Дигитална библиотека „Вакарел – минало песен и вяра”

Екипът на Народно читалище „Заря 1902г.” с. Вакарел започва реализирането на проект по грантовата схема за финансиране на иновативни проекти 2013г. на Програма „Глоб@ни библиотеки в категорията е-култура.  

 "ВАКАРЕЛ - МИНАЛО, ПЕСЕН, ВЯРА”

 











Проектът „Създаване на дигитална библиотека "Вакарел – минало, песен вяра” към библиотеката на Народно читалище „Заря 1902” ще въведе качествено нова услуга за населението, притежаващите вилни имоти в околността, хората свързани със селото по произход и представителите на диаспората в с. Задунаевка, Одеска обл., Украйна. Реализирането на проекта включва  изработка на сайт за дигитална библиотека, на който подбраните, дигитализирани и обработени материали ще бъдат организирани в: колекция „Историческо минало” с раздели „Книги”, „Статии” „Архивни документи”, „Митове и легенди”; колекция „Етнография” с раздели „Книги”, „Статии”; колекция „Стоян Ватралски – писател и общественик, първият българин завършил Харвардския университет в САЩ” с раздели „Биография на Стоян Ватралски”, „Дигитални произведения на Стоян Ватралски”, „Статии и писма” от и до Стоян Ватралски; колекция „Храмове и манастири във Вакарелската планина”, арт колекция, включваща „Галерия – снимки и пощенски картички”, „Документален филм за историческото минало на Вакарел”, „аудио и видео записи на автентични народни песни от Вакарел”, „Видеоклип за храмовете и манастирите във Вакарелската планина”.

Ще се  дигитализират знакови книжни документи с историческа стойност за местния край, публикации, свързани с местния фолклор, непознати за местната общност. В дигиталната библиотека своето място ще намери електронна етнография на вакарелския край, която ще представи пред публиката веществената култура, обичайно обредната и празничната култура на населението.

Проектът включва заснемане на документален филм за историческото минало. Ще се направи аудио видео запис на около 60  възстановени автентични народни песни. Ще се изработи видеоклип за храмовете и манастирите.

Проектът е структуриран по начин, който да осигури предоставянето на иновативна е - услуга, за справянето с част от проблемите на местната общност.

Изработването  на   сайт  с организирано е–съдържание за местното културно наследство, ще бъде  важен елемент и носител на информация и идентифицирането на местния човек в местната общност. Ще се провокира промяна на гледната точка  на местното гражданско общество. Ще създадем динамичен канал за диалог с местното население.  Ще привлечем различни  аудитории към каузите на библиотеката, като потенциални потребители хора, които поради ангажираност рядко посещават библиотеката. Библиотеката, като водеща организация ще формира целите,  ще определя стратегиите  за постигането им  и ще координира дейностите. Ще определя какви задачи трябва да се изпълнят, от кого, кой за какво отговаря и т.н. Специалистите  от библиотеката и читалището,  ще ръководят и координират работата на доброволците по цялостното  изпълнение на проекта. Ще организират работата по проекта чрез открита комуникация и общ диалог между екипа, доброволците, участниците в проекта и местната общност. Ръководството на читалището и ръководителят на проекта ще наблюдава дейността и нейното изпълнение по план.

Обща цел на проекта: Да се създаде  дигитална библиотеката с организирано местно е - съдържание с което да опазим, развием и популяризираме местното – историческо и културно наследство, и превръщането му във фактор за сближаване  и удовлетворяване на духовните потребности за утвърждаване идентичността на местната общност.   Специфични цели: 1. Формиране на политика за  опазване на културно – историческото  наследство във Вакарел. 2. Прилагане на съвременните компютърни технологии за експониране, интерпретиране и реклама на културно-историческото наследство. 3. Засилване приноса и ролята  на библиотеката  за опазване и предаване на поколенията на  културното наследство на с.Вакарел и съвместно с местната общност да издигнем културния имидж на селото.

4. Да провокираме интерес към селото в живеещите в околните селища и  предпоставим  опосредствано  развитието на туризма на територията на с.Вакарел.

Целеви групи на проекта:

Първата целева група са: деца  между 6 и 14 годишна възраст в с.Вакарел.

С реализирането на проекта представителите на тази целева група посредством арт колекцията и най-вече чрез заснетия документален филм ще бъдат заинтригувани от историята на родното село.

 Втора целева група са : деца  между 14 и 16 годишна възраст в с.Вакарел.

 Реализирането на проекта ще позволи на представителите на тази целева група  да черпят необходимите им знания за селищна и родова история, необходими им за учебния процес.  
Третата  целева група са : младежи  между 16 и 29 годишна възраст в с.Вакарел.

 Значението на тази целева група произтича от характера на проекта и неговите дейности, които в крайна сметка трябва да създадат условия за ангажиране на младите и активни хора от населението.

Четвърта  целева група са : от 29 до 60 годишна възраст в с. Вакарел.  
Това са и хората които поради ангажираността си,  по - рядко влизат в библиотеката, затова и те са наш обект. Ще удовлетворим потребността им, чрез създаването на  дигитална библиотеката, по - интересен и нов начин да научат за възможностите и потенциала на библиотеката.

