1

"ДА ЖИВЕЕШ, ЗНАЧИ ДА СЕ БОРИШ. РОБЪТ- ЗА СВОБОДАТА СИ, А СВОБОДНИЯТ - ЗА СЪВЪРШЕНСТВО"
Ако не сте привърженик на профанизирането на българската култура, ако не се срамите да се наречете българин, то добре дошли и нека бъдем приятели, ако ли не -
вървете си поживо, поздраво.

четвъртък, април 21, 2011

ПОЯВИ СЕ ...

Когато се каже стилизиран народен костюм все нещо ме кара да приемам с недоверие, особено тези, изработени на машина и предназначени за различни професионални или любителски фолклорни формации. Особено за възстановки на ихтиманския женски костюм. Много от ателиетата считат за негов единствен белег бялата престилка и двуцветния ръкав с редуващи се лентички- черно и жълто или зелено и жълто, както и някакъв бял нагръдник. Приема се за достатъчно едно рязано в кръста сукманче с малко гайтан за обтока, златни апликиращи лентички, някои друг ред паети, ръкавчето, нагръдничето, бялата престилчица и готово. От няколко дни обаче приятно съм изненадан от разработката и предложението на Ателието за изработка на народни носии към Балканфолк ООД, които ни сюрпризираха с нова стилизирана разработка на Ихтимански женски костюм. Костюма е изработен в типичен зелен цвят с приятен за окото нюанс. За автентичните също са характерни тъмните пастелни цветове маслено зелен, морав, черен. Гайтанената обтока е решена също в близост с оригинала. Апликиран е с мънистени флорални мотиви, което го прави нещо средно между белия и жълт тълтър като мотив и мънистеното сукно като материали и изработка. Вътрешния нагръдник със семплата бродерия или пък нагръдника от плетена на ръка бяла дантела го доближава до автентичния. Дизайнерското решение за гарниране на ръкавите и полите на ризата с бордюри дантела, придава особена красота и създава близост до оригинала. Така, че дизайнерското решение и майсторската изработка са довели до един стилизиран ихтимански женски костюм модерен и съвременен и същевременно близък до оригинала. Ако фирмата постави и къс ръкав в две разцветки зелени и жълти ивици, то повече нищо не можем да желаем.
Сукмана с оранжевите мъниста също трябва да бъде изчистен от оранжевия гайтан и оранжевата панделка като нетипични и неприсъщи за носията. Но всичко това при желание на фирмата е поправимо важното е основното, че сме свидетели на появяването на един действително сполучлив женски костюм за сценична изява на фолклорни състави, пресъздаващи ихтиманското народно творчество. За да се убедите в това прилагам колажи от снимки на разработката и автентичен костюм. Както и колаж от снимки на апликацията на стилизирания сукман с такива от автентични сукмани жълт тълтър и мънистено сукно.


























Пожелания и поздрави за екипа изработил костюма с пожелание това да стане най продавания от колекцията на ателието за народни носии към Балканфолк ООД.

петък, април 15, 2011

... „ОЙ ЛАЗАРЕ, ЛАЗАРЕ”...


Обичаите по Лазаровден във Вакарел са женското съответствие на коледарските и сурвакарски обичаи на мъжете. В тях участват момичета, които в този момент се замомяват, на възраст от 10 до 16 години. В навечерието на празника момите от отделните махали се събират и се наговарят за лазаруването. Припомнят си лазарските песни и разучават нови. На тези срещи се избира и кумица, една от момите, които ще лазаруват за първи път. Освен че и отдават чест и почит, лазарките и копуват някакъв малък подарък. На самия лазаровден се обличат в празнични дрехи, с цветни венци на главите. В ръцете лазарките носят кошнички, окичени със зеленина за събиране на дарове.

Групата на момичетата влиза във всяка къща и изпълнява песен - пожелание към всеки член на семейството за здраве, плодородие и щастлив живот, като кумицата слага на този за когото се пее кърпа на рамото. Стопаните ги даряват с яйца, орехи, пари. Песните, които се изпълняват на този ден са с любовен характер. Играят несключено лазарско хоро. Ритуалното обикаляне на къщи и градини има характер на вербална магия, целяща да осигури здраве и берекет.

Когато свърши лазаруването, лазарките си поделят събраното. Устройват си обща трапеза в дома на кумицата. Едно от задълженията на семейството на кумицата е да осигури прехраната на музикантите от кумичиното оро което се играе в почти всички махали на втория ден на Великден.

Ето и текстовете на характерни лазарски песни от Вакарелската покрайнина

“Елен делен девойкьо, Лазаре

Лазарска песен( на мома), записана през 1963година от Василка Илиева. Слушана от Василка Гогова

Елен делен девойкьо, Лазаре

чубро кубро девойкьо, Лазаре

Чубра ли си сеяла, Лазаре

или бели босиляк, Лазаре

та си танка висока, Лазаре

та си бела червена Лазаре

Ни сам чубра сеяла, Лазаре

нито бели босиляк, Лазаре

Мен ме майкя родила, Лазаре

пролети в градината, Лазаре

под бел, червен трендафил, Лазаре

та сам танка и висока, Лазаре

та сам бела и червена, Лазаре

Милице малой момиче”

Песен за Лазаровден (на мома), записана през 1993година от Ст. Владимиров. Слушана от Лазаринка Стайкова

Милице, малой момиче

мило цвете цариградско,

на Милица изпратено,

на Милица допратено,

Милица да го полива,

полива и му припева.

Расни ми цвете, порасни,

порасни да ми напапиш,

на Лазар да се разцафтиш,

на Лазар да те откина,

на глава да те затакна.

“Чернооко ергенче Лазаре

Песен за Лазаровден (на мома), записана през 1993година от Ст. Владимиров. Слушана от Лазаринка Стайкова

Чернооко ергенче, Лазаре

на авлия стоеше, Лазаре

малка мома лажеше. Лазаре

Приди моме пристапи, Лазаре

да ми дадеш китката. Лазаре

Обърни се девойкьо, Лазаре

и на лево и на десно Лазаре

“Паун лети високо Лазаре

Лазарска песен( на именница), записана през 1963година от Василка Илиева. Слушана от Василка Гогова

Паун лети високо, Лазаре

пауница по него. Лазаре

Стой, почекай, пауне, Лазаре

крила да ти нареда, Лазаре

чомбас да ти нареша, Лазаре

Та да идеш пауне, Лазаре

у мойта стара майчица, Лазаре

да и честитиш, Лазаре

имен ден Лазарина. Лазаре

На Цветница или Връбница, както е известен празника във Вакарел (неделята след Лазаровден) за здраве се донасят осветени върбови клонки от черквата в Хановете (Вакарел), които се сплитат на венче и се поставят до домашния иконостас. В този хден кумовете ходят на гости на своите кумци, които са венчани през годината, като занасят в дар нова кошница пълна с яйца. С това одене на кошница на младите невести приключват и обредите от вакарелската сватба. Привечер на Връбница, на мегдана, моми и ергени за последен път играят лазарско хоро, на песен като за първи път след началото Великденските пости хорото е сключено.

На първата снимка Лазарки от Вакарел, а на втората лазарки от близкото село Габра