ПОЯВИ СЕ ...

Когато се каже стилизиран народен костюм все нещо ме кара да приемам с недоверие, особено тези, изработени на машина и предназначени за различни професионални или любителски фолклорни формации. Особено за възстановки на ихтиманския женски костюм. Много от ателиетата считат за негов единствен белег бялата престилка и двуцветния ръкав с редуващи се лентички- черно и жълто или зелено и жълто, както и някакъв бял нагръдник. Приема се за достатъчно едно рязано в кръста сукманче с малко гайтан за обтока, златни апликиращи лентички, някои друг ред паети, ръкавчето, нагръдничето, бялата престилчица и готово. От няколко дни обаче приятно съм изненадан от разработката и предложението на Ателието за изработка на народни носии към Балканфолк ООД, които ни сюрпризираха с нова стилизирана разработка на Ихтимански женски костюм. Костюма е изработен в типичен зелен цвят с приятен за окото нюанс. За автентичните също са характерни тъмните пастелни цветове маслено зелен, морав, черен. Гайтанената обтока е решена също в близост с оригинала. Апликиран е с мънистени флорални мотиви, което го прави нещо средно между белия и жълт тълтър като мотив и мънистеното сукно като материали и изработка. Вътрешния нагръдник със семплата бродерия или пък нагръдника от плетена на ръка бяла дантела го доближава до автентичния. Дизайнерското решение за гарниране на ръкавите и полите на ризата с бордюри дантела, придава особена красота и създава близост до оригинала. Така, че дизайнерското решение и майсторската изработка са довели до един стилизиран ихтимански женски костюм модерен и съвременен и същевременно близък до оригинала. Ако фирмата постави и къс ръкав в две разцветки зелени и жълти ивици, то повече нищо не можем да желаем.
Сукмана с оранжевите мъниста също трябва да бъде изчистен от оранжевия гайтан и оранжевата панделка като нетипични и неприсъщи за носията. Но всичко това при желание на фирмата е поправимо важното е основното, че сме свидетели на появяването на един действително сполучлив женски костюм за сценична изява на фолклорни състави, пресъздаващи ихтиманското народно творчество. За да се убедите в това прилагам колажи от снимки на разработката и автентичен костюм. Както и колаж от снимки на апликацията на стилизирания сукман с такива от автентични сукмани жълт тълтър и мънистено сукно.


























Пожелания и поздрави за екипа изработил костюма с пожелание това да стане най продавания от колекцията на ателието за народни носии към Балканфолк ООД.

... „ОЙ ЛАЗАРЕ, ЛАЗАРЕ”...

Обичаите по Лазаровден във Вакарел са женското съответствие на коледарските и сурвакарски обичаи на мъжете. В тях участват момичета, които в този момент се замомяват, на възраст от 10 до 16 години. В навечерието на празника момите от отделните махали се събират и се наговарят за лазаруването. Припомнят си лазарските песни и разучават нови. На тези срещи се избира и кумица, една от момите, които ще лазаруват за първи път. Освен че и отдават чест и почит, лазарките и копуват някакъв малък подарък. На самия лазаровден се обличат в празнични дрехи, с цветни венци на главите. В ръцете лазарките носят кошнички, окичени със зеленина за събиране на дарове.

Групата на момичетата влиза във всяка къща и изпълнява песен - пожелание към всеки член на семейството за здраве, плодородие и щастлив живот, като кумицата слага на този за когото се пее кърпа на рамото. Стопаните ги даряват с яйца, орехи, пари. Песните, които се изпълняват на този ден са с любовен характер. Играят несключено лазарско хоро. Ритуалното обикаляне на къщи и градини има характер на вербална магия, целяща да осигури здраве и берекет.

Когато свърши лазаруването, лазарките си поделят събраното. Устройват си обща трапеза в дома на кумицата. Едно от задълженията на семейството на кумицата е да осигури прехраната на музикантите от кумичиното оро което се играе в почти всички махали на втория ден на Великден.

Ето и текстовете на характерни лазарски песни от Вакарелската покрайнина

“Елен делен девойкьо, Лазаре”

Лазарска песен( на мома), записана през 1963година от Василка Илиева. Слушана от Василка Гогова

Елен делен девойкьо, Лазаре

чубро кубро девойкьо, Лазаре

Чубра ли си сеяла, Лазаре

или бели босиляк, Лазаре

та си танка висока, Лазаре

та си бела червена Лазаре

Ни сам чубра сеяла, Лазаре

нито бели босиляк, Лазаре

Мен ме майкя родила, Лазаре

пролети в градината, Лазаре

под бел, червен трендафил, Лазаре

та сам танка и висока, Лазаре

та сам бела и червена, Лазаре

“Милице малой момиче”

Песен за Лазаровден (на мома), записана през 1993година от Ст. Владимиров. Слушана от Лазаринка Стайкова

Милице, малой момиче

мило цвете цариградско,

на Милица изпратено,

на Милица допратено,

Милица да го полива,

полива и му припева.

Расни ми цвете, порасни,

порасни да ми напапиш,

на Лазар да се разцафтиш,

на Лазар да те откина,

на глава да те затакна.

