МИНАХА ГОДИНИ... През Януари във Вакарелската покрайнина...

Традиционната духовна култура на Вакарелската покрайнина. е съчетание на българската празнична система като цяло с типично религиозните белези на обичаи и обреди. Януари е месецът, свободен от усилната полска работа и естествено наситен с празници. Следвайки хода на вековните традиции и трудовия календар през Януари Православната църква е отредила да се почита Светото Кръщение на Исус Христос и Господното явление на Единния Бог в Трите Му Лица, паметта на св.Йоан Кръстител, св. Антоний Велики, св. Атанасий Александрийски, св. Евтимий Велики, св. Евтимий Патриарх Търновски, св Максим Изповедник, мъченица Татиана, преподобний Теодосий и още сонм популярни светии, чиито имена носят множество българи и празнуват именни дни.
Традицията на отбелязването на именните дни е по-нова в традиционния обреден календар. При етнографските си проучвания във Вакарел през 80-те години съм слушал от възрастни информатори спомени, за това че в детството си са запомнили от техни бащи и дядовци празнуването на „Стопан” т.е. светеца покровител на голямото семейство, който по-късно преминава в домашните „служби”, най-често на Архангеловден, Никулден и др. и родовите корбани „на светаго”, свързани с почитта към светец-покровител на рода.В началото на ХХв. се установява традицията за отбелязване на имените дни, като все още се спазват редица ограничения. Имен ден се отбелязва само на женените мъже, които са заели своето място в иерархията на голямото патриархално семейство, макар и вече разпадащо се. Жените месят обреден хляб „погача”, „квасник” и приготвят варено жито „коливо”. Мъжът и жената ходят на черква, облечени с венчалните си дрехи, където след литургията жената раздава за здраве хляба и житото, а мъжът черпи с бъклица червено вино. От 20-те години в отбелязването на имените дни се включва и читалището, като тройки от читалищните членове посещават имениците да ги поздравят „ на честитки”, а пък те ги даряват с по някоя пара за читалищната каса, което приемат като въпрос на чест.
Вечерта имениците посрещат гости. Гостите, най-често близки роднини донасят хляб „колак” и бъклица или шише вино. Домакинятя ги гощава с традиционни ястия като свинско с кисело зеле „вариво”, боб с кисело зеле, или картофи с булгур „печиво”, картофи с ориз и др. Или пък колят по някоя гъска или кокошка. Спазва се принципа че не е важно яденето. Яде се „що дал Господ”. Важни са срещите и сладките приказки в дългата зимна вечер. Традиция е тези, които пропуснат именния ден да почетат стопанина в следващите дни „на патерица”. Този обичай е свързан с вярвянето, че макар светецът покровител да си е отишъл от къщата след празника, то там му е останала патерицата (тоягата), на която се подпира. След средата на ХХв. празнуването на имените дни се превръща в масова практика, като се отбелязват имената на всички членове на семейството, дори и малките деца.
Освен семейния характер на имените дни някои от празниците имат и общностно значение и се празнуват в рамките на отделната махала и цялото село. Във Вакарелската покрайнина като такива се отбелязват Водици или Кръст, Йордановден, Ивановден, Бабинден и Атанасовден.
ВОДИЦИ ИЛИ КРЪСТ
Водици или Кръст се празнува в Навечерието на Йордановден, на 05(18) януари. Празника е свързан с очистителната сила на светената вода. Свещениците извършват освещаване на вода в храма „ св. Николай” в централната махала Хановете. Поради големия брой махали и тяхната отдалеченост, свещениците не могат да посетят всяка къща, затова от всяка махала се събират по трима, четирима младежи „гяци”, които вземат в котлета от светената вода и с китки от чемшир и сух босилек поръсват всички къщи, хора и животни от махалата. Стопаните даряват „гяците” с брашно, колаци, боб, сланина. Даровете се отнасят в дома на свещеника. На следващия ден- Богоявление „гяците” гостуват в дома му, където ги гощават. На Водици е строг пост. Домакините задължително варят боб. Според вятъра, който духа на този ден се гадае за реколтата. Ако духа вятър от север, северозапад „горняка” – годината ще е добра. Ако духа от юг, югоизток „долняка”- годината ще е слаба.