Пета целева група са : живеещите в околните вилни селища, хората с произход от Вакарел или свързани със селото, както и представители на диаспората в с. Задунаевка. С реализирането на проекта и с възможностите на новите технологии и е-включването ще ги направим съпричастни с историята и културните достижения на района в който са избрали да живеят, пребивават,  или пък произходът на дедите ги свързва.

Какви потребности ще бъдат удовлетворени:

Ще решим проблема с липсата на  знания и информация за историята на местния край. Ще решим проблема  с все по-голямата нужда от  индивидуална и колективна идентичност на местното население. Ще решим проблема с липсата на социален живот и участие на хората в живота на местната общност. Ще удовлетворим взискателността на хората към начина на поднасяне на информация,  нов и креативен способ за комуникация между библиотеката и потребителя. Ще покажем възможностите на ИКТ и е-включването, като нов начин за развитие на местната общност.

Ще популяризираме целите, възможностите и реалните резултати от реализиране на проекта „Глобални библиотеки”.

Систематизирана и организирана  на едно място информация за местното културно историческо наследство практически не съществува. Това е причина и за непознаването историята на местния край от местната общност. С въвеждането на новата услуга или новият начин с който ще извършваме комуникацията с настоящите и бъдещи потребители ще ни направи по видими, открити и мобилни.

Безспорно това ще ни направи и по отговорни към удовлетворяване на духовните и културни потребности на местната общност а това не е ли и мисията на библиотеката да се изградим като център за общуване, генериране на идеи, опазване и възпитание в културните ценности на човечеството.

Идеята за информация  за местното културно наследство ще се превърне в инструмент  за развитие. Самото и популяризиране в Интернет пространството е предпоставка за повишаване интереса, чувствителността и осведомеността на местната публика, и особено на децата и младежите, към културното- историческото наследство. Ще успеем да  интегрираме  културното си  наследство в управлението на общината и региона. Ще провокираме желание за посещение в региона, като по този начин опосредствено ще се засили интереса и развитието  на отдиха и туризма, както и на други свързани с тях сектори, което пък ще се отрази върху създаването на нов имидж на селото и привличане на инвестиции. С опазването и експонирането  на  културното наследство, потенциала за повишаване качеството на живот било то в социален, духовен или икономически аспект се увеличава. Ще се подобрят взаимоотношенията и добруването на хората.

Чрез дигитализиране на материалите от миналото на родния край  ще осигурим бърз и лесен достъп до историята и културното развитие на Вакарел от посочените целеви групи.

Чрез организираното  е-съдържание в дигитална библиотека  ще увеличим броя на хората, използващи ресурса на библиотеката.

Чрез предвиждания форум, обратната връзка между библиотеката, ресурсите които подържаме и потребителите ще бъде по лесна и градивна.

Ще се утвърдим като водещ център за общуване на общинско ниво.

Ще  провокираме интерес в исторически и археологически среди за проучване на района, който почти не е проучван от архиологическа  гледна точка.

Според нас дигитализацията трябва да предшества историческото познание в този смисъл да продължим да откриваме, проучваме и анализираме местното културно наследство привличайки човешки и материален ресурс.

Устойчивостта на постигнатите от проекта резултати ще се гарантира със съвпадението на целите на проекта с една от уставните цели и основни дейности на читалището, а именно да изучава и популяризира историческото минало на родния край. Избраният облик на читалището, като информационен посредник за вакарелското население и отделяните за това средства от бюджета на читалището са гаранция за поддържането, надграждането и техническата осигуреност на дигиталната библиотека. Засиления интерес към историческото минало от една страна и развитие на способностите на населението да използва информационните технологии ще гарантират нарастващия брой потенциални потребители, което от своя страна ще принуждава библиотеката да разширява и подобрява качеството на предоставяната услуга.

ПРОТЕСТИРАМ...

Протестирам, защото е модерно. В днешното време, единствения начин да изкажеш своето мнение по важен за теб въпрос, е да започнеш с вълшебната дума „Протестирам”.

Протестирам, защото е своего рода комерсиално. Не винаги за материални стимули и лично обогатяване. Просто, за да привлечеш вниманието към някаква кауза е да започнеш с „Протестирам”. Власт имащите през  годините след 1989 наложиха този единствено възможен начин на обратна връзка с „управляваните”, че ще те чуят само ако започнеш с „Протестирам”.

Протестирам, защото е важно да изразиш мнението си по въпроси, които витаят във въздуха и чакат своя отговор.

Протестирам против разделението на институциите, произвеждащи определен културен продукт и надмощието, което упражняват чисто държавните такива, като се стремят да задушат дори и не преднамерено останалите „мъничета”, които се стремят да се доказват.

В началото на месеца дигиталната агенция eDesign, занимаваща се с уеб услуги, компютърен дизайн, мултимедия и др. направи една голяма стъпка като организира един конкурс, благотворителна инициатива „Културата онлайн”, която има за цел да подобри видимостта на културни институции, артисти, художници, сдружения и други, създаващи културен продукт с цел да повиши разпознаваемостта на българската култура в глобалната мрежа.