“Чернооко ергенче Лазаре”

Песен за Лазаровден (на мома), записана през 1993година от Ст. Владимиров. Слушана от Лазаринка Стайкова

Чернооко ергенче, Лазаре

на авлия стоеше, Лазаре

малка мома лажеше. Лазаре

Приди моме пристапи, Лазаре

да ми дадеш китката. Лазаре

Обърни се девойкьо, Лазаре

и на лево и на десно Лазаре

“Паун лети високо Лазаре”

Лазарска песен( на именница), записана през 1963година от Василка Илиева. Слушана от Василка Гогова

Паун лети високо, Лазаре

пауница по него. Лазаре

Стой, почекай, пауне, Лазаре

крила да ти нареда, Лазаре

чомбас да ти нареша, Лазаре

Та да идеш пауне, Лазаре

у мойта стара майчица, Лазаре

да и честитиш, Лазаре

имен ден Лазарина. Лазаре

На Цветница или Връбница, както е известен празника във Вакарел (неделята след Лазаровден) за здраве се донасят осветени върбови клонки от черквата в Хановете (Вакарел), които се сплитат на венче и се поставят до домашния иконостас. В този хден кумовете ходят на гости на своите кумци, които са венчани през годината, като занасят в дар нова кошница пълна с яйца. С това одене на кошница на младите невести приключват и обредите от вакарелската сватба. Привечер на Връбница, на мегдана, моми и ергени за последен път играят лазарско хоро, на песен като за първи път след началото Великденските пости хорото е сключено.

На първата снимка Лазарки от Вакарел, а на втората лазарки от близкото село Габра

ЮБИЛЕЙНО ЗА СЪЮЗА НА НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА...

Настоящата година е специална в читалищния живот на повечето читалища. Годината е юбилейна и посветена на 100 годишнината на Съюза на народните читалища. Честванията, ще имат своя апогей с провеждането на Конгрес на Съюза и юбилен концерт в зала 1 на НДК. За членовете, настоятелите, щатните работници и самодейците от Нарондо читалище „Заря 1902” с. Вакарел юбилеят е двоен защото се навършват 90 години от членството на читалището в съюза.
Въпросът за членството на вакарелското читалище в съюза се поставя на редовното общо събрание на читалището през март 1921 година, като на новоизбраното настоятелство под председателството на Константин Георгиев е поставена задача да проучи „въпросът за влизане на читалището в читалищния съюз”. На 4ти септември на заседание на Настоятелството (Протокол № 8) е взето решение в т.6 „ Да се свика извънредно общо събрание за вземане решение за членуване на читалището в читалищния съюз, което да се проведе на 18 того.” Извънредното общо събрание, проведено на 18. септември 1921г. Взима решение читалището да членува в читалищния съюз, като упълномощава Председателя да оформи необходимите документи. От тази дата до закриването на съюза читалището е редовен член на читалищния съюз видно от протоколите на общите събрания и най-вече в утвърждаване на разходите на читалището, където постоянно присъства разходно перо – членски внос в читалищния съюз, който през годините варира от 100 до 150 лв. Преглеждайки протоколната книга на читалището постоянно откриваме записи за съюзна дейност под формата на избиране на делегати за конгресите на съюза и утвърждаване на пътните им и дневни разходи за участие, избиране на представители в окръжния или областен читалищен съвет. Коментират се методическите указания на съюза по „уреждане на читалищната библиотека”. Едно от перата за приходите на читалището се явява продажбата на билети „от урежданата от съюза лотария” и „продажбата на отпечатени от съюза картички”
Членството на читалището в Читалищния съюз е затвърдено с приемане на изменения в устава, приети на редовното общо събрание, проведено на 15 март 1924г. В чл. 25, където са определени правомощията на общото събрание, в т. Д е записано : „избира делегати за читалищните конгреси, на които дава директиви по сложените на дневния ред въпроси”. В чл. 55 – Разходи на читалището в т Е сред постоянните разходи са „ членски вноски за читалищния съюз” В глава VІІІ Основни положения в чл. 61 е записано „ Читалището е член на Читалищния съюз в България и носи задължения към съюзът и съюзния устав.” Ликвидацията на читалището е уредена в следващия 63 член, където четем „Читалището не може да прекрати съществуването си, освен ако действителните му членове не останат по-малко от 10 души. В случай, че се разтури имотите му и и наличните му суми се прехвърлят по опис на Читалищния съюз в България и винаги могат да се вземат обратно при подновяване на читалището, когато последното отново се конституира редовно и законно” С този запис е преценено и подчертано, че единствено Читалищният съюз може да съхранява най-добре имуществото на читалището, да го използва за цели на читалищното дело и да го върне веднага и в същия размер обратно на читалището. При възможността да се избира между общината, Министерството и др. Членовете са преценили, че най-голямо доверие могат да имат на Читалищния съюз. За тази цел читалищното настоятелство е задължено да предоставя заверен препис от отчета си освен на Министерство на просвещението, Окръжната училищна инспекция, Окръжната постоянна комисия, общинското управление и на Читалищния съюз в България, което е уредено в чл. 73 от устава. Видно от протоколите е справедливо да отбележим, че Читалищния съюз по никакъв начин не се е месил в управлението и дейността на читалището.
Днес 90 години след това, читалищните дейци от Народно читалища „Заря 1902” сме убедени че, Съюът на народните читалища е необходим за читалищния живот, особено в днешно време, когато към читалищата се протягат не дотам чисти ръце. Аргументите за това се крият в самия устав и организационно строителство на съюза. В наше време, това е най-демократичното обединение, което гради своите вертикални и хоризонтални структури на базата на представителността. Читалищата от всяка община, които членуват в съюза избират по един представител в общинския читалищен съвет, независимо от големината на читалищата, типът и големината на населените места, в които развиват дейността си. От всяка община, независимо колко е голяма и колко читалища има в нея се избира по един представител, който представлява читалищата в областния читалищен съвет, като общинските читалищни представители избират от своите среди председател и касиер на областния съвет.Председателите на областните съвети, заедно с Председателя на съюза и зам. председателите избрани от Конгреса формират Върховния читалищен съвет. Тази структура и начин на избиране на ръководството на съюза предполага да се чува мястото на всяко читалище столично, градско, селско. По този начин не се нарушава самоуправлението, самостоятелността при избиране на методите за реализиране на целите, стига те да отговарят на законите на страната и устава но читалището. Съюзът на народните читалища е изключително необходим при противодействието на апетитите за одържавяване на читалищата, за запазване на тяхната самобитност. Той е и партньор на държавните власти в лицето на Министерство на културата, Министерство на финансите, Обласните управи, Националното сдружение на общините в България за отстояване на държавната и финансова помощ за читалищата, за законодателното уреждане на читалищния живот. На нас читалищните дейци ни се иска всичко да се случва по-бързо, струва ни се че в определени моменти се отстъпва от читалищни позиции, но истината е че в последните години нещата вървят зле и запазването на макар и мизерното финансиране, мизерната допълваща субсидия можеше и да не се запазят ако не беше настоятелната дейност на ръководството на съюза в Народното събрание и Министерския съвет. Няма безгрешни хора и за да постигнеш целите си понякога трябва да отстъпиш, стига това да е за развитие на читалищното дело и запазване на самостоятелността и отстояване на уникалността на читалищата. И то не за друго, а заради нашите деца, младите хора, за културното издигане на Отечеството.

