Две години в Интернет

В началото на юли се навършиха две години от създъването и публикуването на сайта на Народно читалище "Заря 1902г." с. Вакарел с адрес www.zaria1902.org Да си призная честно, поради това, че съм хуманитарист по образование и убеждения не се интересувах толкова много от компютри, а това Интернет го смятах за губивреме, за несериозна и несъвместима с целите и задачите на читалищата област. Но секретарят на читалището Маноела Зафирова дълго време не ме оставяше намира. "Шефе, компютър, Шефе, компютър," Най - накрая не издържах на това "Компютър та компютър" и във всичката немотия през 2004г. купихме компютър. След това и с Интернет стана същото. През 2005г. се свързахме. После се започна "Шефе срамота е, трябва да си в крак с новостите и сядай и усвоявай компютъра" и аз ще не ще започнах малко по-малко. Като видях, че няма мърдане на стари години станах ученик и завърших курс. И лека, по-лека в "дървената ми глава" започнаха да се проясняват нещата. Установих, че Интернет пространството не са само сайтове за запознанства, игри и място за сваляне на филми и музика, а както във всяка необятна територия има място за всичко, както за забавление, така и за сериозна работа. И както се казва апетитът идва с яденето. С партньорството на ФРМС изградихме информационен център, с подкрепата на "Лале" и Фондация за развитие "Читалища" го надградихме. Постепенно узря идеята, че за да сме популярни, да можем да представяме нашата дейност трябва да изградим интернет сайт на читалището. Тъй като нямахме необходимите средства да заплатим създаването на професионален сайт, бавно, бавно започнахме сами, по любителски да изграждаме такъв. Така до началото на юли 2008г, когато хоствахме сайта и той стана част от Интернет. За изминалите вече няколко години продължихме да го надграждаме и доработваме за да се вижда в настоящия му вид. Макар и непрофесионален, на нас ни въши работа, а и статистиките говорят, че той се посещава. За изминалите две години имаме следните резултати:
- уникални посетители - 4641 или по 6,34 на ден;
- Общо посещения - 7294 или средно по около 10 на ден;
- Заредени страници - 17180 или по 2,36 на посещение;
- Посетители добавили страницата към "любими" - 1302 или 28%.
Най-голям интерес предизвикват страниците както следва:
- Новини - 2911 посещения;
- Информационен бюлетин - 2227 посещения;
- Устав - 1587 посещения;
- Формация "Вакарелче" - 986 посещения;
- История - 693 посещения;
- Албум - 725 посещения;
- Библиотека - 582 посещения;
- Ръководство - 575 посещения;
- Театрален колектив - 509 посещения;
- Нови книги - 488 посещения;
- Контакти - 475 посещения;
- Информационен център - 384 посещениям
- Основатели - 333 посещения.
Горните данни освен суха статистика са и материал за размисъл. Кога едно селско читалище ще може да отдели средства за информация и популяризиране на дейността си с другите форми, като използва печатни и електронни медии. Честният отговор е - това не е по силите и финансовите му възможности.
По тази причина, в резултат на личния опит навсякъде, където имам възможност отстоявам тезата, че осигуряването на достъпа до Интернет и наличие на страница (не е задължително да бъде скъпо платена) е жизнено важна за всяко читалище. При ограниченото финансиране на дейността само по този начин можем да бъдем популярни, да се показваме пред хората, в чиито интерес работим.
За сега по-достъпно и отговарящо на възможностите не виждам. Всичко останало е в бъдещето.

Предпразнично

Вчера бях на концерт. В зала едно на НДК. Ще кажете този е луд. Какво толкова важно има в това, че бил на концерт, та и нас да ни занимава. Има. И то е много съществено. Това не беше от ония скъпите концерти, с билети от по стотина лева за да слушаш стари рокаджийски групи от 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век или сладникави чалгаджийски истории, след които участниците си тръгват с печалба от хиляди и милиони левове. На концерта, на който аз бях, входът беше свободен. Участниците, стотици български деца в по-голямата част си бяха плащали за да учат някакво изкуство или пък са отделяли по няколко часа седмично за да се занимават. Ръководителите им работя за мизерни хонорари от по стотина, двеста лева, а организаторите, тези които създават цялата организация на този процес за заплати от по триста, триста и петдесет лева. Това беше концертът "Децата на България в читалищата на България" в чест на 24 май, организиран от Съюза на народните читалища с подкрепата на Столична община. Повече от два часа самодейни състави от читалища в София, Лом, Габрово, Свищов, Айтос,с.Дивотино Пернишко представиха наученото в школите. Изпълненията им, фолклорни песни и танци,класически модерен и шоу балет, хип-хоп танци, бяха на много високо ниво, приковаваха вниманието на присъствуващите, които наградиха децата със своите аплодисменти. Особено съм доволен, че на голямата сцена се изявиха и децата от формация за народни песни и танци "Вакарелче" при Народно читалище "Заря 1902г." Вакарел. До тук добре. Представянето на децата беше похвално, но отношенито на обществото почти безразлично. Въпреки разлепените обяви и афиши, поканите в интернет, залата беше полупразна. Единственият политик, уважил събитието беше Заместник кметът по културата на Столична община, а кметът Фандъкова се отчете с кошница цветя. Всички ония, който заклеймяват читалищата като отживелица, без да са прекрачвали прага им, ги нямаше. Че какво ги интересува. Че тези деца носели духа на българщината, че са възпитавани в патриотизъм - много важно. На тях такива не им трябват. Те предпочитат ограничените, поддаващите се на манипулации, безродниците. Ония, които ги слушат като хипнотизирани и са лесна плячка в тънките им мрежи. Да не говорим за медиите. Ония, от чиито страници или екрани ежедневно лъсват разголените тела на фолкаджийки, манекени, метреси на мафиотски босове или псевдополитици и управници, имащи се за каймака на обществото, отсъствуваха. Нямаше ги. Нито една медия. Тях също не ги интересуват някакви си български деца и то организирани от читалища. Няма ги защото липсва далаверата. Едно е да говориш или пишеш за духовност, за възпитание, за народополезна дейност, друго е да лъснеш до някой политик или да обслужваш личмни и корпоративни интереси.
И все пак съм оптимист. За това, че на такава дейност лесно не можеш да сложиш кръст.А пък и читалищните деятели са жилаво племе. Почти като паламидата. Колкото повече ги мачкаш и се опитваш да ги искорениш, толкова повече избуяват.