Народно читалище „Заря 1902г.” с Вакарел кандидатства в инициативата с проект за създаване на дигитална библиотека „Вакарел – минало, песен и вяра”, където да бъде представено по един добър начин местното документално наследство в няколко раздела. Документи и материали свързани с историята на покрайнината, етнографията и фолклора с представяне на звукозаписи на образци от автентични народни песни, обичай и различни образци на словесното народно творчество. В отделен раздел да бъде представено творчеството на един незаслужено забравен поет, писател, общественик, какъвто е Стоян Ватралски – първият българин завършил Харвардския университет. Приятел на Иван Вазов, Константин Величков, Симеон Радев, Иван Шишманов. Недолюбван от властите преди 09.09.1944 заради протестантското си изповедание, близостта му с Дънов и преклонението му към богомилството и забраняван след девети заради англофилски и американофилски убеждения. Желанието ни е да представим и материали за хората от диаспората в с. Задунаевка, Украйна.

До тук добре. Проектът бе одобрен и представен във финалния конкурс, където да бъде предложен на одобрението на публиката във Фейсбук и оценка на жури с тежест на оценките 50 на 50. И това е добре. Нека всички да получат своята оценка. Но голямо бе учудването ни когато забелязахме сред одобрените участници институции като Националния исторически музей, Националния военноисторически музей, Национален фонд култура и други културни институти на държавна издръжка.

Е как да не протестираш. Не срещу организаторите заради благородната им идея. Не заради това, че проектът ти е представен на обществено обсъждане.

А срещу макар и дори неосъзнато действие на представителите на тези институции, които обричат състезанието в зародиш. Че кой е тоя, който ще се бори срещу такива утвърдени институции с множество симпатизанти, които олицетворяват родолюбието си с подкрепата за тях. Че кое е вакарелското читалище, че да се мери с тях. В такова състояние са читалището в Кабиле и това в кв. Тракия в Пловдив. Все едно да организираш двубой между муха и слон. Че той слона не усеща мухата, камо ли да се чувства застрашен от нея. А и публиката на двубоя вижда само слона, не забелязва мухата и за нея също тя е без значение.

За това протестирам. Че само мощта надделява и не могат да се видят и оценят идеите.

Протестирам заради децата и младежите от Вакарел, които отделят от времето си да ни радват с песните и танците си, и които учим на родолюбие, а не на площаден врякащ патриотизъм.

Протестирам заради нашите майки и баби, които носят неписаното българско предание, съхраняват и предават традициите български.

Протестирам от името на Стоян Ватралски, който ни гледа някъде от високо, подсмихва се и казва

„Е друже казвам ти аз “?... Щом днешний дух не те разбира...След сто години друг ще те цитира??”

Протестирам срещу това институции, разполагащи с милиони бюджет да отнемат и глътката въздух на организации, за които тя е животоспасяваща.

Протестирам заради хората, които смятат, че си истински българин ако натиснеш бутончето за НИМ или НВМИ, НАТФИЗ, НФК и др. Това, че се боря за читалището във Вакарел не ме прави по-малко българин.

На края, въпреки че не е много справедливо искам да получа подкрепата на всички ония, които протестират в името на някоя кауза. Не се боря за моя кауза, а за каузата на читалището във Вакарел, която е една малка брънка от културата на България. Ако вие подкрепяте моя протест, то подкрепете ни с гласуване в инициативата „Културата онлайн” http://coolture.info/getpage.php?page=file9

Знам, че не е някак си не е честно да Ви използвам по този начин, но просто нямам избор.

ВАСИЛОВДЕН ВЪВ ВАКАРЕЛ

Василовден е празник от традиционния календар във Вакарел, който се празнува и в рамките на голямото семейство и с ритуали в общността. В навечерието на празника се извъшва обичая топене на пръстени. Събират се най –често моми и ергени и на китки от чемшир завързват пръстен или друг предмет. В калайдисан (бел) котел се сипва вода. Котела се поставя в решето (решто) на дъното на което е насипан ечемик или овес. Всички поставят китките с пръстените в котела и го обикалят с хоро, като момите пеят песента
“Моме Васильо, Васильо.
Васила пръстен топила”
След свършване на песента две моми взимат котела и го занасят в близка до мегдана градина и го поставят да пренощува под трендафил. Момите и ергените взимат от ечимика или овеса от решетото под котела и го поставят под възглавницата (чучата), та коя мома който ерген сънува за него ще се ожени и който ерген която ммома сънува, за нея ще се ожени. На сутринта отново се сърират на мегдана. Ергените правят чардак на котела като струпват клони, най-често борови. Слага се чемшир. Донасят с песн котела с пръстените и го заобикалят няколко пъти с хоро и песен. Ако водата в котела с пръстените е замръзнала, годината ще е здрава и плодородна. Една от момите, задължително с живи родители вади китките с пръстените, а другите момите застават от двете страни и ги отпеватсъс специални наричания.
“Кому пръстен излезе младо търговче да земе”
“Кому пръстен излезе на св Иван да иде”
Като извадят и последния пръстен изливат водата дето не се ходи, най често върху здравец в градина (дек се не гази), вземат си от чемшира под котела за здраве, изиграват няколко хора на песен и се разотиват.
На Василовден малките деца обикалят рано сутрин махалата и сурвакат (суровискат) възрастните за здране с дренови пръчки (суровиски), отсечени и натопени във вода и оставени на топло на „Зачатие на св. Ана”, които са разцъфтяли за Василовден. Домакните ги даряват с орехи, сушени плодове и дребни пари.
За празника домакинята приготвя трапеза, за която вари пача, меси ложена баница с месо, в която поставя клончета с различен брой дренови пъпки, които нарича за късмет. Меси обреден хляб квасник, подобен на този за коледа. На трапезата задължително писъства греяна ракия и червено вино. Трапезата се прикадява с тамян.
“Васильо моме, Васильо”
Песен за Василов ден при топене на пръстените, записана през 1963година от Василка Илиева. Слушана от Василка Гогова
Васильо, моме, Васильо.
Васила пръстен топила,
топила и наричала:
Кому пръстен излезе,
на свети Йован да иде.
Ако е на ергенче,
брези биволе да си купи.
Ако е на момиче,
добар ерген да си земе.
Ако е на невеста,
машко дете да си роди.