ЗАКОСТЕНЯЯЯЯЛ СИИИ.... ЩЕ ТЕ РЕФОРМИРАМЕЕЕЕ...

Седим си ние в кафенето, припичаме се като гущери на стена под първите слънчеви лъчи и обсъждаме текущия политически момент и международното положение. Не щеш ли по улицата се зададе Набора. Набора си ни е важен за селото човек. Той е председател на нашето читалище. Нашето, казвам, защото се научихме за всичко, което се случи в селото, да тичаме в читалището. Вода няма - в читалището, боклука не е изкаран – в читалището. Той, Набора се сработи добре с двете служителки в Читалището, те му уйдисват на акъла и – работата живна. Ей пешкин жени ти казвам, няма събота, няма неделя, постоянно са в читалището. Събраха около тях децата. Постоянно тичат. Гледам го онзи ден едно комшийче. То още жълто има около устата, ама като го питаш къде отива се надува като гересто петле, пъчи се и вика „В читалището. Готвим великденски концерт”. Събрали са се и младежи - работят, правили си зала, за фитнес май или нещо такова. То и ние по-възрасните почнахме да се отбиваме, хеле пък откакто направиха информационен център. Нали сме си пущината далече от града, един некролог да ти потрябва, трябва да ходиш в града. Сега е лесно. Отиваш в читалището и готово. Хем на половин цена. Е на мен вчера, ми трябваше да пратя разни документи. Отидох в читалището, служителките ги взеха, сканираха ги и по имейла дето му викат – готово. Имаше и факс, ама тия от Виваком му извъртяха един номер на Набора, като модернизираха мрежата, откачиха кабелите и апарата му остана като украшение. Искат му сега още петстотин лева, та да купи нов апарат. Ама той, човекът, откъде да им намери петстотин лева, пара си е това за читалището? Набора и бюлетин ни пише, то ние си му викаме нашия вестник. А най – си харесваме, че там, в читалището няма политика. Той, Набора си е от червените, ние си го знаем, ама няма това , онова, със всички си говори, върши услуги на всички. В тая работа партии няма. Такива са и служителките. Всекиго посрещат, питат, разпитват и ти свършат работа. Сега им хрумнало да отварят нещо като клон, каса го кажи – да можем да си плащаме сметките, ток, телефон, вода – абе с една дума - улеснение.
Та като го видяхме Набора, го извикахме да ударим по едно кафе и да си побъбрим. Той се качи при нас, пуфтейки като лакомотив на баир. Лицето му червено, ще се пръсне. Намусен и с ония поглед, по който го познаваме когато е ядосан. Дойде при нас и още не сме проговорили ми вика: „Наборе, нещо да ти приличам на изкопаемо? На динозавър, на мамут?” Позачудих се па му рекох: „Наборе ти май нещо , а? „А, б – такава е тя. Сега и Министъра каза, закостенял си, ще те реформираме. Писна ми вече! То отвсякъде едно и също. Като са се вгледали в читалищата и от всякъде „ Консервативни, закостенели, ненужни мишляци от съндък, проядени от молци дрехи, и какво ли още. И все хора които уж мислят за културата. Остави всичко друго, ами и нещо в главата ми става. Одеве излязох малко по къра. Пилците пеят а аз ги чувам все едно ми викат „закостенял си, закостенял си”. Прескочих барата, водата си тече, шуми си по камъчета, а на мен ми се чува, „закостенял си, закостенял си” Излязох отгоре, на усойната и ето ти срещу мен еден гарван изграчи: „Закостеняяяял си, ще те реформирааам!” Е кажи ми бе братко, - продължи Набора с треперещ глас като че ще се разплаче, - На 40 г., през 2004 година, като каза секретарката на читалището „Шефе, сядай да учиш компютъра, срамота е, трябва да бъдем в крак с времето, - е седнах, научих го. Добре знаеш цял център направихме. Интернет искаме в селото, ето ти безплатен интернет. С компютрите от глобалните, тамън 10 ги направихме. По три, четири проекта на годината правим. Да ги питам аз разните чиновници, като ние сме изостанали, те по колко проекта на годината правят? То не беше скенери, принтери, фотоапарати напълнихме читалището. А да им се чудиш на акъла на разните му там оценители, това работата с младежите не била социална дейност. Те отпускали пари там, където щяло да има социален ефект. Та това, че ще събереш младите от улицата не е ли социално. Ама нейсе... Отделно са си книгите, отделно съставите с децата и бабите. Че питаш ли ме, братко, как цяла интернетстраница сами направихме, щото и там трябваше