Въпросът за членството на вакарелското читалище в съюза се поставя на редовното общо събрание на читалището през март 1921 година, като на новоизбраното настоятелство под председателството на Константин Георгиев е поставена задача да проучи „въпросът за влизане на читалището в читалищния съюз”.
На 4ти септември на заседание на Настоятелството (Протокол № 8) е взето решение в т.6 „ Да се свика извънредно общо събрание за вземане решение за членуване на читалището в читалищния съюз, което да се проведе на 18 того.” Извънредното общо събрание, проведено на 18. септември 1921г. Взима решение читалището да членува в читалищния съюз, като упълномощава Председателя да оформи необходимите документи. От тази дата до закриването на съюза читалището е редовен член на читалищния съюз видно от протоколите на общите събрания и най-вече в утвърждаване на разходите на читалището, където постоянно присъства разходно перо – членски внос в читалищния съюз, който през годините варира от 100 до 150 лв. Преглеждайки протоколната книга на читалището постоянно откриваме записи за съюзна дейност под формата на избиране на делегати за конгресите на съюза и утвърждаване на пътните им и дневни разходи за участие, избиране на представители в окръжния или областен читалищен съвет. Коментират се методическите указания на съюза по „уреждане на читалищната библиотека”. Едно от перата за приходите на читалището се явява продажбата на билети „от урежданата от съюза лотария” и „продажбата на отпечатени от съюза картички”Членството на читалището в Читалищния съюз е затвърдено с приемане на изменения в устава, приети на редовното общо събрание, проведено на 15 март 1924г. В чл. 25, където са определени правомощията на общото събрание, в т. Д е записано : „избира делегати за читалищните конгреси, на които дава директиви по сложените на дневния ред въпроси”. В чл. 55 – Разходи на читалището в т Е сред постоянните разходи са „ членски вноски за читалищния съюз” В глава VІІІ Основни положения в чл. 61 е записано „ Читалището е член на Читалищния съюз в България и носи задължения към съюзът и съюзния устав.” Ликвидацията на читалището е уредена в следващия 63 член, където четем
„Читалището не може да прекрати съществуването си, освен ако действителните му членове не останат по-малко от 10 души. В случай, че се разтури имотите му и и наличните му суми се прехвърлят по опис на Читалищния съюз в България и винаги могат да се вземат обратно при подновяване на читалището, когато последното отново се конституира редовно и законно” С този запис е преценено и подчертано, че единствено Читалищният съюз може да съхранява най-добре имуществото на читалището, да го използва за цели на читалищното дело и да го върне веднага и в същия размер обратно на читалището. При възможността да се избира между общината, Министерството и др. Членовете са преценили, че най-голямо доверие могат да имат на Читалищния съюз. За тази цел читалищното настоятелство е задължено да предоставя заверен препис от отчета си освен на Министерство на просвещението, Окръжната училищна инспекция, Окръжната постоянна комисия, общинското управление и на 
Читалищния съюз в България, което е уредено в чл. 73 от устава. Видно от протоколите е справедливо да отбележим, че Читалищния съюз по никакъв начин не се е месил в управлението и дейността на читалището. Днес 90 години след това, читалищните дейци от Народно читалища „Заря 1902” сме убедени че, Съюът на народните читалища е необходим за читалищния живот, особено в днешно време, когато към читалищата се протягат не дотам чисти ръце. Аргументите за това се крият в самия устав и организационно строителство на съюза. В наше време, това е най-демократичното обединение, което гради своите вертикални и хоризонтални структури на базата на представителността. Читалищата от всяка община, които членуват в съюза избират по един представител в общинския читалищен съвет, независимо от големината на читалищата, типът и големината на населените места, в които развиват дейността си. От всяка община, независимо колко е голяма и колко читалища има в нея се избира по един представител, който представлява читалищата в областния читалищен съвет, като общинските читалищни представители избират от своите среди председател и касиер на областния съвет.Председателите на областните съвети, заедно с Председателя на съюза и зам. председателите избрани от Конгреса формират Върховния читалищен съвет. Тази структура и начин на избиране на ръководството на съюза предполага да се чува мястото на всяко читалище столично, градско, селско. По този начин не се нарушава самоуправлението, самостоятелността при избиране на методите за реализиране на целите, стига те да отговарят на законите на страната и устава но читалището.
Съюзът на народните читалища е изключително необходим при противодействието на апетитите за одържавяване на читалищата, за запазване на тяхната самобитност. Той е и партньор на държавните власти в лицето на Министерство на културата, Министерство на финансите, Обласните управи, Националното сдружение на общините в България за отстояване на държавната и финансова помощ за читалищата, за законодателното уреждане на читалищния живот. На нас читалищните дейци ни се иска всичко да се случва по-бързо, струва ни се че в определени моменти се отстъпва от читалищни позиции, но истината е че в последните години нещата вървят зле и запазването на макар и мизерното финансиране, мизерната допълваща субсидия можеше и да не се запазят ако не беше настоятелната дейност на ръководството на съюза в Народното събрание и Министерския съвет. Няма безгрешни хора и за да постигнеш целите си понякога трябва да отстъпиш, стига това да е за развитие на читалищното дело и запазване на самостоятелността и отстояване на уникалността на читалищата. И то не за друго, а заради нашите деца, младите хора, за културното издигане на Отечеството.