“Моме Васило, Васило”
Песен за Василов ден при топене на пръстените, записана през 1993година от Ст. Владимиров. Слушана от Георгена Стаменова
Моме Васило, Васило.
Топи Васила пръстене.
Три дена пъстен топила,
три дена ги е вадила.
На млади булки, пръстене,
на стари баби, гердане,
а на дечица, гривненца.

Формация за народни песни и танци "Вакарелче" с нов представител в Националното училище за танцово изкуство София

Стана традиция участниците във формацията за народни песни и танци "Вакарелче" при Народно читалище "Заря 1902г." с. Вакарел да изпраща представител в Националното училище за танцово изкуство София за продължаване на образованието си след седми клас. Тази година "цедката" на сложните изпити преодоля Силвана Михайлова, която след успешен изпит на 26.юни бе приета за ученик в осми клас на училището. Желаем на Силвана само успехи при овладяване на сложното изкуство на българските танци. В училището освен нея учат и десетокласничката Мариана Зафирова, положила с отлична оценка изпитите по специалността за девети клас, която продължава да е "гръбнакът" на формацията. Успешно завърши осми клас и Ива Ласкова. Преди година курса на училището завърши Кирил Асенов, сега студент в НАТФИЗ - специалност театър на движението, а преди две години завърши Дияна Любенова, сега танцьор в Ансамбъл "Българе"
Всеки човек, който малко познава материята "Български танци" ще оцени по достойнство трудът и успехите на тези деца от едно селско читалище, които успешно се конкурират с градските, които извършват подбор от стотици деца.
И всичко това за седем годишното съществуване на формацията. Безспорни са двете основни причини за успеха на вакарелските деца. Първо, техният невъобразим талант, и второ трудът, майсторството и педагогическите умения на хореографът на формацията Ружка Пенева. Читалищното настоятелство твърдо подкрепя децата и ръководителката им и се старае да осигури подходящите условия за подготовка и изяви.
Давайте все така смело напред Вакарелчета. Вие сте нашата гордост и нашата надежда. Надежда, че красотата ще победи днешното сиво ежедневие.

Летни празници във Вакарелската покрайнина ...Вайдудул

Вайдудул е един летен празник на вакарелското население, и и в почти цялата страна, който не е свързан с празника на конкретен християнски светец, а цели със силата на магически действия и песни да измоли божията благодат за да завали дъжд и да спаси нивите и ливадите от продължителната лятна суша. През жарките летни месеци май, юни или началото на юли ако продължително засуши и има реална възможност посевите, насажденията и тревата по ливадите да изгорят, възрастните жени от махалите определят ден за вайдудулки. На този ден група моми, облечени в стари дрехи се събират, окичват се стъбла от пелин, селим (девисил) и цветя, сипват в окичено котле вода и тръгват по ред в къщите да се молят за дъжд. След като влязат в двора пеят вайудулската песен
„Ой Дане, вайдудуле, дай боже даж,
Зададе се тевен облак, дай боже даж,
та зароси ситна роса, дай боже даж,
ситна роса по полето, дай боже даж,
та ороси синорето, дай боже даж.
Овчарето по полето, дай боже даж,
Че овчаре погореа, дай боже даж,
и овците им помреа, дай боже даж,
без водица, без тревица, дай боже даж,
Ой Дане, вайдудуле, дай боже даж.”
По време на песента една от момите поръсва (раси) стопанката за дъжд. Стопанката дарява вайдудулките с брашно, боб, картофи или някакви други продукти, но никога яйца, за да не бие град (да не се образуват градушки), които изнася от вкъщи със ситото за пресяване на брашно. След като дари вайдудулките стопанката търкулва ситото и по това как ще се захлупи гадаят за дъжд. Ако ситото се похлупи ще вали. На изпроводяк стопанката плисва върху вайдудулките вода с котле. Продуктите, получени от вайдудулките се занасят в дома на предварително уговорена бременна жена, която скоро ще роди, или жена, която кърми женско дете( момиче), където готвят ястия за вайдудулките. Приготвят се девет ястия, които да заместят деветте месеца бременост, защото както жената носи в утробата си плода девет месеца, така и новият дъжд след молитвата се ражда. Преди да седнат на трапезата момите слагат нощовите за месене на хляб върху дървената брана за зариване на посевите. В нощовите сяда бременната жена или кърмачката без бебето и момите я влачат с браната до река, в махали където има, или до някой кладенец. Там я икъпват, като и момите хубаво се намокрят. Ако ритуалът се извършва на река всичките моми хвърлят вайдудулските китки на реката. От този обичай носят имената си някои места , примерно Вайдудулския вир, Вайдудулския гьол, Дайдудулския излак. След този ритуал всички се завръщат в дома на бременната или кърмачката и се гощават.

