖИВЕЕШ, ЗНАЧИ ДА СЕ БОРИШ. РОБЪТ- ЗА СВОБОДАТА СИ, А СВОБОДНИЯТ - ЗА СЪВЪРШЕНСТВО"
Ако не сте привърженик на профанизирането на българската култура, ако не се срамите да се наречете българин, то добре дошли и нека бъдем приятели, ако ли не -
вървете си поживо, поздраво.

неделя, юни 27, 2010

Формация за народни песни и танци "Вакарелче" с нов представител в Националното училище за танцово изкуство София


Стана традиция участниците във формацията за народни песни и танци "Вакарелче" при Народно читалище "Заря 1902г." с. Вакарел да изпраща представител в Националното училище за танцово изкуство София за продължаване на образованието си след седми клас. Тази година "цедката" на сложните изпити преодоля Силвана Михайлова, която след успешен изпит на 26.юни бе приета за ученик в осми клас на училището. Желаем на Силвана само успехи при овладяване на сложното изкуство на българските танци. В училището освен нея учат и десетокласничката Мариана Зафирова, положила с отлична оценка изпитите по специалността за девети клас, която продължава да е "гръбнакът" на формацията. Успешно завърши осми клас и Ива Ласкова. Преди година курса на училището завърши Кирил Асенов, сега студент в НАТФИЗ - специалност театър на движението, а преди две години завърши Дияна Любенова, сега танцьор в Ансамбъл "Българе"
Всеки човек, който малко познава материята "Български танци" ще оцени по достойнство трудът и успехите на тези деца от едно селско читалище, които успешно се конкурират с градските, които извършват подбор от стотици деца.
И всичко това за седем годишното съществуване на формацията. Безспорни са двете основни причини за успеха на вакарелските деца. Първо, техният невъобразим талант, и второ трудът, майсторството и педагогическите умения на хореографът на формацията Ружка Пенева. Читалищното настоятелство твърдо подкрепя децата и ръководителката им и се старае да осигури подходящите условия за подготовка и изяви.
Давайте все така смело напред Вакарелчета. Вие сте нашата гордост и нашата надежда. Надежда, че красотата ще победи днешното сиво ежедневие.

сряда, юни 23, 2010

ЕНЬОВДЕН – МЕЖДУ ХРИСТИЯНСТВОТО И ЕЗИЧЕСТВОТО, ЗДРАВЕТО И БОЛЕСТТА, ЛЕЧЕНИЕТО И МАГИЯТА, ДОБРОТО И ЗЛОТО.


Утре,24 юни, е Еньовден. По християнския канон „Рождение на св. Йоан Кръстител (Предтеча)". Този празник е един от най-важните летни празници в народния календар, сравним с Гергьовден, Спасовден, Коледа. В обичаите за празника обаче, са запазени най-много черти от старата славянска митология. Това е може би единственият календарен празник, в който ярко се противопоставят доброто и злото, здравето и болестта, лечението и магията.
Празникът е свързан с лятното слънцестоене. На Еньовден е най-дългият ден и същевременно най – късата нощ. Празникът има отредено място и в празнично обредната система на населението от Вакарелската покрайнина, както в цялата страна. Сред старото вакарелско население е известен е с наименованието Еневден. В центъра на празника стои вярването за къпането на слънцето. Старите вакарелци са смятали, „преди да тръгне за зима” слънцето се окъпва във вода, преди да изгрее и се отърсва, затова водата на всички водоизточници се смята за лековита.
 
Лечебна сила има и росата.За това всички се окъпват през нощта или сутрин , преди изгрев се отъркалват в росата за здраве.
Еньовчето е символът на този празничен ден. Народът ни вярва, че на Еньовден с него могат да се излекуват всякакви болести. Отварата му засилва плодовитостта на добитъка и действа магически целебно на бездетните.Смята се, че в нощта срещу Еньовден всичките билки и треви получават магическа и лечебна сила, и баячките и билкарките излизат да ги берат преди изгрев „по роса”. Баба Мария Станоева и Лазаринка Стайкова, която имаше дарба на баячка, мои информаторки при етнографските ми проучвания във Вакарел, сега и двете покойнички, разказваха, че от техни майки и баби знаят, че за да е „лековито билето” трябва да се откупи от самодивите. Откупуването са извършвали като първо отивайки към полето и при брането на билките пазели строго мълчание, и второ - поставяли набраните билки на куп, до някое полско кладенче, залавяли се на сключено хоро и мълчаливо, без никакъв звук играели, като се завъртали три пъти. Едва тогава проговаряли.
Според Лазаринка Стайкова старите вярвали, че човек може да бъде „налегнат" от 77 болести и половина. За 77 имало билки, и лек с баяния. Само за половинката имало една билка, която се откривала на специални билкари, само срещу Еньовден, и то ако я откъснат наполовина. Момите от махалите, придружени от възрастна жена също излизали по полето да берат китки полски цветя и билки, задължително еньовче, с които окичвали къщите за здраве.
При изгрева на слънцето се гадае за здраве, като се застава срещу него и през лявото рамо се гледа назад за отражението на сянката. Ако видиш „цела сенкя”, ще си здрав. Ако видиш „половин сенкя” – ще се разболееш.
В деня преди Еньов ден и на самия ден не се пере – „да не матиш водата на Сънцето”. Не се работи никаква домашна или полска работа за да не пада град и гръм.