хилядарка.? Е не била професионална , но на нас си ни върши работа. Ами дърва за отопление? Ами тая съборетина, дето ни я дадоха и я направихме на годна за обитаване? И още работим по нея. Вие поне знаете. И пак, братко едно си баба знае – едно бае, закостенели сте, та закостенели сте! Ще ви реформираме, ще ви раздвижваме? И то да кажеш че сме само ние, да го разбера. Ама на нашия хал са повечето от читалищата. Абе, досещаме се ние откъде идват тия работи. То нали знаеш, че през годините се навъдиха разни фондации, сдруженийца, и какви ли не щеш. Получаваха си парички и си бяха добре. Да, ама сега, като ги напъна кризата взеха да викат „Какви са тия читалища? Те си изиграха ролята! Сега ние ще правим частна култура! Искаме парите! Нас ни приема Европа!” Каква Европа бе аланкоолу, европейците държат на традиционното! Европейците пари дават, за да запазят регионалната култура, традициите в регионите. То наскоро и ООН прие резолюция за опазване на традиционните ценности. A/HRC/16/L.6 „Поощряване правата на човека и основните свободи благодарение но по-дълбокото разбиране на традиционните ценности на човечеството” Съвета потвърди, че достоинството, свободата и отговорността се явяват традиционни ценности. Съветът отбелязва и важната роля на семейството, общините, образователните, религиозните и културни учруждения в утвърждаването и предаването на традиционните ценности и призовава държавите да укрепват тази роля с прилагането на позитивни мерки. А кой в нашата България пази, развива и предава традиционните ценности по-добре от читалищата. Ама ней се, като са решили да ни реформират – да ни реформират. Само, че от прекалено много грижи да не вземат да ни ликвидират, че тогава ще я втаса България. Защото примери за реформи много, ТКЗС-тата, предприятията, болниците и виж им дереджето. Бе сигурен съм и това ще преживем. Хайде да вървя, че много се заприказвахме, а трябва де ида в читалището, че отчет до общината правим, ейго де е 31. А Вие да дойдете довечера на събранието та да го обсъдим и приемем, така както сме ви писали в поканите. Хайде и до довечера.”
Още недоизрекъл тези думи и запуфка към читалището. Ние, останахме да си пием кафето, гледайки след него и да му се чудим и маем на акъла. То не знам на кого да се чудим? На Набора ли, дето приема нещата толкова присърце, на министъра и чиновниците ли, дето ги мътят разни ?... И все реформи са им в главите. Ей, какво става в тая България? Вместо да се влагат пари за развитие, то само за реформи се бълнува...

ЗА БЛАГОВЕЦ ВЪВ ВАКАРЕЛ

Големият християнски празник Благовещение на Пресвета Богородица има трайно присъствие в празнично обредната система на населението във Вакарелската покрайнина. В миналото Празникът има семейно обреден смисъл. Свързва се с вярванията че този ден е най - благия, най-добрия през цялата година.
Особено подходящ е за започване на нова работа. Мома, която за пръв път започва да меси хляб или ще тъче, прави това на Благовец. Тогава започва да се отсява зърно за семе за пролетници, садят се цветя, сеят се и други семена в градинките, защото се смята че на Благовец сичко се прифаща.
Не напразно през 1902г. именно на Благовещение на Пресвета Богородица неколцина културно издигнати патриоти, ръководени от учители и свещеници основават читалище и го наричат "Заря". На Благовец, та като всяка една нова работа - да преуспява.
Празника се счита и като предвестник на пролетта.
На този ден основно се почистват дворовете и се палят боклуците.
Смята се че тогава от дупките си излизат змиите, гущерите и секаква гад, връщат се самодивите, долитат лястовиците и щъркелите. Затова момите, ергените и отрасналите деца обикалят дворовете, като чукат по палешника, връшника, и други железни предмети от бита или звънят с хлопки и звънци, вдигат шум и олелия и викат “Бегайте змии и гущере. Отдоле идат татаре и ще ви мерат с кантаре”.
Особено строго се спазва правилото всички да са спретнато облечени, да не провисва някоя част от облеклото и цървулите на някой от семейството, та да не се влачат змиите и гущерите по него.
За празника се приготвят катми, като се разбърква рядко тесто от брашно, вода и квас, което се изпича тънко в нагорещена подница. Катмите се ядат с мед.