ЙОРДАНОВДЕН
Йордановден се празнува на 06(19) януари. Всички женени отиват на черква в Хановете. След литургията, поради липсата на голям естествен водоизточник около селото за хвърляне ня кръста, се организират литийни шествия с рапити, хоругви и икони до централната чешма в махалата, където се извършва водосвет. Кръстът се потапя в котела със светената вода и възрастните мъже наддават ,за да го извадят. Който даде най-много вади кръста. Жените разделят светената вода, която се заняся в къщи и се ползва за лек.
В близкото до Вакарел село Габра съществува уникален за региона обичай за Йордановден „Топеница” или „Топене на невести” След Йордановденския водосвет в центъра на мегдана излизат невестите, които през годината са се омъжили. Те се придружават от свекървите и деверите, които носят малки окичени котлета с вода. Невестите свеждат глава пред деверите, които сипват от котлето по малко вода на главите им, зад ушите под звуците на песента
„Затопила се млада невеста,
Затопил я млади девер”
След това невестите се завъртат три пъти по посока на часовниковата стрелка „обратно на орото”. Празникът завършва с общо хоро, на което се залавят всички.
ИВАНОВДЕН
Във Вакарел Ивановден 07(20) януари е посветен на кръстниците и кумците. Всички през тоя ден отиват на гости на кръстниците си, като занасят три обредни хляба. Първият „квасник” „голем колак” символизира кръстника, вторият „кръстат колак” символизира акта на кръщението и породеното от него роднинство и един по–малък „манечак колак”, символизиращ „кумеца”. Носят още шише ракия, бъклица с вино и дар „риза, чорапе и пешкир”. В двора на кръстника кумците му поливат да си измие ръцете. Целуват му ръка и му дават дарове. Кръстника целува по ред хлябовете и ги кани на трапезата в къщата, където ги гощават. След гощавката кръстниците изпращат кумците си дълго и с отворена голяма дворна врата „портите”, за да видят всички, че и тази година кръстниците не са забравени. Кумците се правят на пияни като залитат, за да покажат, че кръстника ги е почерпил добре. След обяд на мегдана се играят хора на песен най- често на
“Иване, Иване”
Песен за Ивановден записана през 1993г. от Ст. Владимиров. Слушана от Марика Ежова.
Иване, Иване, Засвириле са кавале 2
Иване, Иване, в горната долна маала 2
Иване, Иване, у Стоянова меана.2
Иване, Иване, Наред ергене седеа 2
Иване, Иване, малка им мома служеше.2
Иване, Иване, Всеки му чаша долива 2
Иване, Иване, на Иван чаша прелива. 2
Иване, Иване, Иван се чудом чудеше 2
Иване, Иване, дали чашата да земе 2
Иване, Иване, или момата да фане 2
Иване, Иване, дома да си я заведе. 2
Иване, Иване, Дома си чаши имаме 2
Иване, Иване, ама си мома немаме.2
Иване, Иване, Па си момата заведе 2
Иване, Иване, на майка мила отмена, 2
Иване, Иване, на Иван бела премена. 2
БАБИНДЕН
На бабинден 08 (21) януари във Вакарел се отдава почит на „бабите”, акуширали на родилките. Съществуват вярвания, че бабата с акта на израждането се сродява с детето и родителите му както е при кумството. Тези възки, подобни на родствените са причина на „бабата” да се оказва почит от семейството докато е жива. Празника се празнува на следващия ден след Ивановден. Жените, на които „бабата” е акуширала и отиват на гости. Поливат и да си измие ръцете на дръвника. Невестите родили през годината я даряват със сапун, „риза”, забрадка „шамия” и кърпа за ръце „пешкир” Бабата изпраща малък дар за детето чорапки и шапцица с привързана за нея пара. След това всички влизат в одаята, където бабата ги гощава.