Утре е Еньовден.Освен светлата, празникът има и тъмна страна. Билки, които не са откупени от самодивите придобивали отровно действие – „биле отровно” и с тях се извършвали магии.Както се пее в песента :
„Калина гърло боляло,
свекърва и го лекува,
не тура биле лековно,
най тура биле отровно
Най тура биле отравно
и от люта змия сърцето,
и от зелен гущер главата...”

Вярва се, че през нощта срещу Еньовден се „обират нивята” т.е. привлича се плода на чуждата нива в своята. Ненка Костова, също мой информатор приживе ми разказваше, че както майка и казвала в старо време някй си човек от Селянин намирал на Еньовден няколко години поред нивите си зажънати от четирите края. Решил да разбере каква е работата и на смрачаване се качил на круша, която расла на синора на нивата, като се скрил в клоните. Късно през нощта на нивата дошла жена, разплела си косата, съблякла се гола, застанала в средата на нивата и започнала да влачи престилката си „футата” през житото. Като стигнала единия края, започнала да зажънва, като викала силно „ Братче, Еневдене, що ще ми донесеш. Братче, Еневдене, жито да ми донесеш.” Човекът не се стърпял, скочил от крушата, като извикал „Сега ще видиш що ще ти донеса”, но жената побягнала и се скрила в тъмнината.Останали само дрехите и, но никой от махалата не можал да ги познае. От тогава, стопани, които се съмнявали, сами прожънвали нивите си на кръст, та ако дойдат житомамници да не могат да ги оберат.
И все пак слънчевата светлина и дъхът на полските билки и треви надделяват над тъмните сили. В днешното забързано време, можем да отделим време, да излезем сред природата или в прковете и градините и да се порадваме на тревите и цветята. А, най-малкото, което можем да направим е да мислим позитивно и да дарим околните си с усмивка и се стараем да ги заредим с позитивна енергия, като поне за един ден забравим и загърбим проблемите си.
Утре е Еньовден.Усмихнете се! Подарете усмивка! Вашите усмивки, ще допълнят дъха на цветята и ще окажат отпор на тъмните сили.

вторник, юни 22, 2010

ЗА ГДБОП, ГЛОБАЛНИТЕ БИБЛИОТЕКИ И ОЩЕ НЕЩО...

Преди три часа уважаваният от мен Павел Николов публикува в блога си коментар по повод шумната акция на ГДБОП за ликвидиране на сървъра на онлайн библиотеката разпространявана от Chitanka.info Това е отново показване на сила от управляващите по отношение на Интернет пространството и опитите за налагане на тотален контрол. То не бяха напъни не бе чудо. Следенето на електронната поща, обсъждането на забрана на критиките срещу власт имащите в блоговете и социалните мрежи.
Ей аланкоолу, не се правете по- християни от папата.
То и това доживяхме, папата да се извинява за Коперник и Галилей, а и за още много умове, пострадали от инквизицията, само защото умовете им отказваха да приемат догмата "...Неведоми са пътищата божи".
А по отношение на интернетпространството не им ли е ясно на ГДБОП, че бъдещето е в онлайн информацията. Та защо не атакуват Библиотеката на конгреса на САЩ, Библиотеките на световноизвестни университети. Та не е ли противоречие полицейското действие на програмата "Глобални библиотеки", която се реализира от фондация "Бил и Мелинда Гейтс" със съдействието на същото Министерство на културата, което ги е уж информирало. Къде остана идеята за Глобалните библиотеки...??
Изниква и въпросът защо така успешно не се бори полицейската дирекция с явно порнографските сайтове??
Що се касае за книгите, отново Министерството на културата да се замисли защо не се купуват? Защо ДДС за книгите е с най-висока ставка в Европа?
И ето "мишлетата" получават някаква благинка да четат безплатно всякаква литература?? Де , бре! Ако има келепирец ,то той ще е за нас? Пък и защо ще се образовате? Колкото по - неуки сте, толкова по - лесно ще ви управляваме. Аа-ма ха!
А иначе, никой не е спрял прогреса, било той технически, или културен. Много голяма хапка е интернет за родната полиция .

неделя, юни 20, 2010

Да не станем като Гърция... Писна ми!

Бях се зарекъл категорично да не пиша по чисто политически теми, освен тези свързани с културната политика но вече ми писна. Чашата преля, когато гледах репортаж за протест на производителите на дини. Стана ясно че благодарение на държавната субсидия за производителите в Гърция,в момента на стоковите борси пристигат дини на цена тридесет стотинки за килограм заедно с транспортни разходи и печалба. И пак колко са алчни нашите производители. А държата спазвайки Европейските документи не може да направи нищо. И изведнъж пак внимавайте да не станем като Гърция и Румъния и Европейския съюз да ни наблюдава. Ей богу, кога ще дочакам времето да станем като в Гърция. Моля Ви се господа управляващи, не предприемайте нищо! Нека колкото е възможно по-бързо да станем като в Гърция. Средна заплата 1500 евро, Средна пенсия 750 евро. тринадесета и четиринадесета заплата и пенсия. Бонуси за работещите за съответните големи празници - пуйка за Коледа, агне за Великден и др. Безплатно кафе и вода на работното място и в повечето фирми безплатни обяд и вечеря в зависимост от смяната.Цени на основните хранителни стоки, перилни препарати и др., включително ток и горива на нашите цени, на моменти дори и по-евтини.
А както е известно и гърците работят колкото нас, даже и по-малко. Освен това една идеално развита инфраструктура, включително шосета, свързващи малки селца, като същите в България се свързват с горски или кални селски пътища.
Е какво да Ви кажа. Да станем като Гърция. Моля ви, не ни пречете, даже ни помогнете и ни тласнете в тази "пропаст"

петък, юни 18, 2010

ЛИНЕЕ НАШТО ПОКОЛЕНИЕ...

Линее нашто поколенье,
навред застой, убийствен мраз;
ни топъл луч, ни вдъхновенье
не пада върху нас.
Еех, Дядо Вазов,
Ако вашто линееше, то нашето направо оскотява. Като пуснеш телевизора, това е ако не знаеш една говореща кутия, по която бистрим вътрешното положени без да ходим до кафенето, отвсякъде научаваш за пияни младежи и ученици. Бе то и вашите бяха пияни, пиян бе цял един народ. Да,пиян,ама от дъха на свободата и мириса на барута, пък нашите смучат като скотове водка, ракия и най-вече бира. Смучат и то до припадък по пейки, градинки и където им падне, и се налага доктори като Соколова да ги спасяват. И то да ти кажа все млади, млади. Осем годишни, тринайсет, четиринайсет годишни. По повод и без повод. Важно е купонът да върви и да е супер яко. Купон, това е нещо като вечеринка, ама не съвсем като тези, дето ти ги знаеш. Щото по твое време на вечеринките играехте театър, слушахте музика, рецитирахте поезия и мечтаехте, пък ние пием, пием. А това - супер яко, не мога да ти го преведа, щото и аз не го разбирам. Ще кажеш, ами бащите им, що правят бащите им, та не им опънат здраво ушите и не ги понапляскат? Еех Дядо Вазов, че няма ги вече такива бащи, като чорбаджи Марко, които всяка вечер да сбират челядта си и да ги питат що са правили днес. Прочели ли са някоя книга, ходили ли са в читалището. Ама как да питат за читалището, като много от маиките и бащите не знаят от де се влазя в него.Я се приберат я не, а някои от тях също опиянени и питат само, "Ти мене уважаваш ли ме и имаш ли си пари". Та даже изкарват и докторите виновни.
Ще кажеш ами де са даскалите. То и нашите даскали не са като Бойчо Огнянов и Рада. По- учени са и по-окумуш, ама от мислене как по сложно да предават знанието, и те нямат време да приказват с децата. Занимава ги вопроса за това, щото си говорил със стари думи и някак наивно, та искат да те изхвърлят от програмата. И тебе, и дяда Славейкова и Пелинко. Пък да ти кажа под сурдинка и те си мислят само за платата. Пък някои от тях си и пийват, ама това последното, се едно не си го чул.
Ама да ти кажа и царщината не се много интиресува. Закриха зали и салони, дето децата да се занимават с гимнастически упражнения, да ритат топка и прочия. Не се прави нищо, щото децата да се ангажират с рисуване, пеене, танци. Защо ли? Защото така е по-лесно, Първо не си даваш много зор, и само викаш - няма пари, и второ, пиян и скотски народ се по лесно управлява.
То да ти кажа, ако не се сберат по-окомуш хора и да тропнат по масата "Доста! Така вече не може!" - всичко пропада. Днешните, като станат утре майки и бащи на що ще научат своите си деца. И тогава няма турките да са ни виновни за затриването на българското племе.
Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло —
какво ще да му завещайш?
Ама нейсе. И аз веке да свършвам, че станах еден мърморко, сущий Иванчо Йотата.

