Цветанка Варимезова е българска народна певица, изпълнителка на песни от пазарджишкия край. Характерен глас, богата орнаментика и неповторим стил на пеене са едни от отличителните й черти на певица.Завършва хорово дирижиране и педагогика на обучението по народни инструменти в пловдивската музикална академия. Била е солист и диригент на множество професионални женски хорове в София, била е и солистка на ансамбъл "Филип Кутев". През 2001 г. заминава за Америка, където заедно със съпруга си Иван Варимезов, племеник на големия странджански гайдар Костадин Варимезов преподават български народни песни и музика в Калифорнийския университет в Лос Анжелис.
...Какво беше моето учудване, когато заедно с певицата започнаха едни след други да излизат и пеят български народни песни близо 150 изпълнители на български фолклор от хор „Усмивка” от Холандия; хор „Китка” от Сан Франциско, Калифорния; хор „Глас” Копенхаген, Дания; хор Невенка” от Лос Анжелис, Калифорния; хор „Джаная” от Париж, Франция; хор „Супер девойче”от Лос Анжелис, Калифорния; хор „Агиос Лаврентис” от Гърция, ръководени от ученици на Варимезова и създадени с нейна помощ, хорът и оркестърът на ДФА „Тракия” и хорът на ФА „Пазарджик”, като с майсторските си изпълнения на авторски народни песни и обработки на български композитори „погалиха” душата и сърцето ми. Стана ми драго и същевременно мъчно. Драго, че още веднъж се убедих в непреходната, завладяваща магия на народната ни песен... И мъчно, че тази песен се изпълнявя прекрасно от хора, които и дума не могат да продумат на български език, хора, аматьори, които сами си плащат да изучават българско народно пеене, а в Родината ... В Родината, гласовете на тези които пеят народни песни се заглушават от гърмящата чалга.
В този момент пред мен изникна и българския хореограф Петър Илиев, който преподава български танци в Ню Йорк, като школата му се посещава от около 400 танцьори и когото имам честа да познавам.
Веднага започнах да си задавам въпроси, на които за жалост не намирам отгор. Защо композициите и обработките на оригинални български композитори не предизвикват интерес в страната? Защо „линее нашто поколение”? Защо в часовете по пеене все по-малко се пеят български народни песни и се води спор има ли мяста хореографията в българското училище?Защо Министерство на Културата и Общините са оставили певците и танцьорите от държавните и общински ансамбли, диригентите и хореографите на мизерна заплата, едва ли не подаяния? Къде са българските бизнесмени, които да се превърнат в меценати на това изкуство?
Въобще къде е българската култура? Защо големите телевизии и най- вече Българската национална телевизия, която се издържа с пари от всички данъкоплатци и има задължението да пропагандира българската култура подцени концерта? Защо дори информация за събитието се намира само в няколко сайта предимно от пазарджишкия регион? Много защо, но засега без отговор.
В ушите ми дълго ще звучи откровението на една българска цигуларка, казани в края на концерта ...В Лос Анжелис, в Калифорнийския университет разбрах магията на българския фолклор и оцених какво съм пропуснала в България”
И се питам: До кога ще са актуални думите на Отец Паисий „ Поради що се срамиш да се наречеш българин...Знай свой род и език...
Докога? За съжаление нямам отговор на този въпрос.
Поместените снимки са на Георги Стефанов и са побликувани на сайта - Pa1.bg – порталът за новини за пазарджишка област - www.pa1.bg/новини/снимки-от-юбилейния-концерт-посветен/
Това успях само
ОтговорИзтриванеГ-не, малка, ама много малка неточност от Ваша страна - концерта който сте гледали по телевизия "СКАТ" е от 04.08.2010 г. от гр. София, ако не се лъжа от зала "България. И всички снимки с изключение на първата са от тогава, а първата е от гр. Пазарджик, 05.08.2010, зала "Маестро Георги Атанасов". Бедата не е в тази неточност, аз лично гледах на живо Пазарджишкия концерт, а на 02.01.2011 гледах и този по телевизията, бяхме с цялото семейство, включително и 2.5 годишния ми внук. Накрая дъщерите ми успяхя само да възкликнат - "От две години насам не ни се беше случвало такова преживяване", благодарности за което към милото семейство Варимезови. Чудих се от какво ли се издържа тази телевизия, щом успя за два часа и 10 минути да не ни прекъсне удоволствието с баналните раклами, и наистина къде беше БНТ, която се е ограничила само с едно съботно фолклорно предаване "Иде нашенската музика", колкото да не е без хич. Колко са часовете по музика и физическо възпитание за децата ни - скоро ще науча, когато внучето ми стане първокласник, сега не знам, но със сигурност са малко, а сигурно още ще намалеят, защото подочувам, че ще станат СИП. ЕЕЕ, тогава следващото поколение ще плаща и ще си купува българския фолклор от чужбина /за наш срам/. Оставам все пак с малката надежда, че докато има и малка искрица, докато има идеалисти, останали въпреки мизерните условия да творят изкуство тук, в България - ще излезем от духовната криза /дай Боже/. И дано някой проумее, че България не е само София, че родното място на фолклора не са магистралите, а селата, и да се погрижат и за тях.
