"Пресвета" - от миналото, днес, та до бъдещето

... България. м. Хановете (днес с. Вакарел). Средата на ХХ в. Първа Неделя след Петдесетница На всички Светии (Пресвета). След пладне. Средищното селище на Вакарелската покрайнина, включваща 24 махали е оживено да краен предел. На зеленишката на мегдана и околните улици е пълно с народ, всякакъв и отвсякъде. От двете страни на шосето са струпани временни сергии, отрупани със всевъжможни неща. Промъкваш се покрай тях сред гъмжилото и гледаш, гледаш..Спираш се пред медникарската сергия на майсторите - самоковци и какво да видиш? Наредени котли, тепсии, тенджери, сахани, джезвета и какво ли не. Пред сергията стълпотворение. Всеки оглежда, разпитва, пазари се и туку вземе някой котел или друга съдинка. Направиш две крачки по-надолу и чуваш протяженото: “Джам праим. Глидаи праим.” Аха-а, озовал си се при калайджиите, които веднага на място калайдисват, закупените медни съдове. С часове можеш да гледаш как циганчетата изтриват съдинките на пресни телешки кожи, посипани с нишадър, като постоянно се въртят като пумпали, и как медните съдове обличат нова сребриста премяна. Неусетно си стигнал до грънчарите. На сергията стоят важни, важни в новите си писани шарки стотици, гърнета от всякакъв калибър, ръкатки, стомни, паници, И тук глъчката и пазаренето не е по- малко. В близост се чува вик: ” - Тука е ихтиманската лимонада. Нема го раковишкия гьол” , което те подсеща ,че си ожаднял. Пиеш една лимонада и продължаваш из гъмжилото. Преминаваш покрай сергии с всякакви платове, забрадки, гайтани паети и маниста, където жени и моми на тумби, на тумби оглеждат, коментират и купуват. Следва вълнарската чаршия, габровци с ножарската чаршия и дъските за хляб, панагюрци с обувки и цървули. Току пред теб изниква облечен с бели беневреци и менте, с черен калпак и бродирана риза бозаджия, преметнал на рамо гюмче с вода за чашите и гюм боза в ръка, като непрестанно си хвали стоката с неизменното” Бозата е леденааа, от Радомир е доведенаа.” Неусетно си стигнал мегдана, където под звуците на “циганска банда” от Орманлия (сега Лесново) момите и ергените играят хоро. Изведнъж погледите на хората около теб се насочват в посока гарата. Учудено поглеждаш и ти и виждаш две кокони, с капели и чадърчета важно, важно вървят по улицата. Жените на Началника на гарата и на Пикьора. Тръгнали да се разходят и да видят мъжете си, който играят моникс в Лимоновото кафене. Очитети се пълнят от пъстрите багри и шарки и в главата дълго отеква глъчката на множеството...

Съборът Пресвета от ранни времена и до днес е празникът и най - важното годишно събитие в с. Вакарел. Началото му се крие в годините на Второто българско царство, когато около черквата “св.св. Петър и Павел” (Шарената черква ) се е провеждало тържище на добитък. Празникът е запазил своето значение и през турското робство, когато е потвърден с фермана за дервенжийството, като само на този ден, вакарелци са освободени от задълженията си за охрана на пътя. Населението се събира в месттноста “Пресветските дабе”, на около 1км североизточно от днешното село, където е имало вековна дъбова гора. Днес на това място е поставен каменен кръст. Особено значение придобива празникът след Освобождението. Това е най-големият събор, който става в Ихтиманска, Самоковска и Новоселска (с център с. Новоселци, днес гр. Елин Пелин - ) околия, и понеже се събира в селище, близко до границите им, е добре посещаван от жители, принадлежащи към тези три околии. Този събор, подобно на всички други събори във Вакарелско, става в средното селище - Хановете (днес с. Вакарел.). Временните сергии се правят главно около малкото площадче в средата на селото, където се пресичат шосето и улицата, която води от гарата за прогимназията. За този събор жените, а и мъжете, скътват отрано някоя и друга пара, за да си набавят необходимите за домакинството вещи или нещо за украса. От многобройните сергии могат да се купят всякакви медни произведения (котли, котлета, тенджери, тасчета, сахани, тепсии, тигани и др.), които веднага се калайдисват от специално условен циганин-калайджия, тъй като в цената им влиза и калайдисването; от манифактуристите и галантеристите се купуват басми, хасета, памучна прежда, шамии (забрадки), дантели, ширити, мъниста, сърмени плетеници, огледала и др; грънчарите предлагат всички видове грънчарски произведения, широко употребявани в селския бит; тук са и много продавачи на сладки, на бонбони, на безалкохолни напитки, на плодове, на зеленчуци, с каквито домакините се снабдяват преди да потеглят за махалите си. Голямо е не само разнообразието на стоките, които те предлагат на този събор, но голям е също и броят на местата, от които те се докарват. Това личи от следващия списък и фигурата, изработени от проф. Гунчо Гунчев за нуждите на изследването му “Вакарел- антропогеографски проучвания

