Предпразнично

Вчера бях на концерт. В зала едно на НДК. Ще кажете този е луд. Какво толкова важно има в това, че бил на концерт, та и нас да ни занимава. Има. И то е много съществено. Това не беше от ония скъпите концерти, с билети от по стотина лева за да слушаш стари рокаджийски групи от 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век или сладникави чалгаджийски истории, след които участниците си тръгват с печалба от хиляди и милиони левове. На концерта, на който аз бях, входът беше свободен. Участниците, стотици български деца в по-голямата част си бяха плащали за да учат някакво изкуство или пък са отделяли по няколко часа седмично за да се занимават. Ръководителите им работя за мизерни хонорари от по стотина, двеста лева, а организаторите, тези които създават цялата организация на този процес за заплати от по триста, триста и петдесет лева. Това беше концертът "Децата на България в читалищата на България" в чест на 24 май, организиран от Съюза на народните читалища с подкрепата на Столична община. Повече от два часа самодейни състави от читалища в София, Лом, Габрово, Свищов, Айтос,с.Дивотино Пернишко представиха наученото в школите. Изпълненията им, фолклорни песни и танци,класически модерен и шоу балет, хип-хоп танци, бяха на много високо ниво, приковаваха вниманието на присъствуващите, които наградиха децата със своите аплодисменти. Особено съм доволен, че на голямата сцена се изявиха и децата от формация за народни песни и танци "Вакарелче" при Народно читалище "Заря 1902г." Вакарел. До тук добре. Представянето на децата беше похвално, но отношенито на обществото почти безразлично. Въпреки разлепените обяви и афиши, поканите в интернет, залата беше полупразна. Единственият политик, уважил събитието беше Заместник кметът по културата на Столична община, а кметът Фандъкова се отчете с кошница цветя. Всички ония, който заклеймяват читалищата като отживелица, без да са прекрачвали прага им, ги нямаше. Че какво ги интересува. Че тези деца носели духа на българщината, че са възпитавани в патриотизъм - много важно. На тях такива не им трябват. Те предпочитат ограничените, поддаващите се на манипулации, безродниците. Ония, които ги слушат като хипнотизирани и са лесна плячка в тънките им мрежи. Да не говорим за медиите. Ония, от чиито страници или екрани ежедневно лъсват разголените тела на фолкаджийки, манекени, метреси на мафиотски босове или псевдополитици и управници, имащи се за каймака на обществото, отсъствуваха. Нямаше ги. Нито една медия. Тях също не ги интересуват някакви си български деца и то организирани от читалища. Няма ги защото липсва далаверата. Едно е да говориш или пишеш за духовност, за възпитание, за народополезна дейност, друго е да лъснеш до някой политик или да обслужваш личмни и корпоративни интереси.
И все пак съм оптимист. За това, че на такава дейност лесно не можеш да сложиш кръст.А пък и читалищните деятели са жилаво племе. Почти като паламидата. Колкото повече ги мачкаш и се опитваш да ги искорениш, толкова повече избуяват.