ЗА НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА, ЦЪРВУЛИТЕ И АРИСТОКРАЦИЯТА И ОЩЕ НЕЩО...

В началото на октомври композиторът Валентин Пензов в интервю за информационната агенция за Югозападна България Sandanski1.com (http://sandanski1.com)сподели свои мисли за народните читалища. „Българските читалища в днешния им вид - по модел и емоции от времето на турското робство, са отживелица, стана много скъпо да се издържат" твърди за изданието Пензов. На страницата на агенцията във фейсбук се разгоря емоциална дискусия, от малко но разгорещени посетители, повечето от които извън читалищните дейци, не познават устройството, целите, дейността, управлението и финансирането на читалищата. Изчаках разумния срок, в който някой от наблюдаващите дейността на читалищата да вземе отношение, най-малко от читалищата на Община Сандански, но след тяхното мълчание, двадесет и петгодишния живот отдаден на читалищното дело ме задължава да взема отношение. Бях се заклел да не убеждавам убедени агитатори и да не споря с хора, които дават оценки на читалището, без да знаят къде са входните им врати, но тук случая не е такъв, особено за Валентин Пензов, който многокротно е канен да журира фестивали. Съществуват два начина да се ситуира моят отговор – емоционален и прагматичен. Избрах втория за да се разбере с малко данни за читалищата в България.
Композиторът акцентира върху библиотечната дейност, като я поставя в центъра на читалището, което не отговаря на истината и не представя читалищния живот в органическата му цялост. Съгласно Закона за Народните читалища „Целите на народните читалища са да задоволяват потребностите на гражданите, свързани със: развитие и обогатяване на културния живот, социалната и образователната дейност в населеното място, където осъществяват дейността си; запазване на обичаите и традициите на българския народ; разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата; възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание; осигуряване на достъп до информация. За постигане на целите читалищата извършват основни дейности, като: уреждане и поддържане на библиотеки, читални, фото-, фоно-, филмо- и видеотеки, както и създаване и поддържане на електронни информационни мрежи; развиване и подпомагане на любителското художествено творчество; организиране на школи, кръжоци, курсове, клубове, кино- и видеопоказ, празненства, концерти чествания и младежки дейности; събиране и разпространяване на знания за родния край; създаване и съхраняване на музейни колекции съгласно Закона за културното наследство; предоставяне на компютърни и интернет услуги.Народните читалища могат да развиват и допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната им дейност, в съответствие с действащото законодателство, като използват приходите от нея за постигане на определените в устава им цели. Народните читалища не разпределят печалба.” И няма читалище в България, което да не извършват миним три от тези дейности.
Изкуствен е и повдигнатия въпрос за „селските и градски читалища и твърдението че и най-малкото село има читалище, в което „стоят някакви хора, които цял ден си копаят фъстъците, отиват само вечер в читалището и правят по една репетиция в седмица? Това е не скъпо, а баснословно скъпо удоволствие" В противовес на твърдението на Пензов малко данни, събирането на които ми отне известно време. В Република България има 252 града и 5076 села, обединени в 264 общини и 28 облласти. В регистъра на министерство на културата са регистрирани 3486 читалища, от които 156 в София. 227 читалища са в областните центрове, от които във Варна 26, в Пловдив 29, и по около 9-13 в другите областни градове. С най малък брой са Благоевград и Силистра – по 2, Враца,Добрич, Монтана, Разград и Търговище по три. 214 са в останалите градове или в страната има общо 587 градски читалища. В 2869 села има селски читалища, което е съвсем малко над 50% от селата. Финансирането на читалищата се извършва от Републиканския бюджет чрез общинските бюджети по системата на делегирани от държавата дейности в областта на културата и в някои общини чрез субсидии за местни дейности в областта на културата. Съгласно Закона за републиканския бюджет за 2010г и единните разходни стандарти за финансиране на делегираните от държавата дейности чрез общинските бюджети през 2010 г.приети с РМС 937 изменено с РМС 463 от 2010г., за читалищата са субсидирани 6775 бройки със стандарт по 5777.30 лв или общо 39127700лв. Ако приемем, че всички тези средства са за заплати, то поне 30% от тази сума или 11738310 лв. ще се върнат отново в Републиканския бюджет под формата на осигуровки и данък общ доход. Или за заплати в читалищата ще се изплатят 27389390лв., което прави средномесечен нетен доход по 336лв. Това обаче е идеалния случай. Реално много читалища разчитат на тази субсидия за осигуряване на издръжката и реално щатните служители получават чисто възнаграждение по 280 – 300 лв. Има и читалища, които не получават субсидии, а секретарите, които организират дейността работят чисто по възрожденски за сведение на г-н Пензов (справка с. Лозен общ.Любимец, с. Полянци и с. Мухово общ. Ихтиман и др.) Не са малко читалищата, които правят истинска еквилибристика, за да оцелеят финасово. Не са редкост и читалищата, в които секретарите работят на половин ден, или поне по три месеца се регистрират в бюрата по труда. Много малко от читалищата и то градските, могат да реализират приходи от наеми и то при ограничено търсене. От друга страна това направи от читалищните дейци най-добрите автори и реализатори на различни проекти, финансирани от фондации и програми. Така в села и градове се изградиха множество информационни, културно-инфрмационни или туристически информационни центрове, дневни социални центрове, младежки клубове и други форми. Ако се направи проучване на резултатите то ще стане видно, че след общините, читалищата са най многобройните бенифициенти реално получили и вложили само и единствено в обществен интерес средства по различни програми.
