Тенденциоизно

В навечерието на 24 май традиционно Министерство на културата награждава предпразнично заслужили творци и деятели, допринесли за развитието на Българската култура. Тази година наградите бяха връчени от Вежди Рашидов в навечерието на празника. Както ни информираха почти всички печатни и електронни медии сред нагрдените са проф. Димитър Даскалов ,Йълдъз Ибрахимова, Камен Донев, Васил Найденов, художниците Свилен Блажев, проф. Кънчо Цанев, Ясен Гюзелев, музикантите Борислав Грънчаров, Валя Балканска, Красимир Кюркчийски, Йордан Дафов, режисьорите Бина Харалампиева, Адела Пеева, Петър Пашов, Магда Каменова, актьорите Стефан Попов, Цветана Манева, Ивайло Христов и Валентин Ганев, балетистът Бисер Деянов. Янко Станоев, Божана Апостолова, Валентина Радинска и Валерия Велева са отличените писатели и публицисти. Всичко това добре. Но ако разгледаме по добре списъка ще се натъкнем на очевадния факт, че от наградените всичко 46 творци, 4 са художници, 9 са музиканти, 11 са театрали, 5 са писатели и журналисти, 8 са преподаватели в училищата по изкуства, 1 музеен работник, 1 директор на билиотека и двама читалищни дейци - журналистът Дамян Обрешков - председател на Народно читалище "св.св. Кирил и Методий" София (Красна поляна) и Николай Коссов - Секретар на читалище "Априлов-Палаузов" Габрово. Въпреки моите най-искрени уважения към бай Дамян Обрешков и преклонение пред перото му, той също следва да бъде сред наградените писатели публицисти. Така, че гилдията на хилядите читалищни дейци на културата бе представена от един човек. И това ако не е тенденциозно - здраве му кажи. Първо казваш че това е една закостеняла институция, каято трябва да се реформира. Уволняваш всички, които знаят за какво иде реч. Толерираш елитарната култура и най-вече пластичните изкуства и живописта, като ежедневно пълниш сайта на министерството с посещения и откриване на изложби. Е, подаряваш някоя и друга книга на читалището в Малко Търново, но пък всячески игнорираш читалищните изяви . Не обръщаш никакво внимание на съобщенията за ежеседмични прояви като творчески вечери, фестивали на песенно, филмово и танцово изкуство, които преливат от сайтовете и блоговете на читалищата. Какво от това, че зад тези прояви стои трудът на хиляди читалищни секретари, хореографи, преподаватели и ръководители, които водят борба за оцеляване с мизерните си заплати. Ами самодейците, които отделят от времето си да се занимават с изкуство и да произвеждат култура, като някъде си финансират дейността под формата на такси за участия. Ако ги нямаше тях, как щеше поне малко да се разнообрази живота на хората от малките градчета и селата, където "бог високо, цар далеко" и си имат само читалището, тяхното си читалище, където се събират да се изприкажат, да попеят, да си организират празниците. Кога там ще стъпи кракът на Елитните артисти.С какво по-малко за българската култура е допринесъл Рамадан Шанов - секретар на читалището в родопското село Гьоврен, който освен че се грижи да разнообрази живота в затънтеното село, като организира Гьовренско голямо четене, води мъжка фолклорна група, организира празници и чествания в селото, трябва да осигури отоплението, осветлението и административната част. Трябва да направи проект за книги за библиотеката, проект за допълваща субсидия или друго нещо. И освен това шест-осем месеца получава заплата, а останалите да се регистрира в бюрото по труда като безработен, защото мизерната субсидия не може да покрие разходите на читалището. И не е сам, а такива като него са стотици. Други като Петър Джахов, дългогодишен читалищен ръководител и театрал от читалище "Слънце" Ихтиман, умряха в мизерия като кучета. И тези хора не чакат нищо друго освен признание. Признание за пропуснатите дни за семейството, признание за пропуснатите празници. Доказателсво, че трудът им е полезен и са нужни на обществото. И кога, ако не в навечерието на 24 май. И от кого, ако не от Минестерсво на културата. Да ама не, както казва Петко Бочаров.