Интеграция в културата или културата на интеграцията

За пети пореден път в Ихтиман се провеждат Майски дни на изкуствата. Денят 21 май бе определен за изява на детски колективи, детско творчество и талант. Заведохме и нашите деца от формация "Вакарелче" да се представят в общинския център. Напразно. Това беше един провален концерт и разочарование за децата. Още в началото салона се напълни с цигани, дошли да аплодират своите съученици. Възрастните хора стояха прави в препълнения салон. До тук добре, но тепърва започна шоуто. Повече от двеста гърла викаха, свиркаха, крещяха и в тяхната шумотевица всичко се изгуби.Изгуби се водещият, никой не чу приветствието на зам. кмета. Нищо не се разбра от изпълненията на децата от детските градини. Загубиха се песните на нашите деца. Свиркане попречи на самите танцьори да чуят музиката, та се наложи да започнат отново. Салоньт изригна като вулкан при появата на деца, които от невръстна възраст започнаха да се кълчат под звуците на циганска песен. Тук не издържах и напуснах салона. Отвън ме посрешнаха децата от Вакарел, които просто ми заявиха "Шефе ние повече тук няма да идваме да играем." И ме гледаха в очите какво ще им кажа. И аз какво? Да им дръпна една реч за интеграцията и толерантността? Обърнах нещата на шега и смотолевих нещо от рода да сме живи и здрави до догодина, пък ще видим. Може пък да не ни поканят. След това като размислих осъзнах, че са прави. И ме хвана яд. Яд за изхарчените милиони за интеграция. В едно общество интеграцията започва от ранни години и с много усилия, а не с написани програми, колкото за измиване на очите. И понеже, пошлите неща се усвояват по-лесно има опасност българите в много по-голяма степен да бъдем интегрирани в ромското общество. Не че циганията не пълна. Е има и изключения. Преди около месец бях в Кюстендил на кръгла маса по проблемите на читалищата и присъствах на концерт на ромски състави в читалището в ромската махала. Там самодейците роми се представиха на ниво и повече от час пяха и танцуваха ромски песни и танци, руски цигански романси, българска фолклорна музика. Инