На 24 май в зала 6 на НДК се проведе заседание на 32 извънреден конгрес на Съюза на народните читалища. На Конгреса присъствуваха 546 делегати, които представляваха над 2400 читалища или 75% от общия брой. Този факт още веднъж показа, че не се оправдаха очакванията на „гробокопачите и оплаквачките” на Съюза, които очакваха да видят съюза повален и потриваха ръце в доволството на лешояда. Народните читалища, за кой ли пореден път показаха трезв разум и потвърдиха с упълномощаването и участието в конгреса, че само съюзени в един съюз, който изразява и отстоява волята им и същевременно запазва самобитността и физиономията на всяко едно от тях е реалната възможност за поставяне и решаването на проблемите им, включително и отстояване правото им на съществуване.
Заседанието бе открито от един от Доайените на читалищното дело Веселин Джанкардашлийски от чирпанското читалище.
Конгресът бе уважен с присъствие при откриването от Премиера на Република България и от Кмета на София, Вицепрезидента на Европейската фолклорна асоциация и Ръководителя на Националната комисия на ЮНЕСКО за България, който прочете лично писмо от Изпълнителния директор на организацията г-жа Ирина Бокова и връчи паметни награди на съюза и на изтъкнати читалищни дейци.
На всички в залата направи впечатление отсъствието за пръв път на представители на Министерството на културата. Липсата на поздравителен адрес провокира въпроси от залата и постави в неудобно положение Председателят на Съюза проф. Стоян Денчев да обяснява, че са поканени и присъствието им е въпрос на личен избор. Този факт, придружен и от изказването на Премиера, затвърди убеждението у делегатите, че Министерството на културата неглижира Съюза на народните читалища и се стреми всячески да го пренебрегне като партньор пи подготовката на измененията на Закона за народните читалища и при обсъждане на визията за развитие на читалищата. Но както е казал народът „ и без петли ще съмне”. Така и стана. Съмна се и само „петлите” загубиха от дистанцирането от читалищата и техния Съюз. Но все пак за нас читалищните дейци този факт на незаинтересованост бе най-малкото странен и бе материал за коментари.
След приключването на протоколната част, посветена на стогодишнината на Съюза на народните читалища, деловия порядък продължи с избор на ръководни органи, изменения в устава и разни.
По писмено предложение на повече от сто делегати, начело със проф. Стоян Денчев и след проведено тайно гласуване с 346 гласа са председател на Съюза на народните читалища бе избран Николай Дойнов. И това не бе изненада за присъстващите, не защото Николай е досегашен зам. председател и по право наследява председателя, а заради това, че Човекът на словото, Писателят, Читалищният секретар Николай Дойнов е „кон борец, който здраво препуска към финала”, доказал се със дългогодишните усилия за на правото на съществуване на читалищата, за отстояване на автономията им, за правото на достоен труд и адекватно заплащане на читалищните работници.
По предложение на Председателя за Почетен председател на Съюза бе избран проф. Стоян Денчев. Конгресът избра и 11 човека, които заедно с 28 избрани от областните читалищни съвети председатели, формират Върховния читалищен съвет. Избрана бе и Ревизионна комисия на Съюза в състав от 5 членове.
При промените в устава най-дискусионни моменти бяха членството в Съюза и въпросът за членския внос.
Пренията по членството в съюза бяха провокирани от предложението да отпаднат като колективни членове читалищните сдружения. Аргументи за запазване на възможността създадените и регистрирани сдружения да членуват в съюза бяха изказани от Председателя на читалището в Благоевград инж. Тома Манасиев и инж. Кольо Николов председател на сдружение читалища от община Поморие. Противно на тяхното мнение бе изказано от други делегати, в това число и моя милост. Лично моите аргументи произтичат от логиката за развитие на професионалните гилдии, включително и в Министерство на културата и от логиката на устава на самия съюз. Щом обществените отношения в страната налагат сдружаване на извършващите отделни професии и съществуването на гилдийни сдружения като Камарата на адвокатите, Нотариалната камара, Строителната камара, Занаятчийската камара, Лекарския съюз и др. То ясно е, че Задругата на читалищата в България е Съюзът на народните читалища със своите структури като Общинските читалищни съюзи и Областните читалищни съвети. Представете си ситуацията в една община с 20 читалища. На съвсем доброволен принцип се създадат две или три сдружения които се регистрират в съда. Формира се и Общински читалищен съюз. Кой ще бъде реалния партньор на общинските власти ? А ако всяко сдружение почне да дърпа чергата към себе си ? Къде остава в този случай и равнопоставеността на читалищата, които според устава на съюза имат еднакво тежест, едно читалище – един глас?
С вишегласие Конгресът прие второто положение, като се записа че в Съюза на народните читалища членуват само читалища, съдебно регистрирани според законите в страната и вписани в регистъра на Министерство на културата.
