Големият християнски празник Благовещение на Пресвета Богородица има трайно присъствие в празнично обредната система на населението във Вакарелската покрайнина. В миналото Празникът има семейно обреден смисъл. Свързва се с вярванията че този ден е най - благия, най-добрия през цялата година.
Особено подходящ е за започване на нова работа. Мома, която за пръв път започва да меси хляб или ще тъче, прави това на Благовец. Тогава започва да се отсява зърно за семе за пролетници, садят се цветя, сеят се и други семена в градинките, защото се смята че на Благовец сичко се прифаща.
Не напразно през 1902г. именно на Благовещение на Пресвета Богородица неколцина културно издигнати патриоти, ръководени от учители и свещеници основават читалище и го наричат "Заря". На Благовец, та като всяка една нова работа - да преуспява.
Празника се счита и като предвестник на пролетта.
На този ден основно се почистват дворовете и се палят боклуците.
Смята се че тогава от дупките си излизат змиите, гущерите и секаква гад, връщат се самодивите, долитат лястовиците и щъркелите. Затова момите, ергените и отрасналите деца обикалят дворовете, като чукат по палешника, връшника, и други железни предмети от бита или звънят с хлопки и звънци, вдигат шум и олелия и викат “Бегайте змии и гущере. Отдоле идат татаре и ще ви мерат с кантаре”.
Особено строго се спазва правилото всички да са спретнато облечени, да не провисва някоя част от облеклото и цървулите на някой от семейството, та да не се влачат змиите и гущерите по него.
За празника се приготвят катми, като се разбърква рядко тесто от брашно, вода и квас, което се изпича тънко в нагорещена подница. Катмите се ядат с мед.
Няма коментари:
Публикуване на коментар