ВАСИЛОВДЕН ВЪВ ВАКАРЕЛ

Василовден е празник от традиционния календар във Вакарел, който се празнува и в рамките на голямото семейство и с ритуали в общността. В навечерието на празника се извъшва обичая топене на пръстени. Събират се най –често моми и ергени и на китки от чемшир завързват пръстен или друг предмет. В калайдисан (бел) котел се сипва вода. Котела се поставя в решето (решто) на дъното на което е насипан ечемик или овес. Всички поставят китките с пръстените в котела и го обикалят с хоро, като момите пеят песента
“Моме Васильо, Васильо.
Васила пръстен топила”
След свършване на песента две моми взимат котела и го занасят в близка до мегдана градина и го поставят да пренощува под трендафил. Момите и ергените взимат от ечимика или овеса от решетото под котела и го поставят под възглавницата (чучата), та коя мома който ерген сънува за него ще се ожени и който ерген която ммома сънува, за нея ще се ожени. На сутринта отново се сърират на мегдана. Ергените правят чардак на котела като струпват клони, най-често борови. Слага се чемшир. Донасят с песн котела с пръстените и го заобикалят няколко пъти с хоро и песен. Ако водата в котела с пръстените е замръзнала, годината ще е здрава и плодородна. Една от момите, задължително с живи родители вади китките с пръстените, а другите момите застават от двете страни и ги отпеватсъс специални наричания.
“Кому пръстен излезе младо търговче да земе”
“Кому пръстен излезе на св Иван да иде”
Като извадят и последния пръстен изливат водата дето не се ходи, най често върху здравец в градина (дек се не гази), вземат си от чемшира под котела за здраве, изиграват няколко хора на песен и се разотиват.
На Василовден малките деца обикалят рано сутрин махалата и сурвакат (суровискат) възрастните за здране с дренови пръчки (суровиски), отсечени и натопени във вода и оставени на топло на „Зачатие на св. Ана”, които са разцъфтяли за Василовден. Домакните ги даряват с орехи, сушени плодове и дребни пари.
За празника домакинята приготвя трапеза, за която вари пача, меси ложена баница с месо, в която поставя клончета с различен брой дренови пъпки, които нарича за късмет. Меси обреден хляб квасник, подобен на този за коледа. На трапезата задължително писъства греяна ракия и червено вино. Трапезата се прикадява с тамян.
“Васильо моме, Васильо”
Песен за Василов ден при топене на пръстените, записана през 1963година от Василка Илиева. Слушана от Василка Гогова
Васильо, моме, Васильо.
Васила пръстен топила,
топила и наричала:
Кому пръстен излезе,
на свети Йован да иде.
Ако е на ергенче,
брези биволе да си купи.
Ако е на момиче,
добар ерген да си земе.
Ако е на невеста,
машко дете да си роди.

“Моме Васило, Васило”
Песен за Василов ден при топене на пръстените, записана през 1993година от Ст. Владимиров. Слушана от Георгена Стаменова
Моме Васило, Васило.
Топи Васила пръстене.
Три дена пъстен топила,
три дена ги е вадила.
На млади булки, пръстене,
на стари баби, гердане,
а на дечица, гривненца.

АРХАНГЕЛОВ ДЕН ВЪВ ВАКАРЕЛ

Във вакарелската покрайнина християнския празник Събор на св.Архангел Михаил /Архангелов ден/ в миналото се празнува като семеен празник. На този празник никъде в покрайнината не се организират събирания на обочища, събори в махалите или на параклисите.
 Задължително в семействата  се коли курбан овца, като кожата се дарява на църквата. Домакинята приготвя обреден хляб с квас погача квасник подпечатен с домашния просфорен печат, който всяко семейство е притежавало. Възрастните ходят на черква и след черква до късно вечерта се служат служби.
Арахангеловските служби във Вакарел са продължение на времената на робството, когато в повечето християнски празници вакарелецът е отдавал почит на Бога в домашна обстановка.
Събират се по трима, а някъде и повече възрастни мъже, които обикалят наред махалата. Влизат в къщите, където в одаята е приготвена трапеза.  На трапезата е поставена паница от курбана, обредния хляб и чаша вино.  Службарите сядат около трапезата. Най- възрасният от службарите взима чашата с вино, отпива трипъти, като произнася благословия. След като свършва благословията  разчупва хляба. Всички  хапват по малко по трошка и отиват в друга къща.
След като изпратят службарите и домашните сядат около трапезата.
Благословия за домашна служба на Арахангеловден. Ззаписана през 1963 година от Василка Илиева. Слушана от Атанас Костадинов Илиев от м. Селянин. Произнася се на трапезата в навечерието на Арахангеловден от водача на службарите – 3 възрастни мъже, които по ред посещават къщите в махалата.
Водача на службарите вдига чашата отпива и започва да благославя:
Да ни е на помащ свети Арангел днешен! Помози боже!
Какво го дочекааме таа година весело и пуно сичко, догодина още по-весело! Помози боже!
Таа година с чаша, догодина с возилница! Помози боже!
Що се служи днеска литургия по църкви и манастири, едната благословия да бъде за нашия домакин! Помози боже!
Какво дочекааме свети Арангела, така да дочекаме Коледа и свети Васил със златни пръстене!Помози боже!
Така да дочекаме Възкресение Христово с червено яйце! Помози боже!
Така да дочекаме свети Георгия с вакли курбане! Помози боже!
Така да дочекаме свети Спас със зелен клас, свети Петър с кръстати кръсци! Помози боже!
Така да дочекаме свети Илия с високи купни! Помози боже!
Така да дочекаме света Богородица, да закрили си народ, та и нашия домакин! Помози боже!
Така да дочекаме си божи угодници!Помози боже!
Отпива втори път от чашата и продължава да благославя:
А и таа втора за Божа опора, за свети Сава и Варвара, що дръжат небо и земя, да дръжат и нашия домакин! Помози боже!
Да ни е на помощ света Горица - Зеленица!
А наздраве! Да са на нашия домакин и чест и берекет! Помози боже!
Отпива трети път от чашата и продължава да благославя:
А таа трета за добра среща на Панталеа Патника, що бие кални друми, тевни нощи. Помози боже!
Да не дели орача от сиви волове, от черно оране, да не дели коняра от добри коне, от честита сермия! Помози боже!
Да не дели овчара от добра дружина, от сиво стадо, от зли цета! Помози боже!
Що сеем да се роди, отземи да расте, отнебо да тече! Помози боже!
Що оди да се плоди! Помози боже!
Що гоним да стигаме, що ни гони да оттичаме! Помози боже!
За що се фанем, филизе да пущи!Помози боже!
По башка да печелим, заедно да се сбираме, да ядем и пием, зло да не видим!Помози боже!
Кога сме най-зле, се така да сме, на такива чесни трапези, да ядем, да пием, зло да не видим!Помози боже!

ЕНЬОВДЕН – МЕЖДУ ХРИСТИЯНСТВОТО И ЕЗИЧЕСТВОТО, ЗДРАВЕТО И БОЛЕСТТА, ЛЕЧЕНИЕТО И МАГИЯТА, ДОБРОТО И ЗЛОТО.

Утре,24 юни, е Еньовден. По християнския канон „Рождение на св. Йоан Кръстител (Предтеча)". Този празник е един от най-важните летни празници в народния календар, сравним с Гергьовден, Спасовден, Коледа. В обичаите за празника обаче, са запазени най-много черти от старата славянска митология. Това е може би единственият календарен празник, в който ярко се противопоставят доброто и злото, здравето и болестта, лечението и магията.
Празникът е свързан с лятното слънцестоене. На Еньовден е най-дългият ден и същевременно най – късата нощ. Празникът има отредено място и в празнично обредната система на населението от Вакарелската покрайнина, както в цялата страна. Сред старото вакарелско население е известен е с наименованието Еневден. В центъра на празника стои вярването за къпането на слънцето. Старите вакарелци са смятали, „преди да тръгне за зима” слънцето се окъпва във вода, преди да изгрее и се отърсва, затова водата на всички водоизточници се смята за лековита.
 
Лечебна сила има и росата.За това всички се окъпват през нощта или сутрин , преди изгрев се отъркалват в росата за здраве.
Еньовчето е символът на този празничен ден. Народът ни вярва, че на Еньовден с него могат да се излекуват всякакви болести. Отварата му засилва плодовитостта на добитъка и действа магически целебно на бездетните.Смята се, че в нощта срещу Еньовден всичките билки и треви получават магическа и лечебна сила, и баячките и билкарките излизат да ги берат преди изгрев „по роса”. Баба Мария Станоева и Лазаринка Стайкова, която имаше дарба на баячка, мои информаторки при етнографските ми проучвания във Вакарел, сега и двете покойнички, разказваха, че от техни майки и баби знаят, че за да е „лековито билето” трябва да се откупи от самодивите. Откупуването са извършвали като първо отивайки към полето и при брането на билките пазели строго мълчание, и второ - поставяли набраните билки на куп, до някое полско кладенче, залавяли се на сключено хоро и мълчаливо, без никакъв звук играели, като се завъртали три пъти. Едва тогава проговаряли.
Според Лазаринка Стайкова старите вярвали, че човек може да бъде „налегнат" от 77 болести и половина. За 77 имало билки, и лек с баяния. Само за половинката имало една билка, която се откривала на специални билкари, само срещу Еньовден, и то ако я откъснат наполовина. Момите от махалите, придружени от възрастна жена също излизали по полето да берат китки полски цветя и билки, задължително еньовче, с които окичвали къщите за здраве.
При изгрева на слънцето се гадае за здраве, като се застава срещу него и през лявото рамо се гледа назад за отражението на сянката. Ако видиш „цела сенкя”, ще си здрав. Ако видиш „половин сенкя” – ще се разболееш.
В деня преди Еньов ден и на самия ден не се пере – „да не матиш водата на Сънцето”. Не се работи никаква домашна или полска работа за да не пада град и гръм.

