ЗНАЙ СВОЙ РОД...Традиционният женски костюм във Вакарелската покрайнина.

Основанията за определяне на по – голяма част от селищата във Вакарелската планина като покрайнина се крият в географското положение, историческото и етнографско развитие и административното им устройство. Освен с. Вакарел, (до 1959г. м.Хановете) във Вакарелдската покрайнина влизат още пръснатите от двете страни на международния път и железопътна линия София - Истамбул 24 вакарелски махали (от 2000г. села) Бърдо, Джамузовци, Бузяковци, Пановци, Богдановци, Ръжана, Мечковци, Драгиовци, Селянин, Бальовци, Млечановци, Крушовица, Яздирастовци, Полиовци, Брънковци, Семковци, Поповци, Банчовци и Пауново. За една общност на населението във Вакарелската планина доказателства ни дават и еднаквите, говорни особености, общите белези на облеклото, строежът на къщите и устното народно творчество.
Традиционното облеклото се приема за определящо сред белезите в етнокултурната характеристика на дадена общност, съотносим по своята значимост с езика. То е първият видим показател, основен в опозициите „свой-чужд”, „ние-другите”. Със своите обединителни и разграничителни функции, то е културният двойник на човека, неговото второ „Аз” в системата на материалните вещи. Разгледано в исторически план, то носи специфика, която отразява основни периоди от съществуването и развитието на населението. На тази база, то фокусира етнически общото и специфичното, съхранявайки локалните особености и варианти на културата.
Първите сведения за облеклото на живеещото във Вакарелската покрайнина население намираме у Дершвам минал през Вакарел през 1555 година. “Те имат бедна носия. Мъжете имат абени дрехи. Жените имат на ушите си обеци от мед, цинк или стъкло. Около шията си имат стъклени мъниста, а около ръцете медни гривни." Според Дриш (1718 г.) , "Мъжете имат чомбаси. Калпаците им са от овча кожа. Жените са облечени с дълъг сукман, който във вид на риза стига до петите. Препасват се с шарен пояс. Кичат се с тежки сребърни обеци, също такива пръстени, различни стари пари, камъчета, шарени стъкла, картинки и цветя. На главите си носят извънредно голяма шапка, висока около един аршин, чиято горна част е най-широка".
Традиционното женско облекло, на което могат да се проследят следите е от сукманен тип, което повтаря елементите на този тип облекло - сукман, риза, престилка, забрадка. Вакарелската женска носия е част от групата на Ихтиманският тип традиционен женски костюм, който е характерен за селищата в Ихтиманска Средна гора от Ихтиманска община, с.Габра от Елин Пелинска община, гр. и с. Костенец и с. Василица от Костенска община, Беловска община гр. и с Белово, и селата от общината, Селата от община Лисичово, и част от селата от община Септември(Славовица, Карабунар, Виноградец, Бошуля и др. В селищата от Вакарелската покрайнина, тя има някои характерни черти на аксесоарите, които дават основание проф.Вакарелски и проф Гунчев да я обособят като отделна подгрупа Вакарелска носия, което наименование ще използвам по-надолу.

Ризата е дълга, туникообразна с дълги ръкави.



Преди Освобождението и първите години след това се носят бели вълнени вунени и конопени къчишни. Често срещани са и ризите тъкани едновременно от вълна и коноп два пати вуна, два пати качища От памучен плат се изработват вътрешни сменяеми нагръдници пердета, декорирани със семпла шевица



След освобождението ръкавите и полите започват да се шият от памучно платно, а след войните целите ризи се шият от памучно пратно. Поради това, че населението е бедно и купува преден памук ниско качество, платното за ризите се бели, като неколкократно се потапя във вода и се суши на слънце. Жените сами кроят и ушиват ризите. Полите на ризите и ръкавите се украсяват със шита дантела - кене.







Честа практика е да се правят само поли, които се прикачат към ризата в празнични дни.



Сукманът във Вакарелската покраинина е от късоклинест тип с широки клинове отстрани, които започват от областта на талията. Клиновете се превиват и пристягат от престилката. Клиновете правят сукмана много практична дреха, тъй като той може да се отпуска по воля, когато жената е бременна или напълнее. Този сукман е известен сред вакарелското населението под името сукно
При проучванията си във Вакарел през 30г. на ХХв. Проф.Гунчо Гунчев дава следната скица на вакарелското сукно.



