1

"ДА ЖИВЕЕШ, ЗНАЧИ ДА СЕ БОРИШ. РОБЪТ- ЗА СВОБОДАТА СИ, А СВОБОДНИЯТ - ЗА СЪВЪРШЕНСТВО"
Ако не сте привърженик на профанизирането на българската култура, ако не се срамите да се наречете българин, то добре дошли и нека бъдем приятели, ако ли не -
вървете си поживо, поздраво.

вторник, юли 20, 2010

ЗНАЙ СВОЙ РОД...Развитие на традиционният мъжки костюм във Вакарелската покрайнина.

Въпреки, че мъжкият костюм традиционно търпи по бързо развитие и е по-беден на апликации и аксесоари, той има своето място в трдиционната народна култура в страната като цяло и във Вакарелската покрайнина в частност.
Освен у Дершвам минал през Вакарел през 1555 година и Дриш от 1718г. сведения за мъжкия костюм на вакарелци намираме у Евлия Челеби, минал през Вакарел в средата на 17в. и у английския пътешественик Франсис Херве от 1837г. , като всички свидетелстват за това, че дрехите на населението от този край е от бяла аба. Свидетелство за това намираме и в картината на Никола Образописов "Селско хоро в Самоковска околия от 1892г.", литографии на пътешественици от 1874г., както и снимка от сайта Ретро България.










При проучването във Вакарел през 1931г. проф Гунчо Гунчев по спомени на стари вакарелци възстановява следното описание на белодрешния мъжки костюм. По кройката си тази стара бяла носия по нищо не се е отличаваот носията около Освобождението. Върху ризата се обличало също така елече без ръкави дорамче с отвор, подобен на този на женските сукна. То, заедно с ризата, се напъхвало в чеширите. Върху него, обикновено в празничен ден, се облича клинато елече, след което следва клината аба. Те се обшивали със синя, а по-рядко с черна вълнена или козинява връв. Препасвали се с черен пояс. Носели саморъчно изработени царвуле от нещавена кожа. Всички без изключение имали чомбаси,който се сплитали на една или две плитки. Първите чомбаси са отрязани през 1872-1873 г., когато започва работата около ж.п. линията, от заетите в нея чужденци. Старите хора пускали бради, защото било редно човек да умре с брада. Главата си покривали с гугла, която шиели сами. През периода на промяната, различен за различните махали, носията се е смесвала, бели чешири със самочерка аба. Споменът за белодрешената носия, остава и в годините около освобождението и до войните тъй като съществува традиция първите чешири, които се ушиват на всяко момче, да бъдат от бело бало. Тях терзията ушивал безплатно. Освен това преди и около освобождението при сватба има обичай младоженецът да бъде наметнат с бял ямурлук япунджак, с нахлупена качулка кюляф (островърха шапка - бел. ред.), който почти закривал лицето му. Бял япунджак се носели също така кума и настойника, стария сват старойкята (стария сват). В годините след войните дори има настойници с бял япунджак, когато вече той е бил премахнат за младоженеца и кума.
В годините около и след освобождението традиционният мъжки костюм придобива следната метаморфоза.
Ризите, които тогава се носят, са от тънка бяла вълна с ръкави и яка от памук или от вълна и коноп два пати вуна, два пати качища. Те имат малка извърната якичка, изплетена отдолу с дантела или украсена с мъниста. Ръкавите са широки и се издават навън. От горната си страна са с бродерия с обшити с чекмета. Долната част на тялото се облича с чешире. Върху ризата се облича елече без ръкави. Отворът му е подобен на женските сукна. Пъха се заедно с ризата в чеширите. Отгоре се облича второ клинато елече, чиито долни краища се отдалечават от тялото поради особената си клинообразна кройка. Ергените опасвали чеширите си обикновено с червен пояс, а женените - с черен църн пояс. Върху него се препасвал кожен колан силяф, служещ за поставяне на разни необходими предмети. Най-отгоре се облича клината аба. Всичките горни дрехи се обточват със синя или черна вълнена или козинява връв. Всички горни дрехи са от самочерка бало, домашно тъкан вълнен шаяк, сбиван на тепавица, като при влаченето на вълната за него бялата се смесва с естествено кафява вълна. На долната снимка, направена от Гунчо Гунчев през 1930г. е представен дядо Славе Даутов от м. Банчовци, един от последните носители на старата вакарелска носия.



В годините около и след войните мъжкия костюм придобива следния вид.



Ризата е къса, стига до средата на бедрата. Прави се от бяло памучно платно, с ръкави, които отдолу се стесняват и закопчават при китката. Носят се и вълнени ризи с памучни ръкави и памучни яки. Тя е единственият представител на долното облекло, тъй като гащи не се носят. Всички горни дрехи са направени от самочерка бало при влаченето се размесва вълна от бели и черни овце или се боядисват с химически бои в кафяв цвят. Върху ризата се облича елече. То е високо и стига до врата. Закопчава се откъм дясната страна най често с телени копчета. Украсено е обикновено с два реда върви или гайтани. Напъхва се в чеширите и се опасна с черен, или тъмносин домашно тъкан пояс, дълъг 2-4 м. Лете и при работа елечето се оставя отвън. Върху него се облича при по-студено време и на празник къса аба, отворена отпред, без копчета, но добре прилепваща към тялото. Поясът трябва да се подава под нея поне 4-5 пръста. Чеширите потурите са многократно надиплени, но без дъно. Крайниците им, закопчани с телени копчета, се притискат плътно към прасците, като задържат с това и чорапите. Завързват се с гащник, ремък, прекаран през задиплената горна част учкур. Чеширите са нагласени да се извръщат, или предната част да става задна и обратно. За тази цел нужния за мъжките панталони отвор проабак при тях се намира и отпред, и отзад. Той не се закопчава, а се крие в многото дипли.

Кройката на мъжка носия, както и наименованията на отделните дялове, от които е ушита, може да се види на схемата изработена от Гунчо Гунчев през 1930г.



І. Аба. 1. Пола. 2. Клин. 3. Алтица. 4. Ракав (ръкав, мн.ч. - ракаве). Іа - гръб на абата. 1. Стан. 2. Клин. 3. Алтица. 4. Ракав. 5. Колчак. Гайтаните са обтока.

ІІ. Чешире. а) ногавица; б) байряк; в) проабак; г) гютлук; д) джеб (мн.ч. - джебове), е) учкур; ж) гащник (ремък), 3. Вадица (въдица - желязна кукичка).

ІІІ. Елече. 1. Пулове. 2. Дупки. 3. Рамо. 4. Пола (мн.ч. поли - двете части на предницата). Гърбът е цял плат; също се казва пола.

Всички връхни дрехи се украсяват при ушиването от терзията с черен гайтан обтока







При влажно, мъгливо и студено време се намята ямурлук япунджак,
ушит от шаяк от козинява прежда тъкан от мутафчии или от самочерка бало, който се закопчава отпред само с едно дървено копче - петля. Япунджакът с ръкави се нарича фераджа.



Върху грубите, с тъмен цвят домашни чорапи, обуват цървуле, или груби купешки обувки или гумени цървули, а по богатите иособено ергените чизми. Много се носят също така и панагюрски щавени цървули. Зиме се носят и навуща, които обикновено се връзват с тънки ремъци, като за тази цел от тях се правят отгоре и отдолу колелета, а в средата се кръстосват.



Главата се покрива с гугла, малък кожен калпак. Носи се и цилиндричният калпак, наричан карнобатска шапка, защото се прави от хубави карнобатски агнешки кожи. Лете между мъжете преобладават евтините сламени шапки. Малките момчета носят до 5-6-годишна възраст само дълга риза, а върху нея менте - дълго до глезените клинато абе. Зиме най-отгоре се обличат кожусе, направени само от кожи или от бало и подплатени с кожи.



Ергенската носия, се прави по-салтанатлия. Обшита е с повече гайтан. Чеширите се правят отгоре по-широки, за да се диплят повече, също така и по-широки около коляното, за да се навеждат върху него. Такива чешири наричат шалваре.
След като белият япунджак се изоставя, младоженците започват да се венчават с бален кожух, направен от самочерка бало. Главата си обвиват обаче с бял пояс пещемал. На елечето си затъквали китка и кърпа със зашити към нея жълтици. Много по-отдавна се забулват с пещемал с други цветове. Има запазени спомени за сини пещемали, обнизани с мъниста, пулове и пари. Тези сватбени дрехи се носят независимо от годишното време.
Постепенно с годините традиционният мъжки костюм губи значението си, като в края та тридесетте и началото на четиредесетте години на 20в. се изоставят чеширите и абата, като започват да се шият панталони със специална кроика бричове. Вместо абите широко навлизат шаячните палта своеобразен тип сако.
За голямо съжаление в днешно време има един напълно запазен комплект от мъжки традиционен костюм без риза и два комплекта аби в колекцията на читалището.
Въпреки, че не са атрактивни като женските, мъжките костюми във Вакарел имат своето място при изясняването на веществената културна история на населението от Вакарелската покрайнина.

3 коментара:

  1. Антоанета Толтукова21 юли 2010 г., 11:41

    Благодаря за прекрасното описание!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Хубава статия, но в заглавието "Развитие на традиционният..." подлог е "развитие", което единствено може да има пълен член. Следователно "традиционният", което принадлежи на прякото допълнение е с непълен член - "традиционния". Това се учи в IV Клас.

    ОтговорИзтриване
  3. Вярно е за члена, но това не е толкова важно в случая, човекът е свършил невероятна работа.

    ОтговорИзтриване