Седим си ние в кафенето, припичаме се като гущери на стена под първите слънчеви лъчи и обсъждаме текущия политически момент и международното положение. Не щеш ли по улицата се зададе Набора. Набора си ни е важен за селото човек. Той е председател на нашето читалище. Нашето, казвам, защото се научихме за всичко, което се случи в селото, да тичаме в читалището. Вода няма - в читалището, боклука не е изкаран – в читалището. Той, Набора се сработи добре с двете служителки в Читалището, те му уйдисват на акъла и – работата живна. Ей пешкин жени ти казвам, няма събота, няма неделя, постоянно са в читалището. Събраха около тях децата. Постоянно тичат. Гледам го онзи ден едно комшийче. То още жълто има около устата, ама като го питаш къде отива се надува като гересто петле, пъчи се и вика „В читалището. Готвим великденски концерт”. Събрали са се и младежи - работят, правили си зала, за фитнес май или нещо такова. То и ние по-възрасните почнахме да се отбиваме, хеле пък откакто направиха информационен център. Нали сме си пущината далече от града, един некролог да ти потрябва, трябва да ходиш в града. Сега е лесно. Отиваш в читалището и готово. Хем на половин цена. Е на мен вчера, ми трябваше да пратя разни документи. Отидох в читалището, служителките ги взеха, сканираха ги и по имейла дето му викат – готово. Имаше и факс, ама тия от Виваком му извъртяха един номер на Набора, като модернизираха мрежата, откачиха кабелите и апарата му остана като украшение. Искат му сега още петстотин лева, та да купи нов апарат. Ама той, човекът, откъде да им намери петстотин лева, пара си е това за читалището? Набора и бюлетин ни пише, то ние си му викаме нашия вестник. А най – си харесваме, че там, в читалището няма политика. Той, Набора си е от червените, ние си го знаем, ама няма това , онова, със всички си говори, върши услуги на всички. В тая работа партии няма. Такива са и служителките. Всекиго посрещат, питат, разпитват и ти свършат работа. Сега им хрумнало да отварят нещо като клон, каса го кажи – да можем да си плащаме сметките, ток, телефон, вода – абе с една дума - улеснение.
Та като го видяхме Набора, го извикахме да ударим по едно кафе и да си побъбрим. Той се качи при нас, пуфтейки като лакомотив на баир. Лицето му червено, ще се пръсне. Намусен и с ония поглед, по който го познаваме когато е ядосан. Дойде при нас и още не сме проговорили ми вика: „Наборе, нещо да ти приличам на изкопаемо? На динозавър, на мамут?” Позачудих се па му рекох: „Наборе ти май нещо , а? „А, б – такава е тя. Сега и Министъра каза, закостенял си, ще те реформираме. Писна ми вече! То отвсякъде едно и също. Като са се вгледали в читалищата и от всякъде „ Консервативни, закостенели, ненужни мишляци от съндък, проядени от молци дрехи, и какво ли още. И все хора които уж мислят за културата. Остави всичко друго, ами и нещо в главата ми става. Одеве излязох малко по къра. Пилците пеят а аз ги чувам все едно ми викат „закостенял си, закостенял си”. Прескочих барата, водата си тече, шуми си по камъчета, а на мен ми се чува, „закостенял си, закостенял си” Излязох отгоре, на усойната и ето ти срещу мен еден гарван изграчи: „Закостеняяяял си, ще те реформирааам!” Е кажи ми бе братко, - продължи Набора с треперещ глас като че ще се разплаче, - На 40 г., през 2004 година, като каза секретарката на читалището „Шефе, сядай да учиш компютъра, срамота е, трябва да бъдем в крак с времето, - е седнах, научих го. Добре знаеш цял център направихме. Интернет искаме в селото, ето ти безплатен интернет. С компютрите от глобалните, тамън 10 ги направихме. По три, четири проекта на годината правим. Да ги питам аз разните чиновници, като ние сме изостанали, те по колко проекта на годината правят? То не беше скенери, принтери, фотоапарати напълнихме читалището. А да им се чудиш на акъла на разните му там оценители, това работата с младежите не била социална дейност. Те отпускали пари там, където щяло да има социален ефект. Та това, че ще събереш младите от улицата не е ли социално. Ама нейсе... Отделно са си книгите, отделно съставите с децата и бабите. Че питаш ли ме, братко, как цяла интернетстраница сами направихме, щото и там трябваше хилядарка.? Е не била професионална , но на нас си ни върши работа. Ами дърва за отопление? Ами тая съборетина, дето ни я дадоха и я направихме на годна за обитаване? И още работим по нея. Вие поне знаете. И пак, братко едно си баба знае – едно бае, закостенели сте, та закостенели сте! Ще ви реформираме, ще ви раздвижваме? И то да кажеш че сме само ние, да го разбера. Ама на нашия хал са повечето от читалищата. Абе, досещаме се ние откъде идват тия работи. То нали знаеш, че през годините се навъдиха разни фондации, сдруженийца, и какви ли не щеш. Получаваха си парички и си бяха добре. Да, ама сега, като ги напъна кризата взеха да викат „Какви са тия читалища? Те си изиграха ролята! Сега ние ще правим частна култура! Искаме парите! Нас ни приема Европа!” Каква Европа бе аланкоолу, европейците държат на традиционното! Европейците пари дават, за да запазят регионалната култура, традициите в регионите. То наскоро и ООН прие резолюция за опазване на традиционните ценности. A/HRC/16/L.6 „Поощряване правата на човека и основните свободи благодарение но по-дълбокото разбиране на традиционните ценности на човечеството” Съвета потвърди, че достоинството, свободата и отговорността се явяват традиционни ценности. Съветът отбелязва и важната роля на семейството, общините, образователните, религиозните и културни учруждения в утвърждаването и предаването на традиционните ценности и призовава държавите да укрепват тази роля с прилагането на позитивни мерки. А кой в нашата България пази, развива и предава традиционните ценности по-добре от читалищата. Ама ней се, като са решили да ни реформират – да ни реформират. Само, че от прекалено много грижи да не вземат да ни ликвидират, че тогава ще я втаса България. Защото примери за реформи много, ТКЗС-тата, предприятията, болниците и виж им дереджето. Бе сигурен съм и това ще преживем. Хайде да вървя, че много се заприказвахме, а трябва де ида в читалището, че отчет до общината правим, ейго де е 31. А Вие да дойдете довечера на събранието та да го обсъдим и приемем, така както сме ви писали в поканите. Хайде и до довечера.”
Още недоизрекъл тези думи и запуфка към читалището. Ние, останахме да си пием кафето, гледайки след него и да му се чудим и маем на акъла. То не знам на кого да се чудим? На Набора ли, дето приема нещата толкова присърце, на министъра и чиновниците ли, дето ги мътят разни ?... И все реформи са им в главите. Ей, какво става в тая България? Вместо да се влагат пари за развитие, то само за реформи се бълнува...
Няма коментари:
Публикуване на коментар