МИНАХА ГОДИНИ... През Януари във Вакарелската покрайнина...

Традиционната духовна култура на Вакарелската покрайнина. е съчетание на българската празнична система като цяло с типично религиозните белези на обичаи и обреди. Януари е месецът, свободен от усилната полска работа и естествено наситен с празници. Следвайки хода на вековните традиции и трудовия календар през Януари Православната църква е отредила да се почита Светото Кръщение на Исус Христос и Господното явление на Единния Бог в Трите Му Лица, паметта на св.Йоан Кръстител, св. Антоний Велики, св. Атанасий Александрийски, св. Евтимий Велики, св. Евтимий Патриарх Търновски, св Максим Изповедник, мъченица Татиана, преподобний Теодосий и още сонм популярни светии, чиито имена носят множество българи и празнуват именни дни.
Традицията на отбелязването на именните дни е по-нова в традиционния обреден календар. При етнографските си проучвания във Вакарел през 80-те години съм слушал от възрастни информатори спомени, за това че в детството си са запомнили от техни бащи и дядовци празнуването на „Стопан” т.е. светеца покровител на голямото семейство, който по-късно преминава в домашните „служби”, най-често на Архангеловден, Никулден и др. и родовите корбани „на светаго”, свързани с почитта към светец-покровител на рода.В началото на ХХв. се установява традицията за отбелязване на имените дни, като все още се спазват редица ограничения. Имен ден се отбелязва само на женените мъже, които са заели своето място в иерархията на голямото патриархално семейство, макар и вече разпадащо се. Жените месят обреден хляб „погача”, „квасник” и приготвят варено жито „коливо”. Мъжът и жената ходят на черква, облечени с венчалните си дрехи, където след литургията жената раздава за здраве хляба и житото, а мъжът черпи с бъклица червено вино. От 20-те години в отбелязването на имените дни се включва и читалището, като тройки от читалищните членове посещават имениците да ги поздравят „ на честитки”, а пък те ги даряват с по някоя пара за читалищната каса, което приемат като въпрос на чест.
Вечерта имениците посрещат гости. Гостите, най-често близки роднини донасят хляб „колак” и бъклица или шише вино. Домакинятя ги гощава с традиционни ястия като свинско с кисело зеле „вариво”, боб с кисело зеле, или картофи с булгур „печиво”, картофи с ориз и др. Или пък колят по някоя гъска или кокошка. Спазва се принципа че не е важно яденето. Яде се „що дал Господ”. Важни са срещите и сладките приказки в дългата зимна вечер. Традиция е тези, които пропуснат именния ден да почетат стопанина в следващите дни „на патерица”. Този обичай е свързан с вярвянето, че макар светецът покровител да си е отишъл от къщата след празника, то там му е останала патерицата (тоягата), на която се подпира. След средата на ХХв. празнуването на имените дни се превръща в масова практика, като се отбелязват имената на всички членове на семейството, дори и малките деца.
Освен семейния характер на имените дни някои от празниците имат и общностно значение и се празнуват в рамките на отделната махала и цялото село. Във Вакарелската покрайнина като такива се отбелязват Водици или Кръст, Йордановден, Ивановден, Бабинден и Атанасовден.
ВОДИЦИ ИЛИ КРЪСТ
Водици или Кръст се празнува в Навечерието на Йордановден, на 05(18) януари. Празника е свързан с очистителната сила на светената вода. Свещениците извършват освещаване на вода в храма „ св. Николай” в централната махала Хановете. Поради големия брой махали и тяхната отдалеченост, свещениците не могат да посетят всяка къща, затова от всяка махала се събират по трима, четирима младежи „гяци”, които вземат в котлета от светената вода и с китки от чемшир и сух босилек поръсват всички къщи, хора и животни от махалата. Стопаните даряват „гяците” с брашно, колаци, боб, сланина. Даровете се отнасят в дома на свещеника. На следващия ден- Богоявление „гяците” гостуват в дома му, където ги гощават. На Водици е строг пост. Домакините задължително варят боб. Според вятъра, който духа на този ден се гадае за реколтата. Ако духа вятър от север, северозапад „горняка” – годината ще е добра. Ако духа от юг, югоизток „долняка”- годината ще е слаба.
