Ако вече си спомняте на 12.юли написах публикация, за това как политическите страсти в една община, а оказа се и в едно село са съумяли да разделят хората в едно китно българско село в две читалища. Едното създадено преди 85 години, а другото през 2009г. И това все в едната цел - културното развитие и духовния просперитет на хората от с. Лозен общ. Любимец. Тези дни получих писмо от Елена Атанасова, кмет на Лозен и Председател на Народно читалище "Родолюбие 2009" в селото, в което индиректно ме упреква, че съм писал едностранчиво, от позициите само на едната страна. Ама хак ми е. Та малко ли са моите проблеми с нашето читалище, та се нагърбвам и с чужди. Но всичко това, което се случва в Лозен сме го преживели и ние във Вакарел, а и като човек отдал 25 години на читалищната кауза се чувствувам съпричастен.
Та докато четях писмото на госпожа Атанасова изведнъж в съзнанието ми изплува една случка с премъдрия израилев библейски цар Соломон известен, като най-справедливия съдия в годините преди Христа. Веднъж в двореца дошли две жени по някакъв си съседски проблем. Изправила се едната, изложила проблема и зачакала. След минути размисъл царят отсъдил " Права си, жено." Станала втората и изложила въпроса от нейната гледна точка. Царят помислил, поклатил глава и отсъдил " И ти си права, жено." Тогава един от присъстващите племенни вождове(колена израилеви) от израилевия народ се изправил и се обърнал към Соломон " Царю Соломоне въпреки, че си надарен с премъдрост, ти не си никакъв съдия." Без ни най-малко да се засегне Соломон му отговорил " И ти си прав"
И след това отклонение да се върнем на писмото. В него най - пространно Атанасова ме убеждава, че не общината, а неотстъпчивостта на настоятелството е причината за състоянието на нещата. Припомня богатия културен живот и отбелязва заслугата на две дами Тянка Варсанова и Светлана Герджикова, работили в читалището. Но след 90г. и според нейните думи читалищния живот замира.
Разказва за формирането на Дамски клуб "Българка", за организирането на празници и възстановяването на обичаи, в желанието на жените от дамския клуб да станат читалищни членове. В едно е много права, ако им е отказано членство в читалището. Ако са искали да станат членове и да развиват дейност и им е отказано, то с този си акт Настоятелството на читалището е извършило нарушение на моралните и законовите норми. Първо, защото по никой начин и с никакви мотиви този акт не може да се оправдае, и второ съгласно Закона за народните читалища Народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. В тяхната дейност могат да участват всички физически лица без оглед на ограничения на възраст и пол, политически и религиозни възгледи и етническо самосъзнание. Само едно заявление и платен годишен членски внос са достатъчни един човек да стане член на читалището. Прекратяването на членството е в приоритета на Общото събрание.
И от тук нататък също прозира на политика. Намесват се политически страсти, кметски балотажи, тем подобни, в които в различна степен са намесени и двете страни.
В позицията и на двете страни се вижда ясно обаче ролята на общинското ръководство, въпреки, че едната страна напада, а другата се стреми да не замесва.
Пита се в задачата къде е общинското ръководство на Община Любимец и не само това, което е в момента. а всички от последните двадесет години? Как функционира Лозенското читалище от 1990 до 2004г. и на никого ли не направи впечатление? Защо е пренебрегнат закона от 1996г? След като през това време не е имало де юре читалище на кого е оставена грижата за библиотечния фонд? Защо като през 2004г. е спечелен проект за ремонт на сградите на читалищата, само това в Лозен е пренебрегнато, въпреки, че сградата в която се помещава е публична общинска собственост, и същата е оставена да се руши? Как са рапределени 8 щатни бройки, субсидирани от Министерство на културата със субсидия в числово изражение над 40 000 лв? Предвидените по държавния и общинския бюджет средства за читалищна дейност разпределят ли се между читалищата от комисия с участието на представител на съответната община, на всяко читалище от общината и предоставят ли се на читалищата за самостоятелно управление. С решение на общинския съвет читалищата финансират ли се допълнително над определената от държавата субсидия със средства от собствените приходи на общината? При недостиг на средства за ремонта и поддръжката на читалищна сграда средствата осигуряват ли се от общинския съвет?...
Все въпроси, на които според мен Община Любимец дължи отговор. И това не е изключение. Над 80% от общинските ръководства в страната дължат отговор на тези, част от тези или подобни въпроси. И то не на мен, не на читалищните дейци от страната, не на министерства и ведомства, а на своите граждани.
До тук с фактите. Ние от страна можем всичко да говорим, но всичко е в ръцете на жителите на Лозен. Малко трябва. Да отстъпят мъничко и двете страни. И вярвам, че могат да го направят, защото както виждам и двете страни милеят по свой си начин за селото си, и у двете има желание да работят за осмисляне на живота в него, за културния просперитет на жителите на Лозен. Едно е ясно в такива спорове победители и победени няма. Всички са губещи и най-вече общото читалищно дело. Такива спорове на дребно се използват от власт имащите, за да говорят постоянно за реформи в читалищата.
И накрая, само защото още от началото навлязох в тази каша, защото дълбоко уважавам труда на Елена Атанасова и Христо Янъков, на членовете и самодейците и на двете читалища, постигнали с доброволен труд това, което читалища със щатен персонал двама и повече човека не са постигнали, с нетърпение очаквам логичния и единствено възможен завършек - раждането на Народно читалище "Просвета и Родолюбие 2010, най-късно 2011г." с. Лозен
Иначе, иначе всуе е напразно!
Няма коментари:
Публикуване на коментар