АТАНАСОВДЕН
На Атанасовден ергените и момите си закачат на вратовете звънци и обикалят къщите на махалата като влизат в дворовете, подскачат и издават звуци, наподобяващи животинските. Стопаните ги даряват с брашно, сланина или други продукти, които се продават и парите се дават на някое бедно семейство, за което предварително са се договорили.

... Болгарино не прелащай ся (не се мами)...

В днешната вечер щракайки с дистанционното, за да избегна сивотата на многото телевизионни канали, попаднах на излъчване на Юбилейния концерт на Цветанка Варимезова „Да пееш от любов- Цветанка и приятели” по телевизия СКАТ. Концерта се е състоял на 05. август 2010г. в зала „Марин Големинов” гр. Пазарджик и СКАТ излъчи пълен запис от 20 до 22 ч. на 02.01.2011г. Тъй като имах информация за присъствието на именитата пазарджишка певица в България през лятото заедно със съпруга си известния гайдар Иван Варимезов и двете и дъщери започнах да следя концерта, като в първия момент очаквах да се насладя на неповторимия и глас...
Цветанка Варимезова е българска народна певица, изпълнителка на песни от пазарджишкия край. Характерен глас, богата орнаментика и неповторим стил на пеене са едни от отличителните й черти на певица.Завършва хорово дирижиране и педагогика на обучението по народни инструменти в пловдивската музикална академия. Била е солист и диригент на множество професионални женски хорове в София, била е и солистка на ансамбъл "Филип Кутев". През 2001 г. заминава за Америка, където заедно със съпруга си Иван Варимезов, племеник на големия странджански гайдар Костадин Варимезов преподават български народни песни и музика в Калифорнийския университет в Лос Анжелис.
...Какво беше моето учудване, когато заедно с певицата започнаха едни след други да излизат и пеят български народни песни близо 150 изпълнители на български фолклор от хор „Усмивка” от Холандия; хор „Китка” от Сан Франциско, Калифорния; хор „Глас” Копенхаген, Дания; хор Невенка” от Лос Анжелис, Калифорния; хор „Джаная” от Париж, Франция; хор „Супер девойче”от Лос Анжелис, Калифорния; хор „Агиос Лаврентис” от Гърция, ръководени от ученици на Варимезова и създадени с нейна помощ, хорът и оркестърът на ДФА „Тракия” и хорът на ФА „Пазарджик”, като с майсторските си изпълнения на авторски народни песни и обработки на български композитори „погалиха” душата и сърцето ми. Стана ми драго и същевременно мъчно. Драго, че още веднъж се убедих в непреходната, завладяваща магия на народната ни песен... И мъчно, че тази песен се изпълнявя прекрасно от хора, които и дума не могат да продумат на български език, хора, аматьори, които сами си плащат да изучават българско народно пеене, а в Родината ... В Родината, гласовете на тези които пеят народни песни се заглушават от гърмящата чалга.
В този момент пред мен изникна и българския хореограф Петър Илиев, който преподава български танци в Ню Йорк, като школата му се посещава от около 400 танцьори и когото имам честа да познавам.
Веднага започнах да си задавам въпроси, на които за жалост не намирам отгор. Защо композициите и обработките на оригинални български композитори не предизвикват интерес в страната? Защо „линее нашто поколение”? Защо в часовете по пеене все по-малко се пеят български народни песни и се води спор има ли мяста хореографията в българското училище?Защо Министерство на Културата и Общините са оставили певците и танцьорите от държавните и общински ансамбли, диригентите и хореографите на мизерна заплата, едва ли не подаяния? Къде са българските бизнесмени, които да се превърнат в меценати на това изкуство?
Въобще къде е българската култура? Защо големите телевизии и най- вече Българската национална телевизия, която се издържа с пари от всички данъкоплатци и има задължението да пропагандира българската култура подцени концерта? Защо дори информация за събитието се намира само в няколко сайта предимно от пазарджишкия регион? Много защо, но засега без отговор.
