1

"ДА ЖИВЕЕШ, ЗНАЧИ ДА СЕ БОРИШ. РОБЪТ- ЗА СВОБОДАТА СИ, А СВОБОДНИЯТ - ЗА СЪВЪРШЕНСТВО"
Ако не сте привърженик на профанизирането на българската култура, ако не се срамите да се наречете българин, то добре дошли и нека бъдем приятели, ако ли не -
вървете си поживо, поздраво.

четвъртък, юли 01, 2010

Защо създадох група във фейсбук...

Ето и аз създадох група във фейсбук. Всички ще си кажете: "Гледайте го пък тоя! Много важно. Та кой ли сега не създава групи. Да кихнеш - и ето ти група. Група за този, група против този... Да си призная искрено, не вземах насериозно въобще фейсбук, та камо ли групите. До момента, в който не се присъединих към групата "Да затворим ГДБОП, да отворим читанката" и не усетих силата на сдружените активни граждани, които без да се познават могат да отстояват определена кауза. Отдавна ме вълнува въпросът, какво пречи на читалищата, защо се неглижира дейността им, защо за тях се говори, като за извадени от стара ракла и миришещи на нафталин дрехи. Та вижте колко млади и образовани хора работят там, въпреки мизерните заплати, хиляди са членовете на настоятелства и проверителни комисии. Ами самодейците - тази многохилядна армия от влюбени в своите си села и градове хора на различни възрасти- мало и голямо, които творят красота и хармония, само за удоволствието и то само и единствено в обществена полза. Следейки дейността на читалищата, достигнах до извода, че основната причина може да бъде само една. Липсата на информация в обществото, а и между самите читалища за дейността, достиженията и проблемите им. Повечето от читалищата имат сайтове в Интернет, но простронството е толкова голямо, че трябва много време да ги откриеш. Страницата Читалища на Министердтво на културата е застинала на дата 13 юли 2009г. Централните, регионалните и местни печатни и електронни медии не популяризират дейностите на читалищата. Така се оказа, че решаването на проблема е на самите читалища. Затова създадената група е само началото. Радостно е , че в първия ден на съществуването си към нея се присъединиха над 80 души, повечето от различни читалища. И това е само началото, като поканих тези, които имат свои профили във фейсбук. Коментарите на колегите показват, че не съм преценил погрешно. Групата е напълно отворена, като на самите читалища остава да представят дейността си по подходящ начин, и то както сметнат за необходимо. Да формират събития, да поставят теми за дискусия.
Групата е видна на адрес: www.facebook.com/profile.php?id=100000348228053#!/group.php?gid=133685899986489
След кратък размисъл реших да я наименовам "Народните титалища - модерност в консерватизма на традициите.
Самото оцеляване на читалищата се дължи на консерватизма на традициите им. На първо място в целите им - да пропагандират просвета и култура. Да работят за културното издигане на населеното място. Тези техни цели прозират като червена нишка, още от времето, когато Кръстьо Пишурка закова табела на вратата на стаята, в която учеше ломските деца и написа на нея Читалище та до наши дни. На второ място в организацията им- граждански сдружения изцяло в обществен интерес. На трето - в управлението им, да се изграждат и управляват с демократични методи, изцяло по волята на техните членове. И в този консерватизъм няма нищо порочно.
Модерност. Всичко живо, що малко има възможност да пописва и говори, тръби тази нова дума. Ситуацията ми напомня за годините преди 1989 когато навсякъде търсехме диалектиката. И полевъдните работнички прилагаха диалектиката при окопаването на царевицата...
Та за модерността. Не е ли това да учиш децата на компютърно рисуване, да организираш чуждоезиково обучение, да разкриваш информационни центрове в градове, села и паланки, като осигуряваш свободен достъп до интернет, да съхраняваш и пресъздаваш традициите под формата на песенен, танцов и словесен фолклор, да пресъздаваш обичаи, да организираш фестивали, сцените на които да се заобикалят от чужденци, някои от които дошли чак от далечна Япония, за да видят това чудо- българския фолклор. Може ли някой да ми изброи други неправителствени организации да са разработили и реализирали такова количество проекти. Това ако не е модерност- здраве му кажи. Какво повече да направим? Като македонците, на които читалище им звучи някак по български, да ги кръстим асоциации, или дом культуры - както е в Русия и Украйна. Ресто, не става. И най-често характеристики на читалищата , мърморейки под носа си дават хора, които не знаят къде се намират входовете им... Ама, нейсе.
Важното е ние да си свършим нашата работа, пък кавото дойде - божия работа.
Положихме началото пък ще видим.
Дано не излезе ялова и тази наша работа.

2 коментара:

  1. искра цанкова народно читалище "Борба-1896"Кнежа2 юли 2010 г., 14:03 ч.

    Благодаря ви за първата стъпка господин Владимиров!Отдавна се ядосвам с градивни и даващи енергия за борба за промяна емоции на ситуацията в която работим.Пълно безхаберие от страна на държавните институции , липса на правила и критерии за финансова и всякаква друга подкрепа на работещите читалища.А липсват и добре установени правила и механизми за нашите дейности.Нямаме и читава организация, която да осъществи реда.Много се радвам на тази група,защото смятам,че чрез нея можем да организираме срещи и форуми на които да си кажем проблемите и заедно да започнем да ги решаваме.Според мен това е единственият начин да бъдем чути .

    ОтговорИзтриване
  2. Bravo. Pozdravlenia. Vijte tova, molia:

    http://dnesiutre.com/bulgarian-news/%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4/

    Georgiev

    ОтговорИзтриване