БУРЕНИТЕ НА ЗАБРАВАТА ( 150 Години от рождението на Стоян Ватралски – поет публицист, общественик. Първият българин завършил Харвардския уневерситет)

През тази година се навършиха 150 години от от рождението на видния общественик, писател и ублицист, приятел на Вазов, Шишманов, Радев и Яворов - Стоян Ватралски. Първият българин, завършил Харвадския университет. Незаслужено заклеймен като протестантски проповедник и постепенно забравен в българското общество. Роден е на 7 Март, 1860 г. в семейството на Кръстьо и Ружа Ватралски, бедни овчари от Вакарел. Енергичния си дух, наследява от майка си известна сред съвременниците си с прозвището “Коджа Трена” Сестра му Севастица, в последствие става съпруга на общинския фелдшер Костадин Георгиев и основава стипендия за талантливи вакарелски ученици. Ватралски започва своя поход в търсене на знание от ранна възраст. След завършване на началното си образование във вакарелското училище, заедно с Тодор Стоилов и Стамо Червенков са изпратени в откритото по решение на самовския епархийски съвет Самоковско градско училище. Там го заварва и Априлското Въстание. Следващите няколко години са формиращи за неговия живот и кариера. По време на Освободителната Война (1877-1878) той приема протестантска вяра. Издържайки се сам, продължава образованието си в Американското Училище в Самоков. Там прекарва четири години (1878-1882), изпълнени с ревностно търсене на знание. През 1884 г. по покана на Американски мисионери Ватралски пристига в Америка, вероятно в един от североизточните щати. За своето пристигане той пише: “Пристигнах без никакви пари и почти никакво знание на Английски език.” Скоро постъпва в Западната Академия в Ню Джързи, където учи Английски език. Престоят му там не е дълъг, защото през мой 1888 той завършва Теологичното Училище при университета Хауърд, разположен в столицата на САЩ, Вашингтон. Следващите четири години Ватралски проповядва в различни църкви, държи лекции за България и списва за различни вестници. През Юни 1892, в едно ранно неделно утро, развълнуван и със сълзи на очи, Ватралски пристигнал в Кеймбридж, Масачусетс и за първи път в живота си влиза в “Двора” на Харвардския Университет, за да стане първият Българин, завършил Харвард. Следващите две години са феноменални за младия Ватралски. Следвайки като “специален” студент, той постига това, което никой друг българин дотогава не е постигал. Въпреки че през първия семестър среща твърде много затруднения, особено в областта на английския език и получава средни оценки, Ватралски не се предава. Наред с образователния процес, той продължава да сътрудничи на редица ежедневници както и да публикува стихотворения. Заради изключителната му способност да рецитира и ораторства, а и заради дългата му брада и силен европейски акцент съучениците му го наричали “Българският Толстой.” Но дори и с явен Балкански акцент, Ватралски се слави като необорим словесен опонент. На няколко пъти печели награди за ораторство в Харвард и околните колежи. Точно преди завършването си през Юни 1894, Ватралки печели анонимен конкурс за бакалавърски химн на Харвард, който се пее и до днес при завършването на бакалаварския клас.Стоян Ватралски, Станислав и Спас Шумкови са сред създателите на първото студентско дружество „България", учредено по инициатива на братя Балабанови в Ню Йорк през 1890 г. и просъществувало до 1897 г. Освен взаимопомощ дружеството си поставя за цел да запознава американската общественост с българския национален въпрос.Стоян Ватралски участвува активно и дружество "Левски"
След дипломирането си в Харвард, Ватралски живее в Кеймбридж, продължавайки да изнася лекции за България. Той е добре познат на Бостънското общество със своите “публични сказки” върху българските народни обичаи и религии. Освен в Бостън, Ватралски често е канен да пътува в много от източните щати между които: Ню Ингланд, Индияна, Ню Йорк, Охайо, Ню Джързи, Пенсилвания, Кънектикът, Мейн и Ню Хампшиър. Пътува и до Канада. Работи за East Entertainment Bureau, Ltd. в Бостън и Wade Entertainment Bureau, Inc. в Ню Йорк, чрез които пише за известни всекидневници като: The Boston Transcript, The New York Tribune, The Forum, and The Chicago Tribune. Известността му е толкова голяма, че всички те поместват неочакваната новина за неговото заминаване за България. Оставяйки перспективна кариера в Америка, през юни 1900г. Ватралски тръгва обратно за България. Точно преди да отплува, минава през Ню Легсингтън, щата Охайо, където на 16 юни 1900г държи реч пред кметството на града, в чест на Дж. А. МакГахан, военният кореспондент, който пръв пише в световната преса за Априлското Въстание и с това спомага за освобождаването на България от Турско робство. Посещавайки гроба на известния Американски журналист по-късно същия ден, Ватралски обещава да направи всичко възможно за построяването на подобаващ монумент. След завръщането си в България, Ватралски купува къща в Красно Село и през 1907 се жени за Василка Ватралска. В Америка се връща само веднъж за 30-годишнината от дипломирането си в Харвард. През ранните си години в България Ватралски основава Българо-Американското дружество, а също е и член на борда на Дружеството на английско говорящите жители на София. Преподава в Американския колеж, лектор е в Софийския университет. Продължава работата си като поет и писател, наред с църковната си дейност като протестантски проповедник. Политическата му насоченост е радикална, но въпреки че често е молен да заеме политически постове, той не проявява голям интерес. Многобройните си познанства със световни политически фигури, Ватралски ползва като възможност да популяризира родината си. Поддържа връзка с Джордж Уошбър и Алберт Лонг. Води оживена кореспонденция с братя Бъкстон. Особено активна политическа дейност развива през годините на Балкънската и първата световна война, като чрез кореспонденцията си с видни английски и американски общественици поставя пред международната общественост българския въпрос. Например, братята Чарлз и Ноел Бъкстон му помогнали да пътува за Великобритания по време на Балканската Война (1912-1913), където говори и пише в защита на България.
Освен като мисионер и общественик Стоян Ватралски е познат и като литературен творец. Той пише проза и поезия на различни теми, които могат да се обединят в няколко основни групи: историческа ("България и съседните държави", "Моето в Англия себепосланичество", "Америка и България", "Английски и американски държавници", "Кирил и Методий", "Балканско държавничество"), нравствено-етична ("Първом правда", "Миротворци", "Щастие", "Бистра водица", "Пъстри сбирки от речи", "Силата на правдата", "Против никотина", "Как се човек обезчовечава", "Приятелство") и религиозно-богословска ("Битие", "Евангелски псалми", "Проповеди на един християнски мирянин", "Истина ви казвам", "Бог и войната", "Исус Христос", "Царят на правдата". Висока оценка за неговото творчество дават видни писатели, учени и общественици. За него Иван Вазов казва: "Неговите стихотворения могат с еднаква полза и наслада да се четат от стари и млади и по своето възпитателно значение са от категорията на хубавите, но тъй редки у нас книги, които могат да бъдат препоръчани като четиво за днешното поколение", а проф. Иван Шишманов допълва: "Навред изпъква енергичната фигура на силния с христовото слово евангелски проповедник, който не напразно е чел библейските пророци и Емерсона. Но има в римите му и истински лиричен акцент.” Произведенията на Стоян Варталски претърпяват второ издание през 1933-1934 г. в поредица от 17 тома.
Заради религиозните си убеждения, Ватралски остава забравен като религиозен деец, учен и творец. Делото на Стоян Ватралски остава скрито в слоевете на драстични политически, икономически и културни промени в България.
Време е днес, 150 години след рождението му да изтръгнем бурените на забравата , за да блесне в цялото си величие истината за този необикновен човек, поел по криволичещите кални пътеки от Вакарел до Самоков, за да се превърне в първият българин, завършил Харвардския университет.

