Народно читалище “Просвета 1925г” с. Лозен общ. Любимец е основано през 1925 г. От тогава до началото на 90-те години на миналия век е развивало богата културна дейност. През 1976-1977 г. получава златен медал в Копривщица за обичая "Ирминден". Пак през тези години Българската национална телевизия е направила филм за обичая и още куп други изяви. След 1995 г., обаче, читалището преустановява своята дейност поради липса на средства и липсата на хора, които да работят без възнаграждение. И така до 2004 година. Тогава в кметството като секретар работи Димитрина Петрова. Именно по нейна инициатива се събира отново групата за народни обичаи и започват да играят обичая "Ирминден". Поканени са на участие в етнографски комплекс Етъра, след това в началото на 2007 година са поканени по повод 90 години Регионален етнографски музей Пловдив, пак с обичая "Ирминден". През септември 2007 г. читалището е отново пререгистрирано. Настоятелството е екип от млади хора, които решават да работят за културното възраждане на родното си село. За председател на читалището е избрана Елена Паскова, а за секретар Христо Янъков. Сформирани са 2 групи - за автентичен фолклор и за народни обичаи, и трио "Тракийци" за обработен фолклор. Групите вземат участие в редица Национални и Международни фолклорни фестивали. С доброволен труд и спомоществователи е създадена етнографска музейна сбирка. Положено е началото на Международен фолклорен фестивал “Кехлибарен грозд”, в чието първо издание участвуват 600 самодейци от цялата страна. Читалището е получило номинацията на Хасковска област за включване в програмата на ЮНЕСКО "Живи човешки съкровища - България 2010". Всеки ще си каже да много добре. Дейност, като дейност на всяко едно от над 3000 читалища в България. Да, ама не, както казваше един популярен телевизионен журналист. Всичко това се постига от хора които работят само на доброволни начала. През 2004г. В община Любимец започва работа по проект за ремонт на читалищни сгради. Под предлог, че читалището не оформено юрически, е изключено от проекта. Проблемите за сегашното настоятелство започват през 2008г., когато с решение на общинския съвет в Любимец е гласувано продажба на гора в землището на с. Лозен от 2128.617 дка. Младите хора от селото, включително членовете на читалищното настоятелство протестират срещу това решение и започват съдебна сага в административните съдилища, която не е предмет на настоящата публикация. Желаещите да се запознаят конкретно с проблема може да се информират от сайта на с. Лозен.
Общинското ръководство приема обаче тези действия като война лично със себе си и започва една нечестна и безполезна битка с читалището. Усилията на Настоятелството да получи субсидирана щатна бройка от Министерството на културата за делегирани от държавата дейности са саботирани. На читалището се определя субсидия от общинския бюджет в размер на 300 лв. Правят се опити да се вземе помещението на библиотеката, под предлог че е настанена в помещение общинска собственост. След като се вижда, че читалищното настоятелство намира начини да оцелява и работи, Общинското ръководство предприема крайно негативна, според моите разбирания и рушаща единството на хората мярка като през 2009г. инициира основаването на второ читалище “Родолюбие 2009г.” с председател кмета на с. Лозен.
Всичкото, Мара втасала... Е това вече не го разбирам. И тук вече нещата започват да замирисват на политика. Политика, целяща да унищожи нещо направено. Политика, която цели да раздели 400 жители на едно село. Политика, целяща да подреже крилата на едни млади хора, които са ентусиасти. Може би и те някъде бъркат, може би говорят непремерено, може би са по-буйни, но това не може да бъде претекст за грубо вмешателство с политически прийоми в дейността на едно читалище. Защото читалищата са устояли на превратностите на времето и бурите на историята. И тук съм склонен да застана на страната на Младите от читалището, защото и аз самия като председател на Народно читалище “Заря 1902г.” с. Вакарел съм се сблъсквал с подобни проблеми и знам какво е да те захапе машината на властта...
Но все пак имам един въпрос. А утре, след нови избори, когато властта в общината се смени. Тогава какво ще правим.
А като останем сами със съвестта си.
Но ней се. Който има разум – да мисли, който има съвест – да съди, който има сърце и душа – да подкрепи тези млади хора в този далечен край, които дават мило и драго за своето читалище.
Народно читалище “Просвета 1925г.” с. Лозен в снимки:
Здравейте, колеги.Потресена съм от това,което прочетох по-горе, но не съм много изненадана, защото съм чувала, че и в други населени места са се случвали подобни неща с читалищата и работещите в тях.При нас, слава Богу,нямаме подобен проблем, но никой не е застрахован.Все пак мисля, че нещата не трябва да се оставят само до местната власт...има си Министерство на културата...Съдилища...най-малкото има и гражданско общество, което също може да заеме позиция по въпроса....Та нали читалищата работят за него, а не в полза на някоя си партия или особа?!?!Призовавам колегите да не се отказват от всичко,което са постигнали , а да търсят правата си на по-горни инстанции!Успех!
ОтговорИзтриване