МИНАХА ГОДИНИ... През Януари във Вакарелската покрайнина...

Традиционната духовна култура на Вакарелската покрайнина. е съчетание на българската празнична система като цяло с типично религиозните белези на обичаи и обреди. Януари е месецът, свободен от усилната полска работа и естествено наситен с празници. Следвайки хода на вековните традиции и трудовия календар през Януари Православната църква е отредила да се почита Светото Кръщение на Исус Христос и Господното явление на Единния Бог в Трите Му Лица, паметта на св.Йоан Кръстител, св. Антоний Велики, св. Атанасий Александрийски, св. Евтимий Велики, св. Евтимий Патриарх Търновски, св Максим Изповедник, мъченица Татиана, преподобний Теодосий и още сонм популярни светии, чиито имена носят множество българи и празнуват именни дни.
Традицията на отбелязването на именните дни е по-нова в традиционния обреден календар. При етнографските си проучвания във Вакарел през 80-те години съм слушал от възрастни информатори спомени, за това че в детството си са запомнили от техни бащи и дядовци празнуването на „Стопан” т.е. светеца покровител на голямото семейство, който по-късно преминава в домашните „служби”, най-често на Архангеловден, Никулден и др. и родовите корбани „на светаго”, свързани с почитта към светец-покровител на рода.В началото на ХХв. се установява традицията за отбелязване на имените дни, като все още се спазват редица ограничения. Имен ден се отбелязва само на женените мъже, които са заели своето място в иерархията на голямото патриархално семейство, макар и вече разпадащо се. Жените месят обреден хляб „погача”, „квасник” и приготвят варено жито „коливо”. Мъжът и жената ходят на черква, облечени с венчалните си дрехи, където след литургията жената раздава за здраве хляба и житото, а мъжът черпи с бъклица червено вино. От 20-те години в отбелязването на имените дни се включва и читалището, като тройки от читалищните членове посещават имениците да ги поздравят „ на честитки”, а пък те ги даряват с по някоя пара за читалищната каса, което приемат като въпрос на чест.
Вечерта имениците посрещат гости. Гостите, най-често близки роднини донасят хляб „колак” и бъклица или шише вино. Домакинятя ги гощава с традиционни ястия като свинско с кисело зеле „вариво”, боб с кисело зеле, или картофи с булгур „печиво”, картофи с ориз и др. Или пък колят по някоя гъска или кокошка. Спазва се принципа че не е важно яденето. Яде се „що дал Господ”. Важни са срещите и сладките приказки в дългата зимна вечер. Традиция е тези, които пропуснат именния ден да почетат стопанина в следващите дни „на патерица”. Този обичай е свързан с вярвянето, че макар светецът покровител да си е отишъл от къщата след празника, то там му е останала патерицата (тоягата), на която се подпира. След средата на ХХв. празнуването на имените дни се превръща в масова практика, като се отбелязват имената на всички членове на семейството, дори и малките деца.
Освен семейния характер на имените дни някои от празниците имат и общностно значение и се празнуват в рамките на отделната махала и цялото село. Във Вакарелската покрайнина като такива се отбелязват Водици или Кръст, Йордановден, Ивановден, Бабинден и Атанасовден.
ВОДИЦИ ИЛИ КРЪСТ
Водици или Кръст се празнува в Навечерието на Йордановден, на 05(18) януари. Празника е свързан с очистителната сила на светената вода. Свещениците извършват освещаване на вода в храма „ св. Николай” в централната махала Хановете. Поради големия брой махали и тяхната отдалеченост, свещениците не могат да посетят всяка къща, затова от всяка махала се събират по трима, четирима младежи „гяци”, които вземат в котлета от светената вода и с китки от чемшир и сух босилек поръсват всички къщи, хора и животни от махалата. Стопаните даряват „гяците” с брашно, колаци, боб, сланина. Даровете се отнасят в дома на свещеника. На следващия ден- Богоявление „гяците” гостуват в дома му, където ги гощават. На Водици е строг пост. Домакините задължително варят боб. Според вятъра, който духа на този ден се гадае за реколтата. Ако духа вятър от север, северозапад „горняка” – годината ще е добра. Ако духа от юг, югоизток „долняка”- годината ще е слаба.
ЙОРДАНОВДЕН
Йордановден се празнува на 06(19) януари. Всички женени отиват на черква в Хановете. След литургията, поради липсата на голям естествен водоизточник около селото за хвърляне ня кръста, се организират литийни шествия с рапити, хоругви и икони до централната чешма в махалата, където се извършва водосвет. Кръстът се потапя в котела със светената вода и възрастните мъже наддават ,за да го извадят. Който даде най-много вади кръста. Жените разделят светената вода, която се заняся в къщи и се ползва за лек.
В близкото до Вакарел село Габра съществува уникален за региона обичай за Йордановден „Топеница” или „Топене на невести” След Йордановденския водосвет в центъра на мегдана излизат невестите, които през годината са се омъжили. Те се придружават от свекървите и деверите, които носят малки окичени котлета с вода. Невестите свеждат глава пред деверите, които сипват от котлето по малко вода на главите им, зад ушите под звуците на песента
„Затопила се млада невеста,
Затопил я млади девер”
След това невестите се завъртат три пъти по посока на часовниковата стрелка „обратно на орото”. Празникът завършва с общо хоро, на което се залавят всички.
ИВАНОВДЕН
Във Вакарел Ивановден 07(20) януари е посветен на кръстниците и кумците. Всички през тоя ден отиват на гости на кръстниците си, като занасят три обредни хляба. Първият „квасник” „голем колак” символизира кръстника, вторият „кръстат колак” символизира акта на кръщението и породеното от него роднинство и един по–малък „манечак колак”, символизиращ „кумеца”. Носят още шише ракия, бъклица с вино и дар „риза, чорапе и пешкир”. В двора на кръстника кумците му поливат да си измие ръцете. Целуват му ръка и му дават дарове. Кръстника целува по ред хлябовете и ги кани на трапезата в къщата, където ги гощават. След гощавката кръстниците изпращат кумците си дълго и с отворена голяма дворна врата „портите”, за да видят всички, че и тази година кръстниците не са забравени. Кумците се правят на пияни като залитат, за да покажат, че кръстника ги е почерпил добре. След обяд на мегдана се играят хора на песен най- често на
“Иване, Иване”
Песен за Ивановден записана през 1993г. от Ст. Владимиров. Слушана от Марика Ежова.
Иване, Иване, Засвириле са кавале 2
Иване, Иване, в горната долна маала 2
Иване, Иване, у Стоянова меана.2
Иване, Иване, Наред ергене седеа 2
Иване, Иване, малка им мома служеше.2
Иване, Иване, Всеки му чаша долива 2
Иване, Иване, на Иван чаша прелива. 2
Иване, Иване, Иван се чудом чудеше 2
Иване, Иване, дали чашата да земе 2
Иване, Иване, или момата да фане 2
Иване, Иване, дома да си я заведе. 2
Иване, Иване, Дома си чаши имаме 2
Иване, Иване, ама си мома немаме.2
Иване, Иване, Па си момата заведе 2
Иване, Иване, на майка мила отмена, 2
Иване, Иване, на Иван бела премена. 2
БАБИНДЕН
На бабинден 08 (21) януари във Вакарел се отдава почит на „бабите”, акуширали на родилките. Съществуват вярвания, че бабата с акта на израждането се сродява с детето и родителите му както е при кумството. Тези възки, подобни на родствените са причина на „бабата” да се оказва почит от семейството докато е жива. Празника се празнува на следващия ден след Ивановден. Жените, на които „бабата” е акуширала и отиват на гости. Поливат и да си измие ръцете на дръвника. Невестите родили през годината я даряват със сапун, „риза”, забрадка „шамия” и кърпа за ръце „пешкир” Бабата изпраща малък дар за детето чорапки и шапцица с привързана за нея пара. След това всички влизат в одаята, където бабата ги гощава.
АТАНАСОВДЕН
На Атанасовден ергените и момите си закачат на вратовете звънци и обикалят къщите на махалата като влизат в дворовете, подскачат и издават звуци, наподобяващи животинските. Стопаните ги даряват с брашно, сланина или други продукти, които се продават и парите се дават на някое бедно семейство, за което предварително са се договорили.