Големината на кръгчето при всяко едно от селищата дава приблизителна представа за значението, което имат стоките, донасяни от него на събора Пресвета.
1. От София се докарва манифактура, галантерия, сезонна железария (коси, сърпове), цървули, сламени шапки, помади, сладкиши.
2. Ихтиман - манифактура, каци и качета, вили, зъбачи, грънци, веячки, груби обувки, тестени работи (симит, кифли, мекици). От ихтиманци се откриват също така и временни бирарии.
3. Самоков - медни съдове, груби обувки, сандали, басми.
4. Панагюрище - панагюрски цървули, козиняви чулове (покривала за коне) и чували, чекръци, домашни шаяци, домашни платна.
5. Новоселци (днес гр. Елин Пелин .) - медни съдове, бонбони, вино и бира.
6. Габрово и Габровско - похлупци, ножчета, дървени лопати, гайтан, цървули, свирки, бъклици, звънци.
7. Долни Пасарел (Самоковско) - метли от ракита.
8. Нови Хан (Новоселско) - грънци.
9. Голема Раковица (Новоселско) - грънци.
10. Чамурлия (Самоковско) - вили.
11. с. Костенец (Ихтиманско) - ножчета, брусове за коса, точила за ножове.
12. Саранци и Осоица (Новоселско) - каменни надгробни кръстове, прости надгробни паметници, воденични камъни.
13. Столник (Софийско) - грънци.
14. Копривщица - гайтан.
15. Етрополе - бъклици, гаванки, хубаво изработени панагончета.
16. Пазарджик - оцет, ориз.
17. Троян и Троянско - грънци, свирки, свирки-гласници, кавали.
18. Враца - косила (дръжки за коси).
19. Дебелец (Търновско) - веячки.
20. Мъглиж (Казанлъшко) - народни лекарства.
21. Бобошево (Дупнишко) - череши.
22. Разлог - звънци за добитък.
23. Якоруда и Белица (Разложко) - бъкли, бъклета, катран, сакъз (дъвка), паралии (софри ), лопати за фурна, свирки.
24. Узунджово (Хасковско) пиринчени гривни, пръстени, мъниста и др.
25. Свищов - солена риба и някои бакалски стоки.
Вино и бира се точи направо от бъчвите, които не се свалят от каруците, с които се докарват.
На този събор, както и на всички подобни събори и панаири, не липсват въртележки, люлки. Малък цигански оркестър , на които се плаща от ергените, свири цял следобед на хорото, извиващо се обикновено зад гарата. Понякога малък цирк опъва платната си.
Съборът продължава два дни, което дава възможност на населението от всички близки, а и далечни околни села да дойдат на него. Освен от двадесетте вакарелски селища, посетители на събора идват от Ихтиман, Живково, Чернньово, Полянци, Венковец, Боерица, Веринско, Борика Чамурлия, Горни Пасарел, Долни Пасарел, Габра, Нови хан, Лесново, Богданлия, Караполци, Огняново, Доганово, Елин Пелин, Голема Раковица, Гайтанево, Белопопци, Априлово и Белица.
Според сведения от архивите на местното общинско управление сергиите в следвоенните години са стигали 300-400, независимо от местните дюкяни и кръчми. През 1923 г. съборът се обявява като панаир, като има този статут до края на тридесетте години. В този си вид съборът съществува до края на 50 –те години, когато приема облика на празник на селото. Макар и променен по съдържание, Пресвета запазва денят на поровеждане и масовия си харектер, като се превръща в ден за срещи на близки и познати. И до днес съще ствува максимата, че вакарелец и в Америка да бъде, за Пресвета се прибира във Вакарел. Дори през годините на тоталитарния режим, съборът устоя, въпреки опитите да бъде наречен “Събор на Българосъветската дружба” и запази деня си – винаги в първата неделя слад Петдесетница на Всички светии.И в наше време, това е един от най - посещаваните и многолюдни събори - празници в региона на Ихтиманска, Елинпелинска и Самоковска общини.Тук си дават среща хиляди хора, водени от желанието да се видят един друг, да се поздравят и поприказват.
Тази година празникът ще започне на 29.май (събота) със спорни прояви. От 19.30ч. ще се състои концерт на читалищните колективи и гост-изпълнители, последван он младежки дискотеки. Ще продължи на 30. май с посрещане на хиляди гости и веселие. Заповядайте да почуствате духът на Вакарелската Пресвета.