Литература :
1. Доний Донев – “Евангелски вестник” 28.05.2004г.
2. в-к Свободен народ – 1990г.
3. Станислав Владимиров – 135 г. просветно дело във Вакарел – 1991г.
4. Иван Вазов – Събрани съчинения т 22
5. Личен архив Станислав Владимиров
6. Георги Генов - Първи стъпки на македонското освободително движение в Америка - Македоно-български преглед "Вардар"

НАТЮРМОРТ

"Мили, родни картинки от задгаровия площад на с. Вакарел



"Е, те такова чудо нема и не може да има"



"Имааа! Немаа! Имааа! Немаа!



Море нема, нема, как да имаа!



Море има, има! Само лажеш."

"Пресвета" - от миналото, днес, та до бъдещето

... България. м. Хановете (днес с. Вакарел). Средата на ХХ в. Първа Неделя след Петдесетница На всички Светии (Пресвета). След пладне. Средищното селище на Вакарелската покрайнина, включваща 24 махали е оживено да краен предел. На зеленишката на мегдана и околните улици е пълно с народ, всякакъв и отвсякъде. От двете страни на шосето са струпани временни сергии, отрупани със всевъжможни неща. Промъкваш се покрай тях сред гъмжилото и гледаш, гледаш..Спираш се пред медникарската сергия на майсторите - самоковци и какво да видиш? Наредени котли, тепсии, тенджери, сахани, джезвета и какво ли не. Пред сергията стълпотворение. Всеки оглежда, разпитва, пазари се и туку вземе някой котел или друга съдинка. Направиш две крачки по-надолу и чуваш протяженото: “Джам праим. Глидаи праим.” Аха-а, озовал си се при калайджиите, които веднага на място калайдисват, закупените медни съдове. С часове можеш да гледаш как циганчетата изтриват съдинките на пресни телешки кожи, посипани с нишадър, като постоянно се въртят като пумпали, и как медните съдове обличат нова сребриста премяна. Неусетно си стигнал до грънчарите. На сергията стоят важни, важни в новите си писани шарки стотици, гърнета от всякакъв калибър, ръкатки, стомни, паници, И тук глъчката и пазаренето не е по- малко. В близост се чува вик: ” - Тука е ихтиманската лимонада. Нема го раковишкия гьол” , което те подсеща ,че си ожаднял. Пиеш една лимонада и продължаваш из гъмжилото. Преминаваш покрай сергии с всякакви платове, забрадки, гайтани паети и маниста, където жени и моми на тумби, на тумби оглеждат, коментират и купуват. Следва вълнарската чаршия, габровци с ножарската чаршия и дъските за хляб, панагюрци с обувки и цървули. Току пред теб изниква облечен с бели беневреци и менте, с черен калпак и бродирана риза бозаджия, преметнал на рамо гюмче с вода за чашите и гюм боза в ръка, като непрестанно си хвали стоката с неизменното” Бозата е леденааа, от Радомир е доведенаа.” Неусетно си стигнал мегдана, където под звуците на “циганска банда” от Орманлия (сега Лесново) момите и ергените играят хоро. Изведнъж погледите на хората около теб се насочват в посока гарата. Учудено поглеждаш и ти и виждаш две кокони, с капели и чадърчета важно, важно вървят по улицата. Жените на Началника на гарата и на Пикьора. Тръгнали да се разходят и да видят мъжете си, който играят моникс в Лимоновото кафене. Очитети се пълнят от пъстрите багри и шарки и в главата дълго отеква глъчката на множеството...