понеделник, юни 14, 2010

Летни празници във Вакарелската покрайнина ...Вайдудул

Вайдудул е един летен празник на вакарелското население, и и в почти цялата страна, който не е свързан с празника на конкретен християнски светец, а цели със силата на магически действия и песни да измоли божията благодат за да завали дъжд и да спаси нивите и ливадите от продължителната лятна суша. През жарките летни месеци май, юни или началото на юли ако продължително засуши и има реална възможност посевите, насажденията и тревата по ливадите да изгорят, възрастните жени от махалите определят ден за вайдудулки. На този ден група моми, облечени в стари дрехи се събират, окичват се стъбла от пелин, селим (девисил) и цветя, сипват в окичено котле вода и тръгват по ред в къщите да се молят за дъжд. След като влязат в двора пеят вайудулската песен
„Ой Дане, вайдудуле, дай боже даж,
Зададе се тевен облак, дай боже даж,
та зароси ситна роса, дай боже даж,
ситна роса по полето, дай боже даж,
та ороси синорето, дай боже даж.
Овчарето по полето, дай боже даж,
Че овчаре погореа, дай боже даж,
и овците им помреа, дай боже даж,
без водица, без тревица, дай боже даж,
Ой Дане, вайдудуле, дай боже даж.”
По време на песента една от момите поръсва (раси) стопанката за дъжд. Стопанката дарява вайдудулките с брашно, боб, картофи или някакви други продукти, но никога яйца, за да не бие град (да не се образуват градушки), които изнася от вкъщи със ситото за пресяване на брашно. След като дари вайдудулките стопанката търкулва ситото и по това как ще се захлупи гадаят за дъжд. Ако ситото се похлупи ще вали. На изпроводяк стопанката плисва върху вайдудулките вода с котле. Продуктите, получени от вайдудулките се занасят в дома на предварително уговорена бременна жена, която скоро ще роди, или жена, която кърми женско дете( момиче), където готвят ястия за вайдудулките. Приготвят се девет ястия, които да заместят деветте месеца бременост, защото както жената носи в утробата си плода девет месеца, така и новият дъжд след молитвата се ражда. Преди да седнат на трапезата момите слагат нощовите за месене на хляб върху дървената брана за зариване на посевите. В нощовите сяда бременната жена или кърмачката без бебето и момите я влачат с браната до река, в махали където има, или до някой кладенец. Там я икъпват, като и момите хубаво се намокрят. Ако ритуалът се извършва на река всичките моми хвърлят вайдудулските китки на реката. От този обичай носят имената си някои места , примерно Вайдудулския вир, Вайдудулския гьол, Дайдудулския излак. След този ритуал всички се завръщат в дома на бременната или кърмачката и се гощават.

събота, юни 12, 2010

СТОЯН ВАТРАЛСКИ ... Верую

(150 Години от рождението на Стоян Ватралски – поет публицист, общественик. Първият българин завършил Харвардския уневерситет)


Портрет на Стоян Ватралски след завръщ6ането му от САЩ през 1900г.
Публикуван от д-р Вергилий Кръстев
в "Изгревът" на бялото братство пее и свири, учи и живее
т. 24 София, 2008г. сн. 49


“?... Щом днешний дух не те разбира...
След сто години друг ще те цитира??”

петък, юни 11, 2010

СТОЯН ВАТРАЛСКИ ЗА ... Петър Дънов и бялото братство

(150 Години от рождението на Стоян Ватралски – поет публицист, общественик. Първият българин завършил Харвардския уневерситет)

„Две са отличителните черти на Белите братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с благоговейно доверие към Учителя им; и братствени, любезни обноски помежду им... Това са хора усърдни, които гладуват и жадуват за правдата, които копнеят за братствоединство... Честни люде, честни българи. Две неща, създадени от самия него, издигат Учителя на Белите братя до български фактор от исторично значение: първо - неговото силно прихватливо учение; второ – неговите добри и предани ученици. Учението и мирогледът на Петър Дънов нямат нищо, което да е непримиримо с Христовото учение. Ядката му е Любов, Мъдрост и Истина. Това ново учение е древно като планините и чисто като светлината. И при това не по-малко християнско. В него има чудесни възвишени морални наставления. Кой свещеник и на коя черква е дал на своето паство по-възвишен и по-християнски лозунг от ‘’Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!’’? Няма съмнение, че в религиозно отношение Дънов е пил дълбоко от мистиката на Изтока..., но той не е забравил отрезвителната струя на Евангелието. "

Източник: www.mikael7.com

четвъртък, юни 10, 2010

СТОЯН ВАТРАЛСКИ ЗА ... поп Богомил

(150 Години от рождението на Стоян Ватралски – поет публицист, общественик. Първият българин завършил Харвардския уневерситет)

”Най-великият българин е бил и е поп Богомил. Той единствен между нашето племе, с кваса на своето жизнедавно учение е внесъл ценен принос в световната култура. Поп Богомил беше предтеча на всички велики реформатори, с които цивилизацията днес се гордее. От своя народ, този великан, е нещо повече от отречен. Нещо по-срамно от забравен!”.