Вторият дискусионен момент бе членския внос, плащан от читалищата в Съюзната каса. Предложението на комисията по устава бе членския внос да се плаща в размер на 10 лв. на субсидирана бройка. Срещу това предложение се изказаха много читалища. Чуха се гласове за разделянето им на градски и селски, на различни цифри и проценти, като всеки дърпаше невидимо чергата към себе си. Една група застъпихме становището, че сегашния членски внос в размер на 10 лв. На година осигурява пренебрежително нисък дял от приходите в съюзната каса. Та това е членския внос на трима от читалищните членове. А в ситуация, че Министерството спре субсидията и Съюзът е принуден да се издържа от собствени приходи?
В крайна сметка Конгресът остави в сила досегашния размер на членския внос, като делегатите се вслушаха в разумя на предложението целия членски внос да постъпва в Съюза без отчисления за Общинските съюзи.
По предложение на Председателя, подкрепено от Почетния председател не бе променена разпоредбата, че Председателя, Зам. Председателите и Секретаря не получават трудово възнаграждение за работата си в Съюза на народните читалища, което прави организацията на читалищата единствена в страна сред сродните организации.
Извършени бяха и други технически редакции, наложени от Закона за народните читалища. Прието с висшегласие бе предложение празникът на Съюза да бъде 24 май, а не датата 11май, когато православната църква почита паметта на св.св. Кирил и Методий . Възстановено бе и уставното положение от устава преди 1946 година като небесен покровител на Съюза да бъде Св. Дух. Светият Дух, Богът Слово, чрез когото говорят пророците и народите се издигат в духовно отношение. Светият Дух, който според родната ни Православна църква е вдъхновил равноапостолите Кирил и Методий за създаването и утвърждаването на българската азбука.
ХХХІІ конгрес на Съюза на народните читалища прие и резолюция за готвените законови промени. Делегатите се обединихме около становището, че готвените промени в закона, при които е игнорирано мнението на Съюза по отношение секретарите на читалищата, финансирането на читалищата от общините и държавата и др. са в ущърб на дейността на самите читалища. В резолюцията се препоръчва на Министерство на културата да се спрат законовите промени, като се подчертава, че законът осигурява добра възможност за дейността на читалищата в настоящите обществено икономически условия в България .
Николай Дойнов, като новоизбран председател на съюза, пое ангажименти в оперативен порядък пред Министерство на културата и Министерство на финансите да се постави за решение въпросът с уреждането на финансовите взаимоотношения с читалищни работници, на които предстои пенсиониране, за да могат с достойнство да се пенсионират, като получат възможност да получат полагащите им се съгласно Кодекса на труда възнаграждения.
Няколко думи за концертът , предхождащ заседанията на Конгреса. И този път Съюзът на народните читалища спази традицията и организира концерт, в който бяха представени постиженията на българския фолклор и запазването им в читалищата. Но този път имаше малко престараване от организаторите, водени от идеята както бе споменато от „присъствието на Премиера” и презастраховане по отношение на съпътстващите мероприятия шествие и дефиле. Пример за това е участието на формация „Вакарелче” при НЧ „Заря 1902” Вакарел. Предварително бе изпратена касета с танците на детския и младежки състави. Съставите бяха одобрени и допълнително бе изискано участие с народна песен като индивидуално изпълнение. Капариран бе автобус и участниците бяха настроени за участие като десет дни ежедневно репетираха. И така до 19 май след обяд, когато ни се обади председателката на сдружението на столичните читалища Денка Евстатиева да ни пита за участие на мъжка фолклорна група, която ние нямаме и не сме заяввяли, че никой не е гледал изпратените от нас материали, че си имали шопски танц и което най-много ни подразни, че щял да присъства Премиера и знаем ли ние какъв професионализъм трябва да имаме за да участваме. Да поназнайваме ние някои неща. Знаем за читалищни състави, в които играят цели класове от НУТИ и за други, повечето от които са от същото училище. Поназнайваме и за читалищни състави, които се водят представителни и се дават макар и малки хонорари на танцьорите. Знаем го, защото и при нас танцуват две ученички от училището, но те са си наши деца, стъпили за първи път преди десетина години на нашата сцена и придобили любовта към танца при нас, а не доведени от хореографи, техни преподаватели. По същия начин се постави въпросът с дефилето, шествието и паралелните сцени, като организаторите се презастраховаха от липсата на хора и в последния момент публикуваха съобщение за отмяната му под благовидния претекст за строителни работи по Витошка. Но така е когато организаторите са повече от един. Да не казвам поговорката за многото баби... А и присъствието на държавни особи...
Въпреки тези неща, които засягат лично мен като председател, и участниците на които обясних, че са ни дълги танците по 6 минути и затова ще участваме на други сцени, то за нещата отнасящи се до съществената част на конгреса съм доволен от участието си в него. Доволен, че българските читалища излизат от конгреса сплотени, със самочувствие за необходимостта на мисията им, като кърмилница на истински патриоти, като средища за общуване на достойни граждани.