Съборът Пресвета от ранни времена и до днес е празникът и най - важното годишно събитие в с. Вакарел. Началото му се крие в годините на Второто българско царство, когато около черквата “св.св. Петър и Павел” (Шарената черква ) се е провеждало тържище на добитък. Празникът е запазил своето значение и през турското робство, когато е потвърден с фермана за дервенжийството, като само на този ден, вакарелци са освободени от задълженията си за охрана на пътя. Населението се събира в месттноста “Пресветските дабе”, на около 1км североизточно от днешното село, където е имало вековна дъбова гора. Днес на това място е поставен каменен кръст. Особено значение придобива празникът след Освобождението. Това е най-големият събор, който става в Ихтиманска, Самоковска и Новоселска (с център с. Новоселци, днес гр. Елин Пелин - ) околия, и понеже се събира в селище, близко до границите им, е добре посещаван от жители, принадлежащи към тези три околии. Този събор, подобно на всички други събори във Вакарелско, става в средното селище - Хановете (днес с. Вакарел.). Временните сергии се правят главно около малкото площадче в средата на селото, където се пресичат шосето и улицата, която води от гарата за прогимназията. За този събор жените, а и мъжете, скътват отрано някоя и друга пара, за да си набавят необходимите за домакинството вещи или нещо за украса. От многобройните сергии могат да се купят всякакви медни произведения (котли, котлета, тенджери, тасчета, сахани, тепсии, тигани и др.), които веднага се калайдисват от специално условен циганин-калайджия, тъй като в цената им влиза и калайдисването; от манифактуристите и галантеристите се купуват басми, хасета, памучна прежда, шамии (забрадки), дантели, ширити, мъниста, сърмени плетеници, огледала и др; грънчарите предлагат всички видове грънчарски произведения, широко употребявани в селския бит; тук са и много продавачи на сладки, на бонбони, на безалкохолни напитки, на плодове, на зеленчуци, с каквито домакините се снабдяват преди да потеглят за махалите си. Голямо е не само разнообразието на стоките, които те предлагат на този събор, но голям е също и броят на местата, от които те се докарват. Това личи от следващия списък и фигурата, изработени от проф. Гунчо Гунчев за нуждите на изследването му “Вакарел- антропогеографски проучвания