Източник: bojanapankov.blog.bg

сряда, юни 09, 2010

СТОЯН ВАТРАЛСКИ ЗА ... Любовта между хората

(150 Години от рождението на Стоян Ватралски – поет публицист, общественик. Първият българин завършил Харвардския уневерситет)

Да любиш, е да можеш да прощаваш.
Да имаш в себе си велика мощ!
Да любиш, туй е кротко да съзнаваш,
че си кат всички, даже и по лош!”

СТОЯН ВАТРАЛСКИ ЗА ... Българо-американските отношения

(150 Години от рождението на Стоян Ватралски – поет публицист, общественик. Първият българин завършил Харвардския уневерситет)

“На никоя държава, освен може би на Русия, днешна България не дължи за своята свобода и култура, за своите политически учреждения толкова много, колкото тя дължи на Америка. Новата българска история е неделима от историята на американската религиозна мисия и американските училища в Цариград и другаде по Балканския полуостров.”

Източник: Димитър Керелезов - Про и Анти

вторник, юни 08, 2010

СТОЯН ВАТРАЛСКИ И ... Конфликтът му с Георги Димитров

(150 Години от рождението на Стоян Ватралски – поет публицист, общественик. Първият българин завършил Харвардския уневерситет)

Влажна есен изпраща 19 век. От амвона на голяма бяла църква слиза с бързи, тежки стъпки пасторът – снажен мъж, когото непознати често бъркат по осанката и облеклото с банкера в града. Мигове преди това хоралите под покрива на сградата са заглъхнали, проповедта е прекъсната от момичешки писъци. Само циничният смях на гръмко говорещ младеж нарушава конфузната тишина, в която отеква ехото им. Богомолци са смутени от вулгарния му език. Момичета, заели места пред него, плачат, едно от тях става и напуска богослужението разстроено. Със силна хватка за врата и няколко тежки удара нахлулият смутител е изхвърлен на дъждовната улица. Градът е българският Самоков. Пасторът е първият български абсолвент в Харвард – Стоян Ватралски. Брилянтен ум, оставил ярки следи сред академичния елит в престижния университет. Завърнал се в България, преподавател в Американския колеж, лектор в Софийския университет. Поет и публицист, чиито избрани съчинения ще се издадат в 17 тома през 1930-те. Близък приятел на Иван Вазов, Иван Шишманов, Симеон Радев и Пейо Яворов.
Шестнадесетгодишният младеж, когото пастор Ватралски изхвърля от църквата, е Георги Димитров, бъдещият комунистически водач.

СТОЯН ВАТРАЛСКИ И ... Борбата за освобождение на Македония от турско робство

(150 Години от рождението на Стоян Ватралски – поет публицист, общественик. Първият българин завършил Харвардския уневерситет)

Стоян Ватралскн е вероятно първият българин в САЩ, който се ориентира към пряко сътрудничество с Върховния македонски комитет. Като студент в Кеймбридж той пише в София още през 1896 г.: „Моля проводете ми книги и вестници и пр. Аз ще се старая с тяхната помощ да защитя според силите си нашите интереси пред английския свят." В началото на 1900 г. отново търси съдействие; „Трябват ми документи, които разглеждат въпроса всестранно с цел да приготвя на английски защитата на македонската кауза. . . в Съединените държави. То ми е патриотична длъжност — добавя Ватралски. — Хората нека разискват дали перото е по-мощно от сабята. Аз за себе си съм решил, че моето перо е по-мощно от моята сабя." Писмото съдържа и други полезни за делото съждения: „Македонският въпрос не може да се разреши без участието на англосаксонския свят" и още: „В чисто демократически страни, каквито са англосаксонските, дето публичното мнение седи на трона, апел чрез печата е от извънредна важност."
Ватралски удържа на думата си — на 7 април 1900 г. във в. „Бостън транскрипт" излиза негова статия под заглавие „Наближаващото въстание в Македония". Като изпраща копие на Върховния комитет, той подчертава, че споменатото печатно издание е сред най-авторитетните в цяла Америка: „Никой друг вестник от тази страна на океана не се чете от толкова културни и влиятелни читатели."
Статията на Ватралски, без да блести с особени качества, е постижение за времето си и ясно осветлява причините за предстоящия бунт на българите. В нея той отхвърля твърденията, че засилващото се напрежение в Македония се дължи на някакви външни „агенти", като посочва, че обяснението трябва да се търси в политиката на властите и в неизпълнените обещания на Великите сили. Авторът отбелязва, че при тези обстоятелства революционерите в Македония закономерно се надяват на помощта на България, без да пренебрегват Русия и Англия. „Към България Македония справедливо отправя специални искания" - пише Ватралски. -Свързани чрез една религия, един език, от традицията и единните национални желания, македонските българи „гледат на Княжеството като на другата — свободна част от тяхното отечество".
На края авторът отправя призив към световноизвестни учени като Джордж Кенън и други, сами да проверят каква е етническата принадлежност на славянското население в Македония. „Тогава — пише той — те ще се уверят, че македонският говор е диалект на българския език." През следващите години името на Ст. Ватралски се появява все по-често по страниците на американския печат, както и в българските емигрантски издания.