Утре е Еньовден.Освен светлата, празникът има и тъмна страна. Билки, които не са откупени от самодивите придобивали отровно действие – „биле отровно” и с тях се извършвали магии.Както се пее в песента :
„Калина гърло боляло,
свекърва и го лекува,
не тура биле лековно,
най тура биле отровно
Най тура биле отравно
и от люта змия сърцето,
и от зелен гущер главата...”

Вярва се, че през нощта срещу Еньовден се „обират нивята” т.е. привлича се плода на чуждата нива в своята. Ненка Костова, също мой информатор приживе ми разказваше, че както майка и казвала в старо време някй си човек от Селянин намирал на Еньовден няколко години поред нивите си зажънати от четирите края. Решил да разбере каква е работата и на смрачаване се качил на круша, която расла на синора на нивата, като се скрил в клоните. Късно през нощта на нивата дошла жена, разплела си косата, съблякла се гола, застанала в средата на нивата и започнала да влачи престилката си „футата” през житото. Като стигнала единия края, започнала да зажънва, като викала силно „ Братче, Еневдене, що ще ми донесеш. Братче, Еневдене, жито да ми донесеш.” Човекът не се стърпял, скочил от крушата, като извикал „Сега ще видиш що ще ти донеса”, но жената побягнала и се скрила в тъмнината.Останали само дрехите и, но никой от махалата не можал да ги познае. От тогава, стопани, които се съмнявали, сами прожънвали нивите си на кръст, та ако дойдат житомамници да не могат да ги оберат.
И все пак слънчевата светлина и дъхът на полските билки и треви надделяват над тъмните сили. В днешното забързано време, можем да отделим време, да излезем сред природата или в прковете и градините и да се порадваме на тревите и цветята. А, най-малкото, което можем да направим е да мислим позитивно и да дарим околните си с усмивка и се стараем да ги заредим с позитивна енергия, като поне за един ден забравим и загърбим проблемите си.
Утре е Еньовден.Усмихнете се! Подарете усмивка! Вашите усмивки, ще допълнят дъха на цветята и ще окажат отпор на тъмните сили.

Летни празници във Вакарелската покрайнина ...Вайдудул

Вайдудул е един летен празник на вакарелското население, и и в почти цялата страна, който не е свързан с празника на конкретен християнски светец, а цели със силата на магически действия и песни да измоли божията благодат за да завали дъжд и да спаси нивите и ливадите от продължителната лятна суша. През жарките летни месеци май, юни или началото на юли ако продължително засуши и има реална възможност посевите, насажденията и тревата по ливадите да изгорят, възрастните жени от махалите определят ден за вайдудулки. На този ден група моми, облечени в стари дрехи се събират, окичват се стъбла от пелин, селим (девисил) и цветя, сипват в окичено котле вода и тръгват по ред в къщите да се молят за дъжд. След като влязат в двора пеят вайудулската песен
„Ой Дане, вайдудуле, дай боже даж,
Зададе се тевен облак, дай боже даж,
та зароси ситна роса, дай боже даж,
ситна роса по полето, дай боже даж,
та ороси синорето, дай боже даж.
Овчарето по полето, дай боже даж,
Че овчаре погореа, дай боже даж,
и овците им помреа, дай боже даж,
без водица, без тревица, дай боже даж,
Ой Дане, вайдудуле, дай боже даж.”
По време на песента една от момите поръсва (раси) стопанката за дъжд. Стопанката дарява вайдудулките с брашно, боб, картофи или някакви други продукти, но никога яйца, за да не бие град (да не се образуват градушки), които изнася от вкъщи със ситото за пресяване на брашно. След като дари вайдудулките стопанката търкулва ситото и по това как ще се захлупи гадаят за дъжд. Ако ситото се похлупи ще вали. На изпроводяк стопанката плисва върху вайдудулките вода с котле. Продуктите, получени от вайдудулките се занасят в дома на предварително уговорена бременна жена, която скоро ще роди, или жена, която кърми женско дете( момиче), където готвят ястия за вайдудулките. Приготвят се девет ястия, които да заместят деветте месеца бременост, защото както жената носи в утробата си плода девет месеца, така и новият дъжд след молитвата се ражда. Преди да седнат на трапезата момите слагат нощовите за месене на хляб върху дървената брана за зариване на посевите. В нощовите сяда бременната жена или кърмачката без бебето и момите я влачат с браната до река, в махали където има, или до някой кладенец. Там я икъпват, като и момите хубаво се намокрят. Ако ритуалът се извършва на река всичките моми хвърлят вайдудулските китки на реката. От този обичай носят имената си някои места , примерно Вайдудулския вир, Вайдудулския гьол, Дайдудулския излак. След този ритуал всички се завръщат в дома на бременната или кърмачката и се гощават.