1

"ДА ЖИВЕЕШ, ЗНАЧИ ДА СЕ БОРИШ. РОБЪТ- ЗА СВОБОДАТА СИ, А СВОБОДНИЯТ - ЗА СЪВЪРШЕНСТВО"
Ако не сте привърженик на профанизирането на българската култура, ако не се срамите да се наречете българин, то добре дошли и нека бъдем приятели, ако ли не -
вървете си поживо, поздраво.

вторник, май 25, 2010

2009. "Голямото четене" намалява


На 21май Националният статистически институт публикува данните за състоянието на различните дейности в областта на културата през 2009г. Новината беше разпространена от всички агенции в навечерието на 24 май. Като човек, ръководещ читалищна библиотека, веднага потърсих къде сме ние. Резултатите в библиотеките са отново в унисон с тенденцията от минали години. В 47 –те наблюдавани библиотеки, национални, регионални, големи читалищни, специализирани и към ВУЗ са регистрирани 233 хил. читатели или със 7,9% по-малко от предходната година. Очаквано. Ако към тях се прибави статистиката и на всички читалищни библиотеки резултатите ще бъдат още по-плачевни. Потвърждение за това дава изследването на броя на четящото население. Процентът на прочелите поне една книга през последните 12 месеца е 52,1, срещу 47,9 на непрочелите нито една, което опровергава мита за това, колко образован е българина. От лицата с основно и по-ниско образование само 15,1% четат, срещу 84,9 нечетящи. При тези със средно образование делът на четящите е 53,2% срещу 46,8% на нечетящите. При завършилите висше образование 10,9 % не четат. Интересно, как си взимат изпитите и се самоусъвършенствуват. С близо 1% намалява броят на заетите книги. “Лошо Седларов”! Лошо, ама и предизвестено. За никого, а още повече за нас, хората които врим и кипим в тези проблеми, не са тайна причините за това състояние.
Първо, те се коренят в самите библиотеки. Въпреки, че отчитаме голямо количество натрупан книжен фонд, повече от половината книги са морално и физически остарели. Във вакарелското читалище от близо 15000 тома, за четене стават по-малко от половината. Около 1000 – 2000 бройки постоянно са в оборот, останалите повече от десетина години не са попадали в човешка ръка, изключая пролет и есен, когато библиотекарката им отупва прахта. И как няма да е така, като по-малко от процент са новите книги. През 2006г. и 2007г. част от библиотеките бяха финансирани с ограничени суми за закупуване на книги по проекти от Министерство на културата . През 2008г. и 2009г. такива проекти нямаше и средства не бяха отпускани. Така, читалищата, разполагащи с мизерни субсидии, изостават застрашително с обновяването на фонда и влошават качеството на предлаганата услуга. От друга страна, тенденцията за желание за четене намалява прогресивно. Нарушена е връзката между училището и библиотеката. От ранна възраст липсва създаването на интерес към чечене. Колко от децат посягат към “Български народни приказки”, “Приказките на братя Грим”, “Приказките на Шехеразада”. Самите издателства не издава нови и добре оформени книжки, които да грабват очите и сърцата на най-малките читатели. Колко от днешните деца съпреживяват приключенията на Винету, Олд Шетърхенд, Том Сойер, Пипилота, Патиланчо и Смехурко от “Патиланско царство”? Колко от тях знаят за “Чичо Томовата колиба”? От книгите, които се предлагат сега за деца те гледат само изцъклени “Барбита”, които трябва да оцветявяш. Поотрасне ли човекът – на помощ идва Гугъл. А всеизвестно е, че Гугъл знае всичко. Щракваш името на темата и готово. “Знам бг.”, “Помагалото ком”, “Уйкипедия” и разни други - сайтове бол. Теми по всякакви проблеми. Принтираш, занасяш в училище и готово. Ама, че не знаш кои са Хаджи Смион, Мичо Бейзадето, Поп Ставри, Иванчо Йотата, Копринарката и Селямсъза – голяма работа. Важно е, че си направил за отличен темата “Характерът на Българина във възрожденската епоха в повестта “Чичовци” от Иван Вазов”. Същото е по история, география и каквото се сетиш. Задаваш на някой тинейджър въпръс за Пенчо Славейков, Смирненски, Дебелянов, Николай Лилиев, Хайтов, Ивайло Петров, Радичков, Блага Димитрова, Петя Дубарова - той те гледа като извънземен и си мисли “Я пък тоя чичка, колко е отворен”. Ама я попитай за “Жик, так”, “Айде бате шефе”, за Устата, Румънеца и Енчев, за Ванко едно или Мишо Шамара – е тогава ще получиш ясен и продължителен отговор.
За завършилите гимназия през 40-те, 50-те, 60-те години на миналия век бе въпрос на чест да познават творчеството на Юго, Балзак, Сервантес, Лев Толстой, Достоевски, Пушкин. На днешните - тези имена почни нищо не им говорят.
Темата за матура по български език и литература станала достояние в Интернет – това е малкото зло. По - голямото ще настъпи, ако накараш зрелостниците да възпроизведат няколко строфи от поемата “Левски”. Шапка свалям на ония, които поне си признават, че не са чували за нея. И тези поколения от неграмотни през последните 15-20 години, дават и ще дават пример на своите деца...
За да се увеличи “Голямото четене” през следващите години, според моето скромно мнение, е необходимо да се наложи нова политика. Стойностните книги да не се облагат с ДДС, който в момента за книги в България е най висок от страните в ЕС и извън него. Коренно да се промени обучението по литература, като наблегнем на самата литература, а не толкова на анализите на произведенията. Я нека в час се разказва произведението или се рецитира поезията, пък ще видим какво може гуглето.
Самите читалищни библиотекари трябва да търсят начини да предлагат книгите по по-интересен и агресивен начин, защото да не си кривим душата, и сред гилдията има хора, които не четат и когато попиташ дали някоя книга е интересна, получаваш отговор от рода “Казаха ми че е хубава”. Имах познат, който продаваше книги на Лъвов мост, в годините, когато пазарът бе залят от булевардни романи. Пред неговата сергия винаги беше пълно, защото преглеждаше накратко съдържанието на книгата, прочиташе пъвите и последните страници и щом пристъпеше някоя клиентка започваше: “Заповядайте госпожо, да видите какъв сюжет, каква фабула. Истинският живот в няколко страници. Вие не сте чела по-добра книга за превратностите на живота”. И ошашавената госпожа вадеше портмонето и купуваше книгата.
Не успеем ли всички ние да привлечем читатели, и особено млади хора, не създадем ли интерес у тях, то Нацията е обречена. И за това Турция няма да ни бъде виновна.

2 коментара:

  1. За съжаление да не се чете, е тенденция в целия развит свят (хайде да сложим там и България). Изглежда, че именно изобилието на достъпна информация по всякакви въпроси отегчи хората. Вече не им се губи време да четат ЦЯЛА книга - могат просто да прегледат мненията за нея в няколко форума. Да не споменавам, че на много хора под 25 години просто им е ТРУДНО да четат. Затова избират телевизията и филмите (за предпочитане не с титри, а с дублаж)...

    ОтговорИзтриване
  2. Генадия Георгиева11 юли 2010 г., 11:47

    Това, което се коментира за четенето е вярно и е тенденция, която за съжаление се наблюдава навсякъде. Искам да споделя нашия скромен опит в това отношение. Секретар съм на "Народно читалище Христо Ботев 1928 г.", гр.Сливо поле, обл.Русе.Работя като такава от 6 г. и макар че преди това работех по специалността си, учител по бълг.език и литература, между прашните рафтове с книги, заобиколена от читатели , се чувствам още по-добре.Та,на въпроса.За да приобщим децата още от съвсем малки към книгите и четенето им, поддържаме отлични отношения с учителите от детската градина в града - каним ги на наши мероприятия, организираме общи такива и т.н. и при всяка среща не пропускаме да поканим малките малчугани в библиотеката ни, да почетем заедно, да разгледаме красивите илюстрации, да им разкажем интересни неща, да им подарим книгоразделители и друго, каквото можем да си позволим....Това продължава и с децата в началния курс в училище-списъците с книги, състезания за най-много прочетени книги и др. такива , с които се опитваме да стимулираме интереса им, да ги научим на уважение към книгата и институцията като цяло, на ползата от четенето...Редовно запознаваме учителите от СОУ в града със специализираната литература, която набавяме, а те изпращат учениците за изготвяне на домашни работи и в този случай няма как децата да ползват "чичко Гугъл"...По наше мнение, а и резултатите го доказват, че които деца бъдат приласкани от малки , те си остават читатели завинаги...

    ОтговорИзтриване