Източник: Георги Генов – Македоно –български преглед “Вардар”

СТОЯН ВАТРАЛСКИ ЗА ... България

(150 Години от рождението на Стоян Ватралски – поет публицист, общественик. Първият българин завършил Харвардския уневерситет)


"Красива Божия природа и грозни човешки нрави"

СТОЯН ВАТРАЛСКИ ЗА ... Стефан Стамболов

(150 Години от рождението на Стоян Ватралски – поет публицист, общественик. Първият българин завършил Харвардския уневерситет)

“Направен според мострата и материята, която природата употребява да произведе величия на света, неговата сила и слабост, неговите добродетели и пороци бяха еднакво велики. Съден от становището на християнската цивилизация, той действително може да бъде осъден, но и сравнен с противниците си, той изглежда не само велик, но благороден и прям. В действителност той бе своеволен и свиреп, но никога не устройваше заговори и не извърши убийство. Той не бе подъл. Той удряше направо и стоеше в дневната светлина като мъж. Цял свят знаеше какви са му намеренията. Тъкмо противно бяха хората, които му правеха опозиция. Те устройваха заговори в мрака, организираха бунтове в полза на една чужда държава.”

Източник:
Димитър Иванов - "Стефан Стамболов-от перото до ятагана

понеделник, юни 07, 2010

БУРЕНИТЕ НА ЗАБРАВАТА ( 150 Години от рождението на Стоян Ватралски – поет публицист, общественик. Първият българин завършил Харвардския уневерситет)