Наименованието на отделните части на сукното са следните: а) стан; б) клин; в) ракаве; г) алтица; д) пазви; е) джеб; ж) обтока.
Сукното се шие от селски шивачи, терзии, които кроят и шият в домовете на клиентите си. Женският костюм се изработва от черно боядисан домашно тъкан и сбиван на тепавица шаякбало За боядисване се използва отвара от шикалки кара боя След появата на химическите бои, започват да се носят и тъмно сини, морави и масленозелени сукна. Освен че ушива сукното, терзията поставя и гайтанената украса около пазвата и полите, обтоката. На долните снимки са показани обтоки около пазвата и полите на сукното независимо от украсата му.




Обтоката се изработва от три реда черен гайтан, чрез който се оформя плетеница. След това се оформя бордюр върху плата или върку червен вълнен ширит от цветени гайтани, червено-жъл или червено бял и сърмен, които се зашиват за сукното. Жените и девойките сами след това укасяват сукното около пазвата и по полите. Сукното има къси до над лактите ръкави. В ранния период те са покрити изцяло с червен или ален гладък вълнен плат чоа , върху която с купени разноцветни вълнени конци спаня и с коприна се извезват различни фигурки и цветя - ръкаве. В горния край на ръкава, при рамото, се слага кръжило от ресни от спаня. Около Освобождението украсата на сукното около пазвата и полите е също главно от спаня. Наред с нея има цветен гайтан, маниста, пулове и русоп, бяла метална тел, усукана с памук. От двете страни на пазвата има бабки - няколко ивици с колелца от спаня. Обточен е и джоба на сукното. Този сукман носи името шарено сукно. На долната снимка от 1915г. на "Нешънъл географик", на която са показани младоженци от Вакарел, жената е с шарено сукно. За съжаление за сега не са известни запазени екземпляри от шареното сукно. Представа за него може да се получи от традиционната женска носия от самоковските села, Доспей, Мала църква, Говедарци.



В периода около войните и след това сукманът претърпява промени откъм украсата. В зависимост от материалите за украсата са известни пет разновидности на сукното. Манистено, жълт талтър, бял талтър, литак и жаби и кокарено сукно.
Манистеното сукно е разновидност на женския сукман във Вакарелската покрайнина Наименованието си получава от украсата около пазвата и полите, която се изработва най-често във вид на цветя от дребни бели и зелени маниста.





Жълтият талтър е втора разновидност на женския сукман сукното във Вакарел. Нарича се така отново заради украсата. Около пазвата и полите със жълта сърмена нишка се изработват фигурки на цветя. Цветната обтока около пазвата и полите е комбинация от червен и жълт сърмет гайтан.





Белият талтър се отличава от жълтия, в това че за украсата се използва сребриста сърмена нишка, а цветната обтока е от комбинация от червен и сребрист съмен гайтан.






Литакът е сукно, при което украсата около пазвата и полата е изработена от сърмени ширити и паети с червено манисто в средата. Цветният гайтан на обтоката е решен със жълти и червени сърмени гаитани. В зависимост от броя на редовете на паетите се различава и отделна разновидност жаби.





Кокарът е разновидност на сукното, при което за украса се използват готови галантерийни фигурки, изработени от пухкав памук и колосан плат, подобни на сегашните сватбени перца. Поради ограниченото му разпространение и нетрайността на украсата, също не могат да се намерят запазени екземпляри.

Ръкавите на всички видове сукна се покриват с памучен плат домашно тъкан на двуцветни ивици, най-често жълто и зелено - ръкаве. Срещат се ръкаве тъкани жълто и черно или жълто и червено. Към рамото и в долната част ръкавите се апликират с бордюр шита черна дантела. Всяка мома е приготвяла по двадесет, тридесет чифта ръкавев чеиза си, които заедно със свадбените кърпи пешкире, са били най-честия сватбен дар.



Около освобождението престилката футата е домашно тъкано на черни и сиви, черни и зелени зелени и бели ивици широко парче плат. От три страни се апликира с бордюри от шита дантела кене. Футата се прикрепва с широка плетена вълнена лента кондаци.
След войните 1912г.-1918г. престилката преткърпява промяна. Изработват се зелени вълнени и бели памучни фути. Отново зелените се апликират с шита дантела, изработена сьс зелени вълнени конци. Прикрепват се към сукното с лента плат от фин фабричен плат, черен или кафяв на цвят, най - често кадифе, черни или кафени кондаци





Белите престилки фути, заедно с широките дантелени нагръдници пердета се превръщат в запазена марка на вакарелки, благодарение огромния брой вакарелски момичета, работещи като слугини в София. Футата се изработва от широки ленти бял фино тъкан памучен плат, апликиран с широки бордюри шита дантела, или комбинация от шита и плетена на една кука дантели. Прикрепва се към сукното с бяла памучна или сатенена лента бели кондаци







Ежедневните престилки и престилките на възрастнните жени следват традиционната техника на изработване, домашно тъкан плат на ивици от два цвята, вече най често в зелен и черен цвят. Ежедневните престилки се прикрепват към сукното с плетени от вълна ленти , най често в кафяв или черен цвят плетени кондаци



Върху косите младите жени забраждат тъмнозелена забрадка от фин плат шамия



По възрастните забраждат големи черни кърпи каврак



Два от срещупаложните крайща на шамиите се апликират с шита дантела заръфлъци





Косите се сплитат на две плитки, в който се заплитат едри пари и маниста против урочасване на коцак. На челото се носи прочелник, изработен от маниста и ситни пари.
Старата зимна горна дреха е контоше, което се прави от бало. Отпред се украсява с фитили от лисичи кожи, кожи от пор или агне, а отвътре се подплатява с овчи кожи, които често се къносват, за да се червенее, когато се отвори. То е късо, стига до пояса и се закопчава само с едно копче, поставено в долната му част. Към контошетата се носят и ръкавици от зелена вълна, без пръсти. Някои подплатяват вътрешната страна на ръкавиците с червена чоха. Носят се още кожухчета, които са скроени като клинатата аба, но се подплатяват с кожи .
При венчавката булката облича върху сукното джубе – дълга, отдолу клинообразна горна дреха, без ръкави, отворена отпред. На главата и се поставя качул, островърха дълга качулка изработена от пояс. При самия сватбен обред булката носи пред лицето си телени висулки никял, които закриват лицето напълно. Джубето, качулът и никялът за сватби се вземат назаем.
Около войните постепенно отпада практиката на носене на прочелници. Контошетата са заменени с палта, които са подобни на старата дреха, но са по-дълги. Отпада качула и никяла при булките, които украсяват косите си с венчета от цветя и специални цветни воали, най често червени.
До войните обуват лятно време на бос крак калци - шарени чорапи без ходила, а през зимата шарени плетени чорапи. След войните чорапите стават едноцветни, най-често бели. За да не си наранят ръцете от лятната полска работа, носат плетени наракавници, които стигат до китката на ръката. Слагат ги и зимно време, за да топлят. При старата носия носят цървули или грубо изработени панагюрски кондри. След войните обуват всякакви видове женски обувки от пазара. За особен шик се счита носенето на папуци - чехли с високи токове, везани със сърма.
Под чуждо влияние във Вакарел се появяват спорадично и други женски дрехи като средногорските бръчници, фустанелите и касаците Най успешно се адаптират фустанелите. Правят се от памучно домашно платно на ивици от два цвята, обикновено червен и бял и черен и бял или едноцветни червени или жълти. Опасват се с едноцветни тъмнозелени фути с черни или кафяви кондаци. Носят се само лятно време. Младите момичета носят и касаци, сукна без ръкави и без клинове, което позволява да се носят без престилки. Украсени са като литаците.

Артентични снимки от Вакарел на вакарелски носии.

















Вакарелка - 1894 художник Иван Мърквичка



Вакарелка - 1915г. фотограф Тодор Чипев



Снимки от сбирка "Женски традиционни костюми от Вакарел" на Народно читалище "Заря 1902г." с. Вакарел