Утре,24 юни, е Еньовден. По християнския канон „Рождение на св. Йоан Кръстител (Предтеча)". Този празник е един от най-важните летни празници в народния календар, сравним с Гергьовден, Спасовден, Коледа. В обичаите за празника обаче, са запазени най-много черти от старата славянска митология. Това е може би единственият календарен празник, в който ярко се противопоставят доброто и злото, здравето и болестта, лечението и магията.
Празникът е свързан с лятното слънцестоене. На Еньовден е най-дългият ден и същевременно най – късата нощ. Празникът има отредено място и в празнично обредната система на населението от Вакарелската покрайнина, както в цялата страна. Сред старото вакарелско население е известен е с наименованието Еневден. В центъра на празника стои вярването за къпането на слънцето. Старите вакарелци са смятали, „преди да тръгне за зима” слънцето се окъпва във вода, преди да изгрее и се отърсва, затова водата на всички водоизточници се смята за лековита.
Лечебна сила има и росата.За това всички се окъпват през нощта или сутрин , преди изгрев се отъркалват в росата за здраве.
Еньовчето е символът на този празничен ден. Народът ни вярва, че на Еньовден с него могат да се излекуват всякакви болести. Отварата му засилва плодовитостта на добитъка и действа магически целебно на бездетните.Смята се, че в нощта срещу Еньовден всичките билки и треви получават магическа и лечебна сила, и баячките и билкарките излизат да ги берат преди изгрев „по роса”. Баба Мария Станоева и Лазаринка Стайкова, която имаше дарба на баячка, мои информаторки при етнографските ми проучвания във Вакарел, сега и двете покойнички, разказваха, че от техни майки и баби знаят, че за да е „лековито билето” трябва да се откупи от самодивите. Откупуването са извършвали като първо отивайки към полето и при брането на билките пазели строго мълчание, и второ - поставяли набраните билки на куп, до някое полско кладенче, залавяли се на сключено хоро и мълчаливо, без никакъв звук играели, като се завъртали три пъти. Едва тогава проговаряли.
Според Лазаринка Стайкова старите вярвали, че човек може да бъде „налегнат" от 77 болести и половина. За 77 имало билки, и лек с баяния. Само за половинката имало една билка, която се откривала на специални билкари, само срещу Еньовден, и то ако я откъснат наполовина. Момите от махалите, придружени от възрастна жена също излизали по полето да берат китки полски цветя и билки, задължително еньовче, с които окичвали къщите за здраве.
При изгрева на слънцето се гадае за здраве, като се застава срещу него и през лявото рамо се гледа назад за отражението на сянката. Ако видиш „цела сенкя”, ще си здрав. Ако видиш „половин сенкя” – ще се разболееш.
В деня преди Еньов ден и на самия ден не се пере – „да не матиш водата на Сънцето”. Не се работи никаква домашна или полска работа за да не пада град и гръм.
Утре е Еньовден.Освен светлата, празникът има и тъмна страна. Билки, които не са откупени от самодивите придобивали отровно действие – „биле отровно” и с тях се извършвали магии.Както се пее в песента :
„Калина гърло боляло,
свекърва и го лекува,
не тура биле лековно,
най тура биле отровно
Най тура биле отравно
и от люта змия сърцето,
и от зелен гущер главата...”
Вярва се, че през нощта срещу Еньовден се „обират нивята” т.е. привлича се плода на чуждата нива в своята. Ненка Костова, също мой информатор приживе ми разказваше, че както майка и казвала в старо време някй си човек от Селянин намирал на Еньовден няколко години поред нивите си зажънати от четирите края. Решил да разбере каква е работата и на смрачаване се качил на круша, която расла на синора на нивата, като се скрил в клоните. Късно през нощта на нивата дошла жена, разплела си косата, съблякла се гола, застанала в средата на нивата и започнала да влачи престилката си „футата” през житото. Като стигнала единия края, започнала да зажънва, като викала силно „ Братче, Еневдене, що ще ми донесеш. Братче, Еневдене, жито да ми донесеш.” Човекът не се стърпял, скочил от крушата, като извикал „Сега ще видиш що ще ти донеса”, но жената побягнала и се скрила в тъмнината.Останали само дрехите и, но никой от махалата не можал да ги познае. От тогава, стопани, които се съмнявали, сами прожънвали нивите си на кръст, та ако дойдат житомамници да не могат да ги оберат.
И все пак слънчевата светлина и дъхът на полските билки и треви надделяват над тъмните сили. В днешното забързано време, можем да отделим време, да излезем сред природата или в прковете и градините и да се порадваме на тревите и цветята. А, най-малкото, което можем да направим е да мислим позитивно и да дарим околните си с усмивка и се стараем да ги заредим с позитивна енергия, като поне за един ден забравим и загърбим проблемите си.Утре е Еньовден.Усмихнете се! Подарете усмивка! Вашите усмивки, ще допълнят дъха на цветята и ще окажат отпор на тъмните сили.
