1

"ДА ЖИВЕЕШ, ЗНАЧИ ДА СЕ БОРИШ. РОБЪТ- ЗА СВОБОДАТА СИ, А СВОБОДНИЯТ - ЗА СЪВЪРШЕНСТВО"
Ако не сте привърженик на профанизирането на българската култура, ако не се срамите да се наречете българин, то добре дошли и нека бъдем приятели, ако ли не -
вървете си поживо, поздраво.

четвъртък, юли 09, 2015

165 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИВАН ВАЗОВ. КЛАСИКЪТ И ВАКАРЕЛ

На  09 юли преди 165 години е роден  Иван Вазов. За него са написани хиляди страници и са изговорени толкова слова, че каквото и да се каже, ще се възприеме като тривиално. Ще си позволя да предложа в днешния ден един друг ракурс за отбелязването на годишнината на „дядо Вазов”,  покажа няколко момента от цялостното творчество на „патриарха”, свързани с родното ми село – Вакарел.
Първата, „пряката линия”, ще открием в очерците на писателя за столичните нрави в края на деветнадесети век.
През 1893 и 1894г. излизат двете книги „Драски и шарки” на Иван Вазов , които са съвсем ново, оригинално явление в българската следосвобожденска литература със съвременна проблематика. В очерка си „Кой ще цивилизува шопско” авторът отбелязва ролята на вакарелските слугини за налагането на „новата мода” и „градската цивилизация” в селата около столичния град.

„Когато минувате надвечер край уличните кладенци в София, вгледвали ли сте се в слугините, що се трупат там за вода?
Вгледайте се!
Има любопитни наблюдения да направите там.
Вие ще видите зародиша на една цивилизация, която после ще бъде пръсната по полята и планините на Софийско.
Ще присъствувате на един духовен процес, ще видите как се менят нрави, език, носия, понятия, които цяла верига векове са оставили в леден застой, на които светоломни трусове и преврати не са могли да поклатят незиблемата неподвижност и неизменност.
Погледнете оная чипа, червенобуза и хубава вакарелка, с гиздава зелена забрадка, с широко изкроен, накичен с бели тантели нагръдник, с жълто-зелени запретнати ръкави от копринен плат и с червена престилка въз тесен, прилепнал около тялото сукман. Европейските тънки тантели на врата и гърдите й и чепиците на краката й са приятни предвестници вече на корсета, който скоро ще състави част от накита й. Защото тия гиздосии вакарелки, не дотам привързани на предразсъдки и традиции, първи дават тон на модата в слугинския свят на столния град. Тя стиска яко ръката на една друга шопкиня от полите на Стара планина, съвсем другояче и безвкусно облечена, с широк на големи халтави дипли сукман, некрасиво изрязан на гърдите, къс до коленете, изпод който се спуща чак до краката ризата. Никаква забрадка не ограничава черната й коса, която привързва над челото само една червена лента....”

Нагледна представа за думите на писателя дава една картина на Антон Митов – „Вакарелка със самовар“, рисувана по същото време, на която, големият художник е увековечил слугиня, от Вакарел, представителка на ония, които ще „цивилизуват шопско.













Любител на пътуването по железницата, Вазов поставя началото на действието си в разказа „Тотка” във влака след  гара Вакарел.
„I
Влакът напусна станцията Вакарел и продължи пътя си, като трепереше и гърмеше към София.
- Тотке, кой беше тоя младеж, дето слезе във Вакарел?
- Господин Чиханов.
- Че отде се знаеш?
- От Конарци, мамо.
- Па толкова приказвàхте и се смяхте!
- Ох, остави, мамо, ти пак...
- И трябваше ли да приказваш толкова! Който ви видеше, ще помислеше, че сте сгодени или женени. Ти тая свобода да я пооставиш в София. Там теглят и ценят хората, там не е Конарци...
- Ох, мамо!...
Разговорът се прекъсна, защото влакът минаваше високия мост при Побит камък, и Тотка припна при прозореца да наднича над ямата, като видя, че това правят всичките пътници....”