През тази година се навършиха 150 години от от рождението на видния общественик, писател и ублицист, приятел на Вазов, Шишманов, Радев и Яворов - Стоян Ватралски. Първият българин, завършил Харвадския университет. Незаслужено заклеймен като протестантски проповедник и постепенно забравен в българското общество. Роден е на 7 Март, 1860 г. в семейството на Кръстьо и Ружа Ватралски, бедни овчари от Вакарел. Енергичния си дух, наследява от майка си известна сред съвременниците си с прозвището “Коджа Трена” Сестра му Севастица, в последствие става съпруга на общинския фелдшер Костадин Георгиев и основава стипендия за талантливи вакарелски ученици. Ватралски започва своя поход в търсене на знание от ранна възраст. След завършване на началното си образование във вакарелското училище, заедно с Тодор Стоилов и Стамо Червенков са изпратени в откритото по решение на самовския епархийски съвет Самоковско градско училище. Там го заварва и Априлското Въстание. Следващите няколко години са формиращи за неговия живот и кариера. По време на Освободителната Война (1877-1878) той приема протестантска вяра. Издържайки се сам, продължава образованието си в Американското Училище в Самоков. Там прекарва четири години (1878-1882), изпълнени с ревностно търсене на знание. През 1884 г. по покана на Американски мисионери Ватралски пристига в Америка, вероятно в един от североизточните щати. За своето пристигане той пише: “Пристигнах без никакви пари и почти никакво знание на Английски език.” Скоро постъпва в Западната Академия в Ню Джързи, където учи Английски език. Престоят му там не е дълъг, защото през мой 1888 той завършва Теологичното Училище при университета Хауърд, разположен в столицата на САЩ, Вашингтон. Следващите четири години Ватралски проповядва в различни църкви, държи лекции за България и списва за различни вестници. През Юни 1892, в едно ранно неделно утро, развълнуван и със сълзи на очи, Ватралски пристигнал в Кеймбридж, Масачусетс и за първи път в живота си влиза в “Двора” на Харвардския Университет, за да стане първият Българин, завършил Харвард. Следващите две години са феноменални за младия Ватралски. Следвайки като “специален” студент, той постига това, което никой друг българин дотогава не е постигал. Въпреки че през първия семестър среща твърде много затруднения, особено в областта на английския език и получава средни оценки, Ватралски не се предава. Наред с образователния процес, той продължава да сътрудничи на редица ежедневници както и да публикува стихотворения. Заради изключителната му способност да рецитира и ораторства, а и заради дългата му брада и силен европейски акцент съучениците му го наричали “Българският Толстой.” Но дори и с явен Балкански акцент, Ватралски се слави като необорим словесен опонент. На няколко пъти печели награди за ораторство в Харвард и околните колежи. Точно преди завършването си през Юни 1894, Ватралки печели анонимен конкурс за бакалавърски химн на Харвард, който се пее и до днес при завършването на бакалаварския клас.Стоян Ватралски, Станислав и Спас Шумкови са сред създателите на първото студентско дружество „България", учредено по инициатива на братя Балабанови в Ню Йорк през 1890 г. и просъществувало до 1897 г. Освен взаимопомощ дружеството си поставя за цел да запознава американската общественост с българския национален въпрос.Стоян Ватралски участвува активно и дружество "Левски"
След дипломирането си в Харвард, Ватралски живее в Кеймбридж, продължавайки да изнася лекции за България. Той е добре познат на Бостънското общество със своите “публични сказки” върху българските народни обичаи и религии. Освен в Бостън, Ватралски често е канен да пътува в много от източните щати между които: Ню Ингланд, Индияна, Ню Йорк, Охайо, Ню Джързи, Пенсилвания, Кънектикът, Мейн и Ню Хампшиър. Пътува и до Канада. Работи за East Entertainment Bureau, Ltd. в Бостън и Wade Entertainment Bureau, Inc. в Ню Йорк, чрез които пише за известни всекидневници като: The Boston Transcript, The New York Tribune, The Forum, and The Chicago Tribune. Известността му е толкова голяма, че всички те поместват неочакваната новина за неговото заминаване за България. Оставяйки перспективна кариера в Америка, през юни 1900г. Ватралски тръгва обратно за България. Точно преди да отплува, минава през Ню Легсингтън, щата Охайо, където на 16 юни 1900г държи реч пред кметството на града, в чест на Дж. А. МакГахан, военният кореспондент, който пръв пише в световната преса за Априлското Въстание и с това спомага за освобождаването на България от Турско робство. Посещавайки гроба на известния Американски журналист по-късно същия ден, Ватралски обещава да направи всичко възможно за построяването на подобаващ монумент. След завръщането си в България, Ватралски купува къща в Красно Село и през 1907 се жени за Василка Ватралска. В Америка се връща само веднъж за 30-годишнината от дипломирането си в Харвард. През ранните си години в България Ватралски основава Българо-Американското дружество, а също е и член на борда на Дружеството на английско говорящите жители на София. Преподава в Американския колеж, лектор е в Софийския университет. Продължава работата си като поет и писател, наред с църковната си дейност като протестантски проповедник. Политическата му насоченост е радикална, но въпреки че често е молен да заеме политически постове, той не проявява голям интерес. Многобройните си познанства със световни политически фигури, Ватралски ползва като възможност да популяризира родината си. Поддържа връзка с Джордж Уошбър и Алберт Лонг. Води оживена кореспонденция с братя Бъкстон. Особено активна политическа дейност развива през годините на Балкънската и първата световна война, като чрез кореспонденцията си с видни английски и американски общественици поставя пред международната общественост българския въпрос. Например, братята Чарлз и Ноел Бъкстон му помогнали да пътува за Великобритания по време на Балканската Война (1912-1913), където говори и пише в защита на България.
Освен като мисионер и общественик Стоян Ватралски е познат и като литературен творец. Той пише проза и поезия на различни теми, които могат да се обединят в няколко основни групи: историческа ("България и съседните държави", "Моето в Англия себепосланичество", "Америка и България", "Английски и американски държавници", "Кирил и Методий", "Балканско държавничество"), нравствено-етична ("Първом правда", "Миротворци", "Щастие", "Бистра водица", "Пъстри сбирки от речи", "Силата на правдата", "Против никотина", "Как се човек обезчовечава", "Приятелство") и религиозно-богословска ("Битие", "Евангелски псалми", "Проповеди на един християнски мирянин", "Истина ви казвам", "Бог и войната", "Исус Христос", "Царят на правдата". Висока оценка за неговото творчество дават видни писатели, учени и общественици. За него Иван Вазов казва: "Неговите стихотворения могат с еднаква полза и наслада да се четат от стари и млади и по своето възпитателно значение са от категорията на хубавите, но тъй редки у нас книги, които могат да бъдат препоръчани като четиво за днешното поколение", а проф. Иван Шишманов допълва: "Навред изпъква енергичната фигура на силния с христовото слово евангелски проповедник, който не напразно е чел библейските пророци и Емерсона. Но има в римите му и истински лиричен акцент.” Произведенията на Стоян Варталски претърпяват второ издание през 1933-1934 г. в поредица от 17 тома.
Заради религиозните си убеждения, Ватралски остава забравен като религиозен деец, учен и творец. Делото на Стоян Ватралски остава скрито в слоевете на драстични политически, икономически и културни промени в България.
Време е днес, 150 години след рождението му да изтръгнем бурените на забравата , за да блесне в цялото си величие истината за този необикновен човек, поел по криволичещите кални пътеки от Вакарел до Самоков, за да се превърне в първият българин, завършил Харвардския университет.