В ушите ми дълго ще звучи откровението на една българска цигуларка, казани в края на концерта ...В Лос Анжелис, в Калифорнийския университет разбрах магията на българския фолклор и оцених какво съм пропуснала в България”
И се питам: До кога ще са актуални думите на Отец Паисий „ Поради що се срамиш да се наречеш българин...Знай свой род и език...
Докога? За съжаление нямам отговор на този въпрос.
Поместените снимки са на Георги Стефанов и са побликувани на сайта - Pa1.bg – порталът за новини за пазарджишка област - www.pa1.bg/новини/снимки-от-юбилейния-концерт-посветен/

ВАСИЛОВДЕН ВЪВ ВАКАРЕЛ

Василовден е празник от традиционния календар във Вакарел, който се празнува и в рамките на голямото семейство и с ритуали в общността. В навечерието на празника се извъшва обичая топене на пръстени. Събират се най –често моми и ергени и на китки от чемшир завързват пръстен или друг предмет. В калайдисан (бел) котел се сипва вода. Котела се поставя в решето (решто) на дъното на което е насипан ечемик или овес. Всички поставят китките с пръстените в котела и го обикалят с хоро, като момите пеят песента
“Моме Васильо, Васильо.
Васила пръстен топила”
След свършване на песента две моми взимат котела и го занасят в близка до мегдана градина и го поставят да пренощува под трендафил. Момите и ергените взимат от ечимика или овеса от решетото под котела и го поставят под възглавницата (чучата), та коя мома който ерген сънува за него ще се ожени и който ерген която ммома сънува, за нея ще се ожени. На сутринта отново се сърират на мегдана. Ергените правят чардак на котела като струпват клони, най-често борови. Слага се чемшир. Донасят с песн котела с пръстените и го заобикалят няколко пъти с хоро и песен. Ако водата в котела с пръстените е замръзнала, годината ще е здрава и плодородна. Една от момите, задължително с живи родители вади китките с пръстените, а другите момите застават от двете страни и ги отпеватсъс специални наричания.
“Кому пръстен излезе младо търговче да земе”
“Кому пръстен излезе на св Иван да иде”
Като извадят и последния пръстен изливат водата дето не се ходи, най често върху здравец в градина (дек се не гази), вземат си от чемшира под котела за здраве, изиграват няколко хора на песен и се разотиват.
На Василовден малките деца обикалят рано сутрин махалата и сурвакат (суровискат) възрастните за здране с дренови пръчки (суровиски), отсечени и натопени във вода и оставени на топло на „Зачатие на св. Ана”, които са разцъфтяли за Василовден. Домакните ги даряват с орехи, сушени плодове и дребни пари.
За празника домакинята приготвя трапеза, за която вари пача, меси ложена баница с месо, в която поставя клончета с различен брой дренови пъпки, които нарича за късмет. Меси обреден хляб квасник, подобен на този за коледа. На трапезата задължително писъства греяна ракия и червено вино. Трапезата се прикадява с тамян.
“Васильо моме, Васильо”
Песен за Василов ден при топене на пръстените, записана през 1963година от Василка Илиева. Слушана от Василка Гогова
Васильо, моме, Васильо.
Васила пръстен топила,
топила и наричала:
Кому пръстен излезе,
на свети Йован да иде.
Ако е на ергенче,
брези биволе да си купи.
Ако е на момиче,
добар ерген да си земе.
Ако е на невеста,
машко дете да си роди.

“Моме Васило, Васило”
Песен за Василов ден при топене на пръстените, записана през 1993година от Ст. Владимиров. Слушана от Георгена Стаменова
Моме Васило, Васило.
Топи Васила пръстене.
Три дена пъстен топила,
три дена ги е вадила.
На млади булки, пръстене,
на стари баби, гердане,
а на дечица, гривненца.