Втората линия, която индиректно свързва Вазов с Вакарел е кореспонденцията му със Стоян Ватралски, поет, публицист, общественик, първият българин завършил Харвардския университет, чиито животопис е представен на страниците на този блог. Бедното овчарче от Вакарел, изминало пътя на знанието от родното си село, през Самоков  до Съединените щати се завръща ерудит, който  още с първата си книга през 1909 година привлича вниманието на Вазов и между тях се установява трайно приятелство. Тези отношения илюстрираме с публикуването на две писма от 1909 и 1921г. от „народния поет” до Ватралски и рецензия за първата му книга „Битие” написана от Иван Вазов и публикувана в списание
„Българска сбирка. 
Предлагам на вашето внимание и фотокопие на оригинално писмо от 1909г.

Многууважаемий г. Ватралски
Благодаря Ви за прекрасната книга Битие, която прочетох с удоволствие. Вие сте от поетите,които знаят да пишат и имат какво да пишат. Аз бих желал да видя нашата поезия да се развива из вашата посока. Чувства, мисли, тенденции – сичко в книгата е хубаво, запечатано с благородство. Тя ще се чете с еднаква наслада и полза и от млади, и от стари . Сърадвам вашия талант, че се е турил на служба на възвишени и чисти цели. Стискам ви ръката,
И. Вазов
София, 28 дек. 1909
П.П.
В следующата книжка на „Българска сбирка ” ще има отзив за Битие.
Същий


Уважаемий г. Ватралски,
Благодаря Ви сърдечно за новия труд „Първом правда”, който бяхте любезен да ми изпратите. Там, при сърцето на горещия родолюбец, звучи гласът на добрия человек, и благородния гражданин. Много хубави чувства, много ценни и верни мисли. Благодаря Ви също и за добрите думи по мой адрес, от които съм трогнат. Мерси и за подаръка от Вашата градина.
Здравейте!
Ваш предан
И. Вазов
10 септ[емврий] 1921г.
София


Списание„Българска сбирка”
БИТИЕ
Стихотворения от Стоян Ватралски, София, 1910. г.
Ватралски пръв път излазя като поет у нас с горнятя си сбирка. Ония, които считат за поезия гладки и безукоризнено ритмувани стихове, които да пленяват с музикалност ухото, или нарочно хвърлена мъгла въз мислите, за да им се придаде някаква дълбочина или мъчно уловима философска тенденция, или пък я намират в безпредметността и безсмислието на декадентското стихоплетство, няма да останат доволни от г. Ватралски. Неговото творчество обладава обаче качества ценни. Ако стихът му на места е тежък, то затова пък съдържанието е винаги хубаво. Бихме желали, щото нашите млади поети – лирици да го последват в посоката, в която неговият безсмъртен талант се развива. В книгата му навсякъде са прокарани мисли, чувства, идеи, еднакво възвишени и чисти. Любов към доброто, към дълга , към правдата, към отечеството, към при родата. Г. Ватралски има душа, запазена от влиянието на модните западни течения в литературата. Той мисли и чувствува като здрав човек и като здрав българин, чрез собствения си ум и сърце. И затова, онова, което пише, е надъхано с искреност и жива мисъл. Неговите стихотворения могат с еднаква сила да се четат от стари и млади и по възпитателното значение са от категорията на хубавите, но тъй редки у нас книги, които могат смело да бъдат препоръчани като четиво на днешното поколение.
ИванВазов


В днешното ни сиво ежедневие нямам много причини за гордост. Заради това, се обръщам назад и имам макар и малък  лъч на удовлетворение, че селото в което сме се родил и живея е забелязано и увековечено от такъв колос на мисълта като Дядо Вазов.

1 коментар:

  1. Страхотна публикация! Браво!

    Препоръчваме Ви да прочетете този проект:


    www.zdrave.bizZdrave.biz - Сайт с актуална здравна информация - новини, здравен справочник, съвети за първа помощ, статии с полезни билки и много други.

    ОтговорИзтриване