Големината на кръгчето при всяко едно от селищата дава приблизителна представа за значението, което имат стоките, донасяни от него на събора Пресвета.
1. От София се докарва манифактура, галантерия, сезонна железария (коси, сърпове), цървули, сламени шапки, помади, сладкиши.
2. Ихтиман - манифактура, каци и качета, вили, зъбачи, грънци, веячки, груби обувки, тестени работи (симит, кифли, мекици). От ихтиманци се откриват също така и временни бирарии.
3. Самоков - медни съдове, груби обувки, сандали, басми.
4. Панагюрище - панагюрски цървули, козиняви чулове (покривала за коне) и чували, чекръци, домашни шаяци, домашни платна.
5. Новоселци (днес гр. Елин Пелин .) - медни съдове, бонбони, вино и бира.
6. Габрово и Габровско - похлупци, ножчета, дървени лопати, гайтан, цървули, свирки, бъклици, звънци.
7. Долни Пасарел (Самоковско) - метли от ракита.
8. Нови Хан (Новоселско) - грънци.
9. Голема Раковица (Новоселско) - грънци.
10. Чамурлия (Самоковско) - вили.
11. с. Костенец (Ихтиманско) - ножчета, брусове за коса, точила за ножове.
12. Саранци и Осоица (Новоселско) - каменни надгробни кръстове, прости надгробни паметници, воденични камъни.
13. Столник (Софийско) - грънци.
14. Копривщица - гайтан.
15. Етрополе - бъклици, гаванки, хубаво изработени панагончета.
16. Пазарджик - оцет, ориз.
17. Троян и Троянско - грънци, свирки, свирки-гласници, кавали.
18. Враца - косила (дръжки за коси).
19. Дебелец (Търновско) - веячки.
20. Мъглиж (Казанлъшко) - народни лекарства.
21. Бобошево (Дупнишко) - череши.
22. Разлог - звънци за добитък.
23. Якоруда и Белица (Разложко) - бъкли, бъклета, катран, сакъз (дъвка), паралии (софри ), лопати за фурна, свирки.
24. Узунджово (Хасковско) пиринчени гривни, пръстени, мъниста и др.
25. Свищов - солена риба и някои бакалски стоки.
Вино и бира се точи направо от бъчвите, които не се свалят от каруците, с които се докарват.
На този събор, както и на всички подобни събори и панаири, не липсват въртележки, люлки. Малък цигански оркестър , на които се плаща от ергените, свири цял следобед на хорото, извиващо се обикновено зад гарата. Понякога малък цирк опъва платната си.
Съборът продължава два дни, което дава възможност на населението от всички близки, а и далечни околни села да дойдат на него. Освен от двадесетте вакарелски селища, посетители на събора идват от Ихтиман, Живково, Чернньово, Полянци, Венковец, Боерица, Веринско, Борика Чамурлия, Горни Пасарел, Долни Пасарел, Габра, Нови хан, Лесново, Богданлия, Караполци, Огняново, Доганово, Елин Пелин, Голема Раковица, Гайтанево, Белопопци, Априлово и Белица.
Според сведения от архивите на местното общинско управление сергиите в следвоенните години са стигали 300-400, независимо от местните дюкяни и кръчми. През 1923 г. съборът се обявява като панаир, като има този статут до края на тридесетте години. В този си вид съборът съществува до края на 50 –те години, когато приема облика на празник на селото. Макар и променен по съдържание, Пресвета запазва денят на поровеждане и масовия си харектер, като се превръща в ден за срещи на близки и познати. И до днес съще ствува максимата, че вакарелец и в Америка да бъде, за Пресвета се прибира във Вакарел. Дори през годините на тоталитарния режим, съборът устоя, въпреки опитите да бъде наречен “Събор на Българосъветската дружба” и запази деня си – винаги в първата неделя слад Петдесетница на Всички светии.И в наше време, това е един от най - посещаваните и многолюдни събори - празници в региона на Ихтиманска, Елинпелинска и Самоковска общини.Тук си дават среща хиляди хора, водени от желанието да се видят един друг, да се поздравят и поприказват.
Тази година празникът ще започне на 29.май (събота) със спорни прояви. От 19.30ч. ще се състои концерт на читалищните колективи и гост-изпълнители, последван он младежки дискотеки. Ще продължи на 30. май с посрещане на хиляди гости и веселие. Заповядайте да почуствате духът на Вакарелската Пресвета.

Предпразнично

Вчера бях на концерт. В зала едно на НДК. Ще кажете този е луд. Какво толкова важно има в това, че бил на концерт, та и нас да ни занимава. Има. И то е много съществено. Това не беше от ония скъпите концерти, с билети от по стотина лева за да слушаш стари рокаджийски групи от 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век или сладникави чалгаджийски истории, след които участниците си тръгват с печалба от хиляди и милиони левове. На концерта, на който аз бях, входът беше свободен. Участниците, стотици български деца в по-голямата част си бяха плащали за да учат някакво изкуство или пък са отделяли по няколко часа седмично за да се занимават. Ръководителите им работя за мизерни хонорари от по стотина, двеста лева, а организаторите, тези които създават цялата организация на този процес за заплати от по триста, триста и петдесет лева. Това беше концертът "Децата на България в читалищата на България" в чест на 24 май, организиран от Съюза на народните читалища с подкрепата на Столична община. Повече от два часа самодейни състави от читалища в София, Лом, Габрово, Свищов, Айтос,с.Дивотино Пернишко представиха наученото в школите. Изпълненията им, фолклорни песни и танци,класически модерен и шоу балет, хип-хоп танци, бяха на много високо ниво, приковаваха вниманието на присъствуващите, които наградиха децата със своите аплодисменти. Особено съм доволен, че на голямата сцена се изявиха и децата от формация за народни песни и танци "Вакарелче" при Народно читалище "Заря 1902г." Вакарел. До тук добре. Представянето на децата беше похвално, но отношенито на обществото почти безразлично. Въпреки разлепените обяви и афиши, поканите в интернет, залата беше полупразна. Единственият политик, уважил събитието беше Заместник кметът по културата на Столична община, а кметът Фандъкова се отчете с кошница цветя. Всички ония, който заклеймяват читалищата като отживелица, без да са прекрачвали прага им, ги нямаше. Че какво ги интересува. Че тези деца носели духа на българщината, че са възпитавани в патриотизъм - много важно. На тях такива не им трябват. Те предпочитат ограничените, поддаващите се на манипулации, безродниците. Ония, които ги слушат като хипнотизирани и са лесна плячка в тънките им мрежи. Да не говорим за медиите. Ония, от чиито страници или екрани ежедневно лъсват разголените тела на фолкаджийки, манекени, метреси на мафиотски босове или псевдополитици и управници, имащи се за каймака на обществото, отсъствуваха. Нямаше ги. Нито една медия. Тях също не ги интересуват някакви си български деца и то организирани от читалища. Няма ги защото липсва далаверата. Едно е да говориш или пишеш за духовност, за възпитание, за народополезна дейност, друго е да лъснеш до някой политик или да обслужваш личмни и корпоративни интереси.
И все пак съм оптимист. За това, че на такава дейност лесно не можеш да сложиш кръст.А пък и читалищните деятели са жилаво племе. Почти като паламидата. Колкото повече ги мачкаш и се опитваш да ги искорениш, толкова повече избуяват.