Литература :
1. Доний Донев – “Евангелски вестник” 28.05.2004г.
2. в-к Свободен народ – 1990г.
3. Станислав Владимиров – 135 г. просветно дело във Вакарел – 1991г.
4. Иван Вазов – Събрани съчинения т 22
5. Личен архив Станислав Владимиров
6. Георги Генов - Първи стъпки на македонското освободително движение в Америка - Македоно-български преглед "Вардар"

четвъртък, юни 03, 2010

Читалищни... Залудо стой! Залудо не работи!

На 26.05.2010г., според информация от сайта на Народното събрание, Парламентарната комисия по културата, гражданското общество и медиите е приела доклад след второ гласуване и обсъждане в комисията на законопроект за изменение на Закона за народните читалища, с предложение законопроекта да се внесе в пленарна зала. Законопроектът, внесен от група народни представители касае сроковете на свикване на конгрес на Съюза на народните читалища, кворумът на кангреса и промяна на срока, в който читалищата следваше да приведат уставите си съгласно новия закон и да се пререгистрират в окръжните съдилища. Промяната е оправдана, според скромното ми мнение, в частта, касаеща Съюза, защото текстът на закона влизаше в противоречие със Закона за юридическите лица с нестопанска цел. По действащия закон, редовен е конгрес на СНЧ, ако на него присъстват делегати, които представляват две трети от читалищата. Този текст противоречи на текстовете на ЗЮЛНЦ, който установява правната норма, че общите събрания на юридическите лица с нестопанска цел са редовни, ако са представени повече от половината членове. Същото важи и за срока, в който трябва да се свика конгресът. Законът предвижда това да стане в едномесечен срок от влизането му в сила, което реално не може да стане, защото на регистрираните читалища се дава едногодишен срок за привеждане на уставите. И ако се свикаше конгрес в указания срок, то той щеше да се проведе с присъствието на представители на уставно нередовни читалища от законова гледна точка.
Нищо обаче не може да оправдае гласуваното предложение за удължаване с още една година на срока за привеждане на уставите на регистрираните читалища. Ако погледнем регистъра, воден от Министъра на културата, ще установим, че повече от две трети от читалищата са се пререгистрирали в окръжните съдилища, като са с променени устави, видно от променените наименования с добавена година на основаване. Малко са ония, които не са си мръднали пръста за да направят необходимите промени и да проведат общи събрания. И причините за това са поне две. Първо Настоятелства, Председатели и Секретари нехаят за промените в законодателството. Ръководените от тях читалища не водят редовен организационен живот. Някои са свиквали общи събрания през 1996, 1997г. след влизането на закона и от тогава си живуркат спокойно. Стои един секретар сред прашасалите книги. Я дойде някой днес, я не.
Други пък, поради липса на дейност и интерес сред гражданите, не могат да осигурят необходимите членове – 150 за градовете и 50 за селата. Трети пък са се изпокарали по политически причини, много присъщо за нашето време, и не могат да постигнат съгласие в общите събрания и излязат с решение. И какво излезе, отново отсрочка. А това е подигравка с труда на всички ония, които вече година тичат, организират членовете, преработват устави, заверяват документи, по няколко пъти ходят до Окръжните съдилища. Само и само като съвестни граждани да спазят закона в името на съществуването на тяхното читалище. И заедно с това да са им наред и всички останали дейности- библиотека, школи по езици и изкуства, самодейност, реализиране на проекти и какво ли още не.
И накрая какво - можело и другояче.Народната поговорка “Залудо работи, залудо не стой” изведнъж придобива смисъла: Залудо стой! Залудо не работи! Защото следва ОТСРОЧКА.

вторник, юни 01, 2010

НАТЮРМОРТ

"Мили, родни картинки от задгаровия площад на с. Вакарел



"Е, те такова чудо нема и не може да има"



"Имааа! Немаа! Имааа! Немаа!



Море нема, нема, как да имаа!



Море има, има! Само лажеш."