ОтговорИзтриванеОТВОРЕНО ПИСМО
ОтговорИзтриванеДо
ГОСПОДИН ТОДОР ПОПОВ,
НАЙ-УБЕДИТЕЛЕН КАНДИДАТ ЗА КМЕТ
НА ПАЗАРДЖИК С ВЪЗГЛАСА „ВСИЧКО ЗА ПАЗАРДЖИК”
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КМЕТЕ,
Уважавам по принцип личната отговорност и независимото, критично действие, поради което лично до Вас отправям и личния си апел за по-образовано мислене и действие, за културни права и отговорности, за повече реална социалност в социума на Пазарджик!
В скалата на формално образцовата ви кампания, която и по финансова обезпеченост наистина „дели” от тази на другите кандидати за кмет (някои са толкова неубедителни, че сякаш им е платено да работят реално за вашата кандидатура), има едно много тревожно – дано да не е непоправимо – разместване на приоритети. Публичните услуги са на първо място. Следва „Инфраструктура”, „Администриране на местните данъци и такси”, „Европейски фондове и програми” и едва накрая „Хуманитарна политика”, включваща като подточки и най-същественото, оставено за най-накрая – образованието и културата.
Като консервативен човек не можете да не знаете, че подредеността по определен начин всъщност е задаване на определена йерархия. Вашата йерархия, така демонстрирана, е нездрава и не издържа критика гледана както от ляво – ако това означава социално – така и от дясно – ако това означава ново-консервативно-европейско-„Всичко за Пазарджик”. Несъобразяването с партийнте централи може да е предимство, в някои случаи дори може да е повод за гордост. Но в случая с Вашата кампания това е по-скоро несъобразяване със здравия и естествен разум. Налице е – нека го кажа на езика на университетската Ви юридическа специалност – разминаване със здравия „дух на законите”.
Самият смисъл на управлението е неглижиран зад буквата на подразбиращото се, подредено в приоритетност, зад която не е трудно да се прозре „къде са парите”, но е трудно да се види какво е вашето лично, ценностно „всичко”, заради което се гласите за втори мандат да водите пазарджишката община.
Какви са приоритетите ви, както сте ги йерирахизирали „черно на бяло”, казано по старовремски-книжовно... А и с помощта на нови медии, и мултимедийно в наистина впечатляващата Ви кампания?
На първите места в дейността на бъдещия кмет са поставени сметосъбирането, сметоизвозването, депонирането; транспортът, осветлението, уличната мрежа, ВиК... и прочие неща „по подразбиране”. На последните – сферите които задават Смисъла на Града; които формират и съвременната ни идентичност; които ще останат и след един или два мандата на когото и да било... или след десетилетно продължаващите по нашенско безобразни разправи с образованите и културни хора, с паметта за личностите – носители на ценности от възрожденски времена, съхранили идентичността на хората в Пазарджик и областта – като патрона на училището, в което учи дъщеря ви – Иван Батаклиев, като плеяда общественици, художници, музиканти, театрални дейци, родени и отгледани от богатството на родните ни предели. Които и в най-трагични времена са съхранили Смисъла и Здравия дух.
Като гражданин, на когото не му е все едно, не виждам да са проявени точно Смисълът и Здравият дух в иначе амбициозната ви кампания. Това не е просто отказ от ангажимент и дълг към днешни, животуващи и обречени на недостойно оцеляване с все по-редуциран бюджет културни институции.
Това е отказ от идентичност!
Това е объркване на смисъла!
Това е непоправимо посегателство към децата!
Това е НЕДОПУСТИМО точно в пределите, където е пламтял Константин Величков и където е затрит Алеко Константинов!
Оставам с високото уважение, което си дължим като образовани и ценностни университетски хора. Позитивната промяна в ръководенето на Пазарджишката община все още е възможна, за да придобият смисъл усилията и емоциите ни, за се направи ако не всичко, то поне това, което е НЕОБХОДИМО за Пазарджик.
За културата, образованието, неповторимата идентичност на Града !
РУМЕН СПАСОВ