По данни на Националния статистически институт ежегодно в читалищния живот участвуват 264420 самодейци от 25г. до 65 г.от които 132895 жени и 131525 мъже, 201180 в градовете и 63240 в селата. Поне още толкова са и децата, т.е. през читалищните зали ежегодно преминават в различни форми половин милион души. Тази армия от стари и млади изпълнители до този момент е участвувала по данни на МК в два национални събора на народното творчество, 183 международни, месни и регионални фестивали за изворен фолклор, 174 фестивали на любителското творчество, 120 литературни конкурси и вечери, 70 детски фестивали, 1 фестивал на аматьорските театри и един фестивал на аматьорското кино. Десетки хиляди са и децата, изучаващи чужди езици и изкуство в школите на читалищата. Който иска да се запознае с музейните и етнографски сбирки на читалищата, да заповяда на страницата на читалищата въ фейсбук, където може да види снимки от различни сбирки. Само като пример мога да спомена, че Народно читалище „Гео Милев” гр. Момин проход общ. Костенец, притежава най-богатата колекция в страната от екземпляри от Ихтиманската носия и екземпляри от шита дантела - кене „самоковска шиена дантела”
Препоръчвам на г-н Пензов да проучи и ситуацията в самата община Сандански, която дава за пример. Там са регистрирани 20 читалища със субсидирани 46 бройки с обща субсидия от 283600лв. за делегирани от държавата дейности в читалищата. Не съм сигурен колко от тези средства са за читалищата, но и така да е питам само колко са тези средства на фона на средствата, изразходвани само за трите вечери на Пирин фолк. А градското читалище издържа ансамбъл за народни песни и танци, женска група за автентичен фолклор, духов оркестър, детска вокална група, формация за стари градски песни, драматичен любителски театър, школи и курсове. Нека сравним продукцията на читалищните състави и останалите една, или две формации и галерии, изключая „Леб и вино”. Поне според официалния сайт на общината резултатът ще бъде поне десет към едно. И в края бих препоръчал на композитора да посети скорошния фестивал „Малишево пее”, за да вид кои състави ще се явят.
До тук с цифрите и статистиката. Щях да завърша, ако едно нещо не ме подразни особено много. „Ето защо някои с "Митро, ле Митро" и "Ай да идем, Яно!" изкараха цял живот, до пенсия.” Ей бай Пензов, не едни, ами много ще изкарат и дано даде бог никога да не се забравят, а винаги да се пеят. Междувпрочем прехвалените аристократи от Англия дават луди пари да учат български народни песни, и без да могат да говорят български пеят "Ай да идем, Яно!" та гласовете им кънтят. Ами Американците, японците, французите, гърците и др. които, дойдоха при „цървулковците” в Копривщица и Рожен, да видят това чудо, наречено автентичен български фолклор. Посочете ми господин Пензов, друга една, такава организация, която ще съхранява българското без печалба. Фолк певците ли???.
Убеден съм господин Пензов, че въпреки такива като Вас читалищата ше съществуват, защото оцеляват не по волята на някои персони, а защото проповядват хуманизъм, творят хармония и красота, създават и разпространяват културни ценности. Народните читалища ги има, само и единствено заради желанията и потребностите на хората от определена общност. От малкото селце, през хилядния град, та даже и в милионната столица. Съществуват за това, че обединяват усилията на хиляди членове на настоятелства, проверителни комисии, щатни работници и служители, и най-вече самодейци, превърнали принадлежността си към читалището от занимание в кауза.