... Болгарино не прелащай ся (не се мами)...

В днешната вечер щракайки с дистанционното, за да избегна сивотата на многото телевизионни канали, попаднах на излъчване на Юбилейния концерт на Цветанка Варимезова „Да пееш от любов- Цветанка и приятели” по телевизия СКАТ. Концерта се е състоял на 05. август 2010г. в зала „Марин Големинов” гр. Пазарджик и СКАТ излъчи пълен запис от 20 до 22 ч. на 02.01.2011г. Тъй като имах информация за присъствието на именитата пазарджишка певица в България през лятото заедно със съпруга си известния гайдар Иван Варимезов и двете и дъщери започнах да следя концерта, като в първия момент очаквах да се насладя на неповторимия и глас...
Цветанка Варимезова е българска народна певица, изпълнителка на песни от пазарджишкия край. Характерен глас, богата орнаментика и неповторим стил на пеене са едни от отличителните й черти на певица.Завършва хорово дирижиране и педагогика на обучението по народни инструменти в пловдивската музикална академия. Била е солист и диригент на множество професионални женски хорове в София, била е и солистка на ансамбъл "Филип Кутев". През 2001 г. заминава за Америка, където заедно със съпруга си Иван Варимезов, племеник на големия странджански гайдар Костадин Варимезов преподават български народни песни и музика в Калифорнийския университет в Лос Анжелис.
...Какво беше моето учудване, когато заедно с певицата започнаха едни след други да излизат и пеят български народни песни близо 150 изпълнители на български фолклор от хор „Усмивка” от Холандия; хор „Китка” от Сан Франциско, Калифорния; хор „Глас” Копенхаген, Дания; хор Невенка” от Лос Анжелис, Калифорния; хор „Джаная” от Париж, Франция; хор „Супер девойче”от Лос Анжелис, Калифорния; хор „Агиос Лаврентис” от Гърция, ръководени от ученици на Варимезова и създадени с нейна помощ, хорът и оркестърът на ДФА „Тракия” и хорът на ФА „Пазарджик”, като с майсторските си изпълнения на авторски народни песни и обработки на български композитори „погалиха” душата и сърцето ми. Стана ми драго и същевременно мъчно. Драго, че още веднъж се убедих в непреходната, завладяваща магия на народната ни песен... И мъчно, че тази песен се изпълнявя прекрасно от хора, които и дума не могат да продумат на български език, хора, аматьори, които сами си плащат да изучават българско народно пеене, а в Родината ... В Родината, гласовете на тези които пеят народни песни се заглушават от гърмящата чалга.
В този момент пред мен изникна и българския хореограф Петър Илиев, който преподава български танци в Ню Йорк, като школата му се посещава от около 400 танцьори и когото имам честа да познавам.
Веднага започнах да си задавам въпроси, на които за жалост не намирам отгор. Защо композициите и обработките на оригинални български композитори не предизвикват интерес в страната? Защо „линее нашто поколение”? Защо в часовете по пеене все по-малко се пеят български народни песни и се води спор има ли мяста хореографията в българското училище?Защо Министерство на Културата и Общините са оставили певците и танцьорите от държавните и общински ансамбли, диригентите и хореографите на мизерна заплата, едва ли не подаяния? Къде са българските бизнесмени, които да се превърнат в меценати на това изкуство?
Въобще къде е българската култура? Защо големите телевизии и най- вече Българската национална телевизия, която се издържа с пари от всички данъкоплатци и има задължението да пропагандира българската култура подцени концерта? Защо дори информация за събитието се намира само в няколко сайта предимно от пазарджишкия регион? Много защо, но засега без отговор.
В ушите ми дълго ще звучи откровението на една българска цигуларка, казани в края на концерта ...В Лос Анжелис, в Калифорнийския университет разбрах магията на българския фолклор и оцених какво съм пропуснала в България”
И се питам: До кога ще са актуални думите на Отец Паисий „ Поради що се срамиш да се наречеш българин...Знай свой род и език...
Докога? За съжаление нямам отговор на този въпрос.
Поместените снимки са на Георги Стефанов и са побликувани на сайта - Pa1.bg – порталът за новини за пазарджишка област - www.pa1.bg/новини/снимки-от-юбилейния-концерт-посветен/

ВАСИЛОВДЕН ВЪВ ВАКАРЕЛ

Василовден е празник от традиционния календар във Вакарел, който се празнува и в рамките на голямото семейство и с ритуали в общността. В навечерието на празника се извъшва обичая топене на пръстени. Събират се най –често моми и ергени и на китки от чемшир завързват пръстен или друг предмет. В калайдисан (бел) котел се сипва вода. Котела се поставя в решето (решто) на дъното на което е насипан ечемик или овес. Всички поставят китките с пръстените в котела и го обикалят с хоро, като момите пеят песента
“Моме Васильо, Васильо.
Васила пръстен топила”
След свършване на песента две моми взимат котела и го занасят в близка до мегдана градина и го поставят да пренощува под трендафил. Момите и ергените взимат от ечимика или овеса от решетото под котела и го поставят под възглавницата (чучата), та коя мома който ерген сънува за него ще се ожени и който ерген която ммома сънува, за нея ще се ожени. На сутринта отново се сърират на мегдана. Ергените правят чардак на котела като струпват клони, най-често борови. Слага се чемшир. Донасят с песн котела с пръстените и го заобикалят няколко пъти с хоро и песен. Ако водата в котела с пръстените е замръзнала, годината ще е здрава и плодородна. Една от момите, задължително с живи родители вади китките с пръстените, а другите момите застават от двете страни и ги отпеватсъс специални наричания.
“Кому пръстен излезе младо търговче да земе”
“Кому пръстен излезе на св Иван да иде”
Като извадят и последния пръстен изливат водата дето не се ходи, най често върху здравец в градина (дек се не гази), вземат си от чемшира под котела за здраве, изиграват няколко хора на песен и се разотиват.
На Василовден малките деца обикалят рано сутрин махалата и сурвакат (суровискат) възрастните за здране с дренови пръчки (суровиски), отсечени и натопени във вода и оставени на топло на „Зачатие на св. Ана”, които са разцъфтяли за Василовден. Домакните ги даряват с орехи, сушени плодове и дребни пари.
За празника домакинята приготвя трапеза, за която вари пача, меси ложена баница с месо, в която поставя клончета с различен брой дренови пъпки, които нарича за късмет. Меси обреден хляб квасник, подобен на този за коледа. На трапезата задължително писъства греяна ракия и червено вино. Трапезата се прикадява с тамян.
“Васильо моме, Васильо”
Песен за Василов ден при топене на пръстените, записана през 1963година от Василка Илиева. Слушана от Василка Гогова
Васильо, моме, Васильо.
Васила пръстен топила,
топила и наричала:
Кому пръстен излезе,
на свети Йован да иде.
Ако е на ергенче,
брези биволе да си купи.
Ако е на момиче,
добар ерген да си земе.
Ако е на невеста,
машко дете да си роди.

“Моме Васило, Васило”
Песен за Василов ден при топене на пръстените, записана през 1993година от Ст. Владимиров. Слушана от Георгена Стаменова
Моме Васило, Васило.
Топи Васила пръстене.
Три дена пъстен топила,
три дена ги е вадила.
На млади булки, пръстене,
на стари баби, гердане,
а на дечица, гривненца.

РОЖДЕСТВО!

Рожден ден! Рожден ден, който празнува всяко живо същество. Рождения ден на Спасителя!Стоим смълчани в днешния Бъдни вечер, взираме се в небесата и чакаме. Чакаме чудото. Чакаме ярката, невеществена светлина на Витлеемсака звезда да озари небесата. Ослушваме се да чуем ангелската песен „Слава във висините Богу, на земята - мир, между човеците – благоволение! Ангелските гласове се сливат с тези на коледарите които пеят „Стани нине господине”. Чудно и приказно. Днес обаче звездата, огряла света преди две хиляди години я няма в небесата! Свети в сърцата и душите ни! Нейните отблясъци са във всеки от нас. В чест на Неговия рожден ден всички, вярващи и невярващи си отправяме благопожелания, разменяме си подаръци. Но да не забравяме и Рожденника! Какво ли да му подарим! Та Той иска от нас съвсем малко. Да се обичаме един другиго, като Той ни обича! Да сме милостиви, както Той ни помилва! Да помагаме на немощните и страдащите, както Той ни помага! Да изтрием една детска сълза и направим едно дете щастливо, както той отри сълзите ни! Нека си пожелаем на Неговия рожден ден да сме живи и здрави, да отворим сърцата си за мира и любовта, да работим за благото на Отечеството! Не всички да ни благославят коледарите с благослова си :
„ А скочи Боже, та поможе!
Сваде пата патувааме и тука ни пат нанесе, у нашего господина, домакина. Заварииме го на ядене и пиене, на честна трапеза. Той ни се зарадва, та ни нагости, напои и ни подари кантара леба, пещера сирене и брава месо, а него Господ го подари с честити синове, по-честити щерки. Те биле през гора вещи, през поле – бръзи. Що гониле – стигнале, що ги гонило отминало, та го гониле три дена и три нощи. Стигнале го под вита танка ела, дек се дели сребро и злато. Кому с паница, кому с лажица, а на нашего домакина, кило и половина и колесница.
Речете си дружино Амин!"
Амин !

АРХАНГЕЛОВ ДЕН ВЪВ ВАКАРЕЛ

Във вакарелската покрайнина християнския празник Събор на св.Архангел Михаил /Архангелов ден/ в миналото се празнува като семеен празник. На този празник никъде в покрайнината не се организират събирания на обочища, събори в махалите или на параклисите.
 Задължително в семействата  се коли курбан овца, като кожата се дарява на църквата. Домакинята приготвя обреден хляб с квас погача квасник подпечатен с домашния просфорен печат, който всяко семейство е притежавало. Възрастните ходят на черква и след черква до късно вечерта се служат служби.
Арахангеловските служби във Вакарел са продължение на времената на робството, когато в повечето християнски празници вакарелецът е отдавал почит на Бога в домашна обстановка.
Събират се по трима, а някъде и повече възрастни мъже, които обикалят наред махалата. Влизат в къщите, където в одаята е приготвена трапеза.  На трапезата е поставена паница от курбана, обредния хляб и чаша вино.  Службарите сядат около трапезата. Най- възрасният от службарите взима чашата с вино, отпива трипъти, като произнася благословия. След като свършва благословията  разчупва хляба. Всички  хапват по малко по трошка и отиват в друга къща.
След като изпратят службарите и домашните сядат около трапезата.
Благословия за домашна служба на Арахангеловден. Ззаписана през 1963 година от Василка Илиева. Слушана от Атанас Костадинов Илиев от м. Селянин. Произнася се на трапезата в навечерието на Арахангеловден от водача на службарите – 3 възрастни мъже, които по ред посещават къщите в махалата.
Водача на службарите вдига чашата отпива и започва да благославя:
Да ни е на помащ свети Арангел днешен! Помози боже!
Какво го дочекааме таа година весело и пуно сичко, догодина още по-весело! Помози боже!
Таа година с чаша, догодина с возилница! Помози боже!
Що се служи днеска литургия по църкви и манастири, едната благословия да бъде за нашия домакин! Помози боже!
Какво дочекааме свети Арангела, така да дочекаме Коледа и свети Васил със златни пръстене!Помози боже!
Така да дочекаме Възкресение Христово с червено яйце! Помози боже!
Така да дочекаме свети Георгия с вакли курбане! Помози боже!
Така да дочекаме свети Спас със зелен клас, свети Петър с кръстати кръсци! Помози боже!
Така да дочекаме свети Илия с високи купни! Помози боже!
Така да дочекаме света Богородица, да закрили си народ, та и нашия домакин! Помози боже!
Така да дочекаме си божи угодници!Помози боже!
Отпива втори път от чашата и продължава да благославя:
А и таа втора за Божа опора, за свети Сава и Варвара, що дръжат небо и земя, да дръжат и нашия домакин! Помози боже!
Да ни е на помощ света Горица - Зеленица!
А наздраве! Да са на нашия домакин и чест и берекет! Помози боже!
Отпива трети път от чашата и продължава да благославя:
А таа трета за добра среща на Панталеа Патника, що бие кални друми, тевни нощи. Помози боже!
Да не дели орача от сиви волове, от черно оране, да не дели коняра от добри коне, от честита сермия! Помози боже!
Да не дели овчара от добра дружина, от сиво стадо, от зли цета! Помози боже!
Що сеем да се роди, отземи да расте, отнебо да тече! Помози боже!
Що оди да се плоди! Помози боже!
Що гоним да стигаме, що ни гони да оттичаме! Помози боже!
За що се фанем, филизе да пущи!Помози боже!
По башка да печелим, заедно да се сбираме, да ядем и пием, зло да не видим!Помози боже!
Кога сме най-зле, се така да сме, на такива чесни трапези, да ядем, да пием, зло да не видим!Помози боже!