БЛОГ НА СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: „ГОЛЕМ ДЕН ВЕЛИКДЕН, ОЩЕ ПО-ГОЛЕМ ГЕРГЬОВДЕН...”

Гергьовден е най-големият пролетен празник за населението празнуван в миналото във Вакарелската покрайнина. В навечерието на празника жените берат клонки от върба и пролетни цветя, най-често глухарче млечка, от които се извиват венци, с които се украсяват дворните врати вратниците, вратите на оборите, ярема и процапа на волската каруца, ведрата за доене на мляко от овцете, буталката за избиване на масло. С венче от цветя се закичва и овцата, оагнила първото мъжко агне, което се коли корбан за празника. Мъжете колят корбана, а жените изпичат агнето цяло, заедно с главата в пещта. Месят се обредни хлябове, които се украсяват с животински фигурки от тесто. Задължително се месят колаци за говедаря, телчаря, коняра, свинаря и овчарите, които им се дават при изкарването на животните сутринта.. За обредната трапеза се кваси овче кисело мляко, вари се мляко с ориз. Меси се традиционната ложена баница с плънка от лапад и киселец зелник.

Овчарите потягат егреците, като подменят оградите от плет плетищата, потягат преносимите овчарски колиби за нощуване кочиите. Егрека, кочиите и най – вече мястото за доене страгата се украсяват с клони върба и цъфнало глухарче. През нощта срещу празника пускат стадата на нощна паша, най-често в есенни ниви на попаска, а на празника се извършва първото обредно издояване в украсени бели котлета, като първата струя мляко се пуска през венче от цветя и замерване на овцете за колективно добиване на млякото бачия. От този ден овцете се изкарват на лятна паша на открито на егреци.

Сутринта на Гергьовден възрастните, облечени във венчалните си дрехи отиват в черквата или на оброчищата по махалите, където курбаните се освещават от свещеник и се организират общи трапези. Плешката от първото осветено агне младите взимат и занасят та заравят в есенна нива за берекет.

Пеят се обредни песни посветени на св. Георги, който обикаля през този ден нивите и ливадите по цялото поле. Първото хоро на песента „Леле Георги, свети Георги. Рано рани свети Георги,” се води от млада жена с живи родители и наскоро е родила момиче женско дете.

Играят се хора на песни с жизнерадостни пролетни мотиви.

Момите и ергените връзват люлки пулпаси, в които по ред люлеят всички и с припевки припяват момите и ергените за любов.

„Ах вода тече² , низ бистро каменье.

Ах Магда тича² , вода да налее.

Ах та кому я ² , на дукван занесе.

Ах на Ангел я ² , на дукван занесе.

Ах той не вика ², изгорех за вода.

Ах най си вика ² , изгорех за Магда.”

На местата, на които се провежда народното веселие се изнасят кантари, с които се мерят децата и младежите за здраве.

Песните и хората огласят махалите до късно (до заод сънце). Всички са радостни и щастливи.

“Рано рани свети Георги”

Песен за Гергьовден, записана през 1963 година от Василка Илиева. Слушана от Василка Гогова

Леле Георги, свети Георги.

Рано рани свети Георги,

Рано рани, коня кове,

сребро плочи, злато клинци.

Че ше иде по полето,

да обиде синорето.

Да обиде есенното,

есенно класило ли е.

Да обиде пролетното

пролетното вретени ли

Леле Георги, свети Георги.

Свети Георги весел пойде,

весел пойде сардит дойде.

Стара майкя го попита

леле Георги, свети Георги.

Весел пойде, сардит дойде

Леле мамо, стара мамо,

есенно ми не класило,

пролетно не вретенило.

Разсърди се свети Гьорги,

та си зема боздугана,

та удари църна земя.

За три дни есено класило,

За два пролетното вретенило.

Та се увесели свети Георги

Леле Георги, свети Георги.

Песен припевка за люлките на Гергьовден

Записана през1993 година от Станислав Владимиров. Слушана от Елена Митева

Петел клечи на бунище.

Деян ти, ресан ти, ресни кос, зелен лос,