През тази година се навършиха 150 години от от рождението на видния общественик, писател и ублицист, приятел на Вазов, Шишманов, Радев и Яворов - Стоян Ватралски. Първият българин, завършил Харвадския университет. Незаслужено заклеймен като протестантски проповедник и постепенно забравен в българското общество. Роден е на 7 Март, 1860 г. в семейството на Кръстьо и Ружа Ватралски, бедни овчари от Вакарел. Енергичния си дух, наследява от майка си известна сред съвременниците си с прозвището “Коджа Трена” Сестра му Севастица, в последствие става съпруга на общинския фелдшер Костадин Георгиев и основава стипендия за талантливи вакарелски ученици. Ватралски започва своя поход в търсене на знание от ранна възраст. След завършване на началното си образование във вакарелското училище, заедно с Тодор Стоилов и Стамо Червенков са изпратени в откритото по решение на самовския епархийски съвет Самоковско градско училище. Там го заварва и Априлското Въстание. Следващите няколко години са формиращи за неговия живот и кариера. По време на Освободителната Война (1877-1878) той приема протестантска вяра. Издържайки се сам, продължава образованието си в Американското Училище в Самоков. Там прекарва четири години (1878-1882), изпълнени с ревностно търсене на знание. През 1884 г. по покана на Американски мисионери Ватралски пристига в Америка, вероятно в един от североизточните щати. За своето пристигане той пише: “Пристигнах без никакви пари и почти никакво знание на Английски език.” Скоро постъпва в Западната Академия в Ню Джързи, където учи Английски език. Престоят му там не е дълъг, защото през мой 1888 той завършва Теологичното Училище при университета Хауърд, разположен в столицата на САЩ, Вашингтон. Следващите четири години Ватралски проповядва в различни църкви, държи лекции за България и списва за различни вестници. През Юни 1892, в едно ранно неделно утро, развълнуван и със сълзи на очи, Ватралски пристигнал в Кеймбридж, Масачусетс и за първи път в живота си влиза в “Двора” на Харвардския Университет, за да стане първият Българин, завършил Харвард. Следващите две години са феноменални за младия Ватралски. Следвайки като “специален” студент, той постига това, което никой друг българин дотогава не е постигал. Въпреки че през първия семестър среща твърде много затруднения, особено в областта на английския език и получава средни оценки, Ватралски не се предава. Наред с образователния процес, той продължава да сътрудничи на редица ежедневници както и да публикува стихотворения. Заради изключителната му способност да рецитира и ораторства, а и заради дългата му брада и силен европейски акцент съучениците му го наричали “Българският Толстой.” Но дори и с явен Балкански акцент, Ватралски се слави като необорим словесен опонент. На няколко пъти печели награди за ораторство в Харвард и околните колежи. Точно преди завършването си през Юни 1894, Ватралки печели анонимен конкурс за бакалавърски химн на Харвард, който се пее и до днес при завършването на бакалаварския клас.Стоян Ватралски, Станислав и Спас Шумкови са сред създателите на първото студентско дружество „България", учредено по инициатива на братя Балабанови в Ню Йорк през 1890 г. и просъществувало до 1897 г. Освен взаимопомощ дружеството си поставя за цел да запознава американската общественост с българския национален въпрос.Стоян Ватралски участвува активно и дружество "Левски"
След дипломирането си в Харвард, Ватралски живее в Кеймбридж, продължавайки да изнася лекции за България. Той е добре познат на Бостънското общество със своите “публични сказки” върху българските народни обичаи и религии. Освен в Бостън, Ватралски често е канен да пътува в много от източните щати между които: Ню Ингланд, Индияна, Ню Йорк, Охайо, Ню Джързи, Пенсилвания, Кънектикът, Мейн и Ню Хампшиър. Пътува и до Канада. Работи за East Entertainment Bureau, Ltd. в Бостън и Wade Entertainment Bureau, Inc. в Ню Йорк, чрез които пише за известни всекидневници като: The Boston Transcript, The New York Tribune, The Forum, and The Chicago Tribune. Известността му е толкова голяма, че всички те поместват неочакваната новина за неговото заминаване за България. Оставяйки перспективна кариера в Америка, през юни 1900г. Ватралски тръгва обратно за България. Точно преди да отплува, минава през Ню Легсингтън, щата Охайо, където на 16 юни 1900г държи реч пред кметството на града, в чест на Дж. А. МакГахан, военният кореспондент, който пръв пише в световната преса за Априлското Въстание и с това спомага за освобождаването на България от Турско робство. Посещавайки гроба на известния Американски журналист по-късно същия ден, Ватралски обещава да направи всичко възможно за построяването на подобаващ монумент. След завръщането си в България, Ватралски купува къща в Красно Село и през 1907 се жени за Василка Ватралска. В Америка се връща само веднъж за 30-годишнината от дипломирането си в Харвард. През ранните си години в България Ватралски основава Българо-Американското дружество, а също е и член на борда на Дружеството на английско говорящите жители на София. Преподава в Американския колеж, лектор е в Софийския университет. Продължава работата си като поет и писател, наред с църковната си дейност като протестантски проповедник. Политическата му насоченост е радикална, но въпреки че често е молен да заеме политически постове, той не проявява голям интерес. Многобройните си познанства със световни политически фигури, Ватралски ползва като възможност да популяризира родината си. Поддържа връзка с Джордж Уошбър и Алберт Лонг. Води оживена кореспонденция с братя Бъкстон. Особено активна политическа дейност развива през годините на Балкънската и първата световна война, като чрез кореспонденцията си с видни английски и американски общественици поставя пред международната общественост българския въпрос. Например, братята Чарлз и Ноел Бъкстон му помогнали да пътува за Великобритания по време на Балканската Война (1912-1913), където говори и пише в защита на България.
Освен като мисионер и общественик Стоян Ватралски е познат и като литературен творец. Той пише проза и поезия на различни теми, които могат да се обединят в няколко основни групи: историческа ("България и съседните държави", "Моето в Англия себепосланичество", "Америка и България", "Английски и американски държавници", "Кирил и Методий", "Балканско държавничество"), нравствено-етична ("Първом правда", "Миротворци", "Щастие", "Бистра водица", "Пъстри сбирки от речи", "Силата на правдата", "Против никотина", "Как се човек обезчовечава", "Приятелство") и религиозно-богословска ("Битие", "Евангелски псалми", "Проповеди на един християнски мирянин", "Истина ви казвам", "Бог и войната", "Исус Христос", "Царят на правдата". Висока оценка за неговото творчество дават видни писатели, учени и общественици. За него Иван Вазов казва: "Неговите стихотворения могат с еднаква полза и наслада да се четат от стари и млади и по своето възпитателно значение са от категорията на хубавите, но тъй редки у нас книги, които могат да бъдат препоръчани като четиво за днешното поколение", а проф. Иван Шишманов допълва: "Навред изпъква енергичната фигура на силния с христовото слово евангелски проповедник, който не напразно е чел библейските пророци и Емерсона. Но има в римите му и истински лиричен акцент.” Произведенията на Стоян Варталски претърпяват второ издание през 1933-1934 г. в поредица от 17 тома.
Заради религиозните си убеждения, Ватралски остава забравен като религиозен деец, учен и творец. Делото на Стоян Ватралски остава скрито в слоевете на драстични политически, икономически и културни промени в България.
Време е днес, 150 години след рождението му да изтръгнем бурените на забравата , за да блесне в цялото си величие истината за този необикновен човек, поел по криволичещите кални пътеки от Вакарел до Самоков, за да се превърне в първият българин, завършил Харвардския университет.
Литература :
1. Доний Донев – “Евангелски вестник” 28.05.2004г.
2. в-к Свободен народ – 1990г.
3. Станислав Владимиров – 135 г. просветно дело във Вакарел – 1991г.
4. Иван Вазов – Събрани съчинения т 22
5. Личен архив Станислав Владимиров
6. Георги Генов - Първи стъпки на македонското освободително движение в Америка - Македоно-български преглед "Вардар"
