1

"ДА ЖИВЕЕШ, ЗНАЧИ ДА СЕ БОРИШ. РОБЪТ- ЗА СВОБОДАТА СИ, А СВОБОДНИЯТ - ЗА СЪВЪРШЕНСТВО"
Ако не сте привърженик на профанизирането на българската култура, ако не се срамите да се наречете българин, то добре дошли и нека бъдем приятели, ако ли не -
вървете си поживо, поздраво.

сряда, юли 07, 2010

Две години в Интернет


В началото на юли се навършиха две години от създъването и публикуването на сайта на Народно читалище "Заря 1902г." с. Вакарел с адрес www.zaria1902.org Да си призная честно, поради това, че съм хуманитарист по образование и убеждения не се интересувах толкова много от компютри, а това Интернет го смятах за губивреме, за несериозна и несъвместима с целите и задачите на читалищата област. Но секретарят на читалището Маноела Зафирова дълго време не ме оставяше намира. "Шефе, компютър, Шефе, компютър," Най - накрая не издържах на това "Компютър та компютър" и във всичката немотия през 2004г. купихме компютър. След това и с Интернет стана същото. През 2005г. се свързахме. После се започна "Шефе срамота е, трябва да си в крак с новостите и сядай и усвоявай компютъра" и аз ще не ще започнах малко по-малко. Като видях, че няма мърдане на стари години станах ученик и завърших курс. И лека, по-лека в "дървената ми глава" започнаха да се проясняват нещата. Установих, че Интернет пространството не са само сайтове за запознанства, игри и място за сваляне на филми и музика, а както във всяка необятна територия има място за всичко, както за забавление, така и за сериозна работа. И както се казва апетитът идва с яденето. С партньорството на ФРМС изградихме информационен център, с подкрепата на "Лале" и Фондация за развитие "Читалища" го надградихме. Постепенно узря идеята, че за да сме популярни, да можем да представяме нашата дейност трябва да изградим интернет сайт на читалището. Тъй като нямахме необходимите средства да заплатим създаването на професионален сайт, бавно, бавно започнахме сами, по любителски да изграждаме такъв. Така до началото на юли 2008г, когато хоствахме сайта и той стана част от Интернет. За изминалите вече няколко години продължихме да го надграждаме и доработваме за да се вижда в настоящия му вид. Макар и непрофесионален, на нас ни въши работа, а и статистиките говорят, че той се посещава. За изминалите две години имаме следните резултати:
- уникални посетители - 4641 или по 6,34 на ден;
- Общо посещения - 7294 или средно по около 10 на ден;
- Заредени страници - 17180 или по 2,36 на посещение;
- Посетители добавили страницата към "любими" - 1302 или 28%.
Най-голям интерес предизвикват страниците както следва:
- Новини - 2911 посещения;
- Информационен бюлетин - 2227 посещения;
- Устав - 1587 посещения;
- Формация "Вакарелче" - 986 посещения;
- История - 693 посещения;
- Албум - 725 посещения;
- Библиотека - 582 посещения;
- Ръководство - 575 посещения;
- Театрален колектив - 509 посещения;
- Нови книги - 488 посещения;
- Контакти - 475 посещения;
- Информационен център - 384 посещениям
- Основатели - 333 посещения.
Горните данни освен суха статистика са и материал за размисъл. Кога едно селско читалище ще може да отдели средства за информация и популяризиране на дейността си с другите форми, като използва печатни и електронни медии. Честният отговор е - това не е по силите и финансовите му възможности.
По тази причина, в резултат на личния опит навсякъде, където имам възможност отстоявам тезата, че осигуряването на достъпа до Интернет и наличие на страница (не е задължително да бъде скъпо платена) е жизнено важна за всяко читалище. При ограниченото финансиране на дейността само по този начин можем да бъдем популярни, да се показваме пред хората, в чиито интерес работим.
За сега по-достъпно и отговарящо на възможностите не виждам. Всичко останало е в бъдещето.

Няма коментари:

Публикуване на коментар