ЙОРДАНОВДЕН
Йордановден се празнува на 06(19) януари. Всички женени отиват на черква в Хановете. След литургията, поради липсата на голям естествен водоизточник около селото за хвърляне ня кръста, се организират литийни шествия с рапити, хоругви и икони до централната чешма в махалата, където се извършва водосвет. Кръстът се потапя в котела със светената вода и възрастните мъже наддават ,за да го извадят. Който даде най-много вади кръста. Жените разделят светената вода, която се заняся в къщи и се ползва за лек.
В близкото до Вакарел село Габра съществува уникален за региона обичай за Йордановден „Топеница” или „Топене на невести” След Йордановденския водосвет в центъра на мегдана излизат невестите, които през годината са се омъжили. Те се придружават от свекървите и деверите, които носят малки окичени котлета с вода. Невестите свеждат глава пред деверите, които сипват от котлето по малко вода на главите им, зад ушите под звуците на песента
„Затопила се млада невеста,
Затопил я млади девер”
След това невестите се завъртат три пъти по посока на часовниковата стрелка „обратно на орото”. Празникът завършва с общо хоро, на което се залавят всички.
ИВАНОВДЕН
Във Вакарел Ивановден 07(20) януари е посветен на кръстниците и кумците. Всички през тоя ден отиват на гости на кръстниците си, като занасят три обредни хляба. Първият „квасник” „голем колак” символизира кръстника, вторият „кръстат колак” символизира акта на кръщението и породеното от него роднинство и един по–малък „манечак колак”, символизиращ „кумеца”. Носят още шише ракия, бъклица с вино и дар „риза, чорапе и пешкир”. В двора на кръстника кумците му поливат да си измие ръцете. Целуват му ръка и му дават дарове. Кръстника целува по ред хлябовете и ги кани на трапезата в къщата, където ги гощават. След гощавката кръстниците изпращат кумците си дълго и с отворена голяма дворна врата „портите”, за да видят всички, че и тази година кръстниците не са забравени. Кумците се правят на пияни като залитат, за да покажат, че кръстника ги е почерпил добре. След обяд на мегдана се играят хора на песен най- често на
“Иване, Иване”
Песен за Ивановден записана през 1993г. от Ст. Владимиров. Слушана от Марика Ежова.
Иване, Иване, Засвириле са кавале 2
Иване, Иване, в горната долна маала 2
Иване, Иване, у Стоянова меана.2
Иване, Иване, Наред ергене седеа 2
Иване, Иване, малка им мома служеше.2
Иване, Иване, Всеки му чаша долива 2
Иване, Иване, на Иван чаша прелива. 2
Иване, Иване, Иван се чудом чудеше 2
Иване, Иване, дали чашата да земе 2
Иване, Иване, или момата да фане 2
Иване, Иване, дома да си я заведе. 2
Иване, Иване, Дома си чаши имаме 2
Иване, Иване, ама си мома немаме.2
Иване, Иване, Па си момата заведе 2
Иване, Иване, на майка мила отмена, 2
Иване, Иване, на Иван бела премена. 2
БАБИНДЕН
На бабинден 08 (21) януари във Вакарел се отдава почит на „бабите”, акуширали на родилките. Съществуват вярвания, че бабата с акта на израждането се сродява с детето и родителите му както е при кумството. Тези възки, подобни на родствените са причина на „бабата” да се оказва почит от семейството докато е жива. Празника се празнува на следващия ден след Ивановден. Жените, на които „бабата” е акуширала и отиват на гости. Поливат и да си измие ръцете на дръвника. Невестите родили през годината я даряват със сапун, „риза”, забрадка „шамия” и кърпа за ръце „пешкир” Бабата изпраща малък дар за детето чорапки и шапцица с привързана за нея пара. След това всички влизат в одаята, където бабата ги гощава.
АТАНАСОВДЕН
На Атанасовден ергените и момите си закачат на вратовете звънци и обикалят къщите на махалата като влизат в дворовете, подскачат и издават звуци, наподобяващи животинските. Стопаните ги даряват с брашно, сланина или други продукти, които се продават и парите се дават на някое бедно семейство, за което предварително са се договорили.