... „ОЙ ЛАЗАРЕ, ЛАЗАРЕ”...

Обичаите по Лазаровден във Вакарел са женското съответствие на коледарските и сурвакарски обичаи на мъжете. В тях участват момичета, които в този момент се замомяват, на възраст от 10 до 16 години. В навечерието на празника момите от отделните махали се събират и се наговарят за лазаруването. Припомнят си лазарските песни и разучават нови. На тези срещи се избира и кумица, една от момите, които ще лазаруват за първи път. Освен че и отдават чест и почит, лазарките и копуват някакъв малък подарък. На самия лазаровден се обличат в празнични дрехи, с цветни венци на главите. В ръцете лазарките носят кошнички, окичени със зеленина за събиране на дарове.

Групата на момичетата влиза във всяка къща и изпълнява песен - пожелание към всеки член на семейството за здраве, плодородие и щастлив живот, като кумицата слага на този за когото се пее кърпа на рамото. Стопаните ги даряват с яйца, орехи, пари. Песните, които се изпълняват на този ден са с любовен характер. Играят несключено лазарско хоро. Ритуалното обикаляне на къщи и градини има характер на вербална магия, целяща да осигури здраве и берекет.

Когато свърши лазаруването, лазарките си поделят събраното. Устройват си обща трапеза в дома на кумицата. Едно от задълженията на семейството на кумицата е да осигури прехраната на музикантите от кумичиното оро което се играе в почти всички махали на втория ден на Великден.

Ето и текстовете на характерни лазарски песни от Вакарелската покрайнина

“Елен делен девойкьо, Лазаре”

Лазарска песен( на мома), записана през 1963година от Василка Илиева. Слушана от Василка Гогова

Елен делен девойкьо, Лазаре

чубро кубро девойкьо, Лазаре

Чубра ли си сеяла, Лазаре

или бели босиляк, Лазаре

та си танка висока, Лазаре

та си бела червена Лазаре

Ни сам чубра сеяла, Лазаре

нито бели босиляк, Лазаре

Мен ме майкя родила, Лазаре

пролети в градината, Лазаре

под бел, червен трендафил, Лазаре

та сам танка и висока, Лазаре

та сам бела и червена, Лазаре

“Милице малой момиче”

Песен за Лазаровден (на мома), записана през 1993година от Ст. Владимиров. Слушана от Лазаринка Стайкова

Милице, малой момиче

мило цвете цариградско,

на Милица изпратено,

на Милица допратено,

Милица да го полива,

полива и му припева.

Расни ми цвете, порасни,

порасни да ми напапиш,

на Лазар да се разцафтиш,

на Лазар да те откина,

на глава да те затакна.

“Чернооко ергенче Лазаре”

Песен за Лазаровден (на мома), записана през 1993година от Ст. Владимиров. Слушана от Лазаринка Стайкова

Чернооко ергенче, Лазаре

на авлия стоеше, Лазаре

малка мома лажеше. Лазаре

Приди моме пристапи, Лазаре

да ми дадеш китката. Лазаре

Обърни се девойкьо, Лазаре

и на лево и на десно Лазаре

“Паун лети високо Лазаре”

Лазарска песен( на именница), записана през 1963година от Василка Илиева. Слушана от Василка Гогова

Паун лети високо, Лазаре

пауница по него. Лазаре

Стой, почекай, пауне, Лазаре

крила да ти нареда, Лазаре

чомбас да ти нареша, Лазаре

Та да идеш пауне, Лазаре

у мойта стара майчица, Лазаре

да и честитиш, Лазаре

имен ден Лазарина. Лазаре

На Цветница или Връбница, както е известен празника във Вакарел (неделята след Лазаровден) за здраве се донасят осветени върбови клонки от черквата в Хановете (Вакарел), които се сплитат на венче и се поставят до домашния иконостас. В този хден кумовете ходят на гости на своите кумци, които са венчани през годината, като занасят в дар нова кошница пълна с яйца. С това одене на кошница на младите невести приключват и обредите от вакарелската сватба. Привечер на Връбница, на мегдана, моми и ергени за последен път играят лазарско хоро, на песен като за първи път след началото Великденските пости хорото е сключено.

На първата снимка Лазарки от Вакарел, а на втората лазарки от близкото село Габра

ЗА БЛАГОВЕЦ ВЪВ ВАКАРЕЛ

Големият християнски празник Благовещение на Пресвета Богородица има трайно присъствие в празнично обредната система на населението във Вакарелската покрайнина. В миналото Празникът има семейно обреден смисъл. Свързва се с вярванията че този ден е най - благия, най-добрия през цялата година.
Особено подходящ е за започване на нова работа. Мома, която за пръв път започва да меси хляб или ще тъче, прави това на Благовец. Тогава започва да се отсява зърно за семе за пролетници, садят се цветя, сеят се и други семена в градинките, защото се смята че на Благовец сичко се прифаща.
Не напразно през 1902г. именно на Благовещение на Пресвета Богородица неколцина културно издигнати патриоти, ръководени от учители и свещеници основават читалище и го наричат "Заря". На Благовец, та като всяка една нова работа - да преуспява.
Празника се счита и като предвестник на пролетта.
На този ден основно се почистват дворовете и се палят боклуците.
Смята се че тогава от дупките си излизат змиите, гущерите и секаква гад, връщат се самодивите, долитат лястовиците и щъркелите. Затова момите, ергените и отрасналите деца обикалят дворовете, като чукат по палешника, връшника, и други железни предмети от бита или звънят с хлопки и звънци, вдигат шум и олелия и викат “Бегайте змии и гущере. Отдоле идат татаре и ще ви мерат с кантаре”.
Особено строго се спазва правилото всички да са спретнато облечени, да не провисва някоя част от облеклото и цървулите на някой от семейството, та да не се влачат змиите и гущерите по него.
За празника се приготвят катми, като се разбърква рядко тесто от брашно, вода и квас, което се изпича тънко в нагорещена подница. Катмите се ядат с мед.