1

"ДА ЖИВЕЕШ, ЗНАЧИ ДА СЕ БОРИШ. РОБЪТ- ЗА СВОБОДАТА СИ, А СВОБОДНИЯТ - ЗА СЪВЪРШЕНСТВО"
Ако не сте привърженик на профанизирането на българската култура, ако не се срамите да се наречете българин, то добре дошли и нека бъдем приятели, ако ли не -
вървете си поживо, поздраво.

понеделник, август 12, 2013

ПРОТЕСТИРАМ...



Протестирам, защото е модерно. В днешното време, единствения начин да изкажеш своето мнение по важен за теб въпрос, е да започнеш с вълшебната дума „Протестирам”.
Протестирам, защото е своего рода комерсиално. Не винаги за материални стимули и лично обогатяване. Просто, за да привлечеш вниманието към някаква кауза е да започнеш с „Протестирам”. Власт имащите през  годините след 1989 наложиха този единствено възможен начин на обратна връзка с „управляваните”, че ще те чуят само ако започнеш с „Протестирам”.
Протестирам, защото е важно да изразиш мнението си по въпроси, които витаят във въздуха и чакат своя отговор.
Протестирам против разделението на институциите, произвеждащи определен културен продукт и надмощието, което упражняват чисто държавните такива, като се стремят да задушат дори и не преднамерено останалите „мъничета”, които се стремят да се доказват.
В началото на месеца дигиталната агенция eDesign, занимаваща се с уеб услуги, компютърен дизайн, мултимедия и др. направи една голяма стъпка като организира един конкурс, благотворителна инициатива „Културата онлайн”, която има за цел да подобри видимостта на културни институции, артисти, художници, сдружения и други, създаващи културен продукт с цел да повиши разпознаваемостта на българската култура в глобалната мрежа.
Народно читалище „Заря 1902г.” с Вакарел кандидатства в инициативата с проект за създаване на дигитална библиотека „Вакарел – минало, песен и вяра”, където да бъде представено по един добър начин местното документално наследство в няколко раздела. Документи и материали свързани с историята на покрайнината, етнографията и фолклора с представяне на звукозаписи на образци от автентични народни песни, обичай и различни образци на словесното народно творчество. В отделен раздел да бъде представено творчеството на един незаслужено забравен поет, писател, общественик, какъвто е Стоян Ватралски – първият българин завършил Харвардския университет. Приятел на Иван Вазов, Константин Величков, Симеон Радев, Иван Шишманов. Недолюбван от властите преди 09.09.1944 заради протестантското си изповедание, близостта му с Дънов и преклонението му към богомилството и забраняван след девети заради англофилски и американофилски убеждения. Желанието ни е да представим и материали за хората от диаспората в с. Задунаевка, Украйна.
До тук добре. Проектът бе одобрен и представен във финалния конкурс, където да бъде предложен на одобрението на публиката във Фейсбук и оценка на жури с тежест на оценките 50 на 50. И това е добре. Нека всички да получат своята оценка. Но голямо бе учудването ни когато забелязахме сред одобрените участници институции като Националния исторически музей, Националния военноисторически музей, Национален фонд култура и други културни институти на държавна издръжка.
Е как да не протестираш. Не срещу организаторите заради благородната им идея. Не заради това, че проектът ти е представен на обществено обсъждане.
А срещу макар и дори неосъзнато действие на представителите на тези институции, които обричат състезанието в зародиш. Че кой е тоя, който ще се бори срещу такива утвърдени институции с множество симпатизанти, които олицетворяват родолюбието си с подкрепата за тях. Че кое е вакарелското читалище, че да се мери с тях. В такова състояние са читалището в Кабиле и това в кв. Тракия в Пловдив. Все едно да организираш двубой между муха и слон. Че той слона не усеща мухата, камо ли да се чувства застрашен от нея. А и публиката на двубоя вижда само слона, не забелязва мухата и за нея също тя е без значение.
За това протестирам. Че само мощта надделява и не могат да се видят и оценят идеите.
Протестирам заради децата и младежите от Вакарел, които отделят от времето си да ни радват с песните и танците си, и които учим на родолюбие, а не на площаден врякащ патриотизъм.
Протестирам заради нашите майки и баби, които носят неписаното българско предание, съхраняват и предават традициите български.
Протестирам от името на Стоян Ватралски, който ни гледа някъде от високо, подсмихва се и казва
„Е друже казвам ти аз “?... Щом днешний дух не те разбира...След сто години друг ще те цитира??”
Протестирам срещу това институции, разполагащи с милиони бюджет да отнемат и глътката въздух на организации, за които тя е животоспасяваща.
Протестирам заради хората, които смятат, че си истински българин ако натиснеш бутончето за НИМ или НВМИ, НАТФИЗ, НФК и др. Това, че се боря за читалището във Вакарел не ме прави по-малко българин.
На края, въпреки че не е много справедливо искам да получа подкрепата на всички ония, които протестират в името на някоя кауза. Не се боря за моя кауза, а за каузата на читалището във Вакарел, която е една малка брънка от културата на България. Ако вие подкрепяте моя протест, то подкрепете ни с гласуване в инициативата „Културата онлайн” http://coolture.info/getpage.php?page=file9
Знам, че не е някак си не е честно да Ви използвам по този начин, но просто нямам избор.

Няма коментари:

Публикуване на коментар