ЗАЩО СЪЗДАДОХ БЛОГ

Да си призная много мислих преди да посегна към мишката и клавиатурата, за да направя този блог. Първо, омръзнало ми е всички ние по всякакъв повод да се правим на модерни. Второ, все някак си ме е страх дали това, което ме вълнува ще представлява интерес за широката аудитория на Интернет пространството. Трето, дали няма да се загубя в морето от нароилите се политически и коментарни блогове или пък сред многото за запознанства, обмяна на рецепти за манджи, кройки и тем подобни. Но все пак се престраших и ето ме и мен в необятното пространство, търсещ съмишленици и съидейници. Сега вече пък си мисля, че ужасно съм закъснял. Ако всички ние, които днес работим в областта на читалищното дело използвахме възможностите на Интернет да споделяме свои мнения, възгледи и идеи, то много от проблемите, пред които сега сме изправени, може би щяха да бъдат избегнати. Може би щяхме да ангажираме вниманието на мислещите хора в обществото и нямаше и сега да си блъскаме главите пред въпросите на институциализирането на читалището, поставени от недостатъчно ясни закони. Щяхме да сме намерили новата роля и модерност на читалището в съвремието ни, а не да се борим за неговото оцеляване в уж гражданското общество. Та къде остана гордостта ни че работим в една от първите форми на неправителствена организация, възникнала тогава, когато дори и държавата я е нямало. Не сме ли и ние виновни за ширещите се приказки сред новата генерация учили на Запад управници, които с насмешка говорят за замръзналите в една поза и миришещи на мухъл и нафталин читалища, които само тежат на бюджета на държавата. Време е вече картите да бъдат сложени на масата. Време е да се започне обществена дискусия за ролята и мястото на читалищата. Време е да се гордеем с консерватизма им, който ги запази повече от 150 години, но е и време да търсим новия им облик, модерен, предизвикващ интерес най-вече сред младежите, защото иначе напразно е всичко, което дедите и бащите ни направиха.