ВАСИЛОВДЕН ВЪВ ВАКАРЕЛ

Василовден е празник от традиционния календар във Вакарел, който се празнува и в рамките на голямото семейство и с ритуали в общността. В навечерието на празника се извъшва обичая топене на пръстени. Събират се най –често моми и ергени и на китки от чемшир завързват пръстен или друг предмет. В калайдисан (бел) котел се сипва вода. Котела се поставя в решето (решто) на дъното на което е насипан ечемик или овес. Всички поставят китките с пръстените в котела и го обикалят с хоро, като момите пеят песента
“Моме Васильо, Васильо.
Васила пръстен топила”
След свършване на песента две моми взимат котела и го занасят в близка до мегдана градина и го поставят да пренощува под трендафил. Момите и ергените взимат от ечимика или овеса от решетото под котела и го поставят под възглавницата (чучата), та коя мома който ерген сънува за него ще се ожени и който ерген която ммома сънува, за нея ще се ожени. На сутринта отново се сърират на мегдана. Ергените правят чардак на котела като струпват клони, най-често борови. Слага се чемшир. Донасят с песн котела с пръстените и го заобикалят няколко пъти с хоро и песен. Ако водата в котела с пръстените е замръзнала, годината ще е здрава и плодородна. Една от момите, задължително с живи родители вади китките с пръстените, а другите момите застават от двете страни и ги отпеватсъс специални наричания.
“Кому пръстен излезе младо търговче да земе”
“Кому пръстен излезе на св Иван да иде”
Като извадят и последния пръстен изливат водата дето не се ходи, най често върху здравец в градина (дек се не гази), вземат си от чемшира под котела за здраве, изиграват няколко хора на песен и се разотиват.
На Василовден малките деца обикалят рано сутрин махалата и сурвакат (суровискат) възрастните за здране с дренови пръчки (суровиски), отсечени и натопени във вода и оставени на топло на „Зачатие на св. Ана”, които са разцъфтяли за Василовден. Домакните ги даряват с орехи, сушени плодове и дребни пари.
За празника домакинята приготвя трапеза, за която вари пача, меси ложена баница с месо, в която поставя клончета с различен брой дренови пъпки, които нарича за късмет. Меси обреден хляб квасник, подобен на този за коледа. На трапезата задължително писъства греяна ракия и червено вино. Трапезата се прикадява с тамян.
“Васильо моме, Васильо”
Песен за Василов ден при топене на пръстените, записана през 1963година от Василка Илиева. Слушана от Василка Гогова
Васильо, моме, Васильо.
Васила пръстен топила,
топила и наричала:
Кому пръстен излезе,
на свети Йован да иде.
Ако е на ергенче,
брези биволе да си купи.
Ако е на момиче,
добар ерген да си земе.
Ако е на невеста,
машко дете да си роди.

“Моме Васило, Васило”
Песен за Василов ден при топене на пръстените, записана през 1993година от Ст. Владимиров. Слушана от Георгена Стаменова
Моме Васило, Васило.
Топи Васила пръстене.
Три дена пъстен топила,
три дена ги е вадила.
На млади булки, пръстене,
на стари баби, гердане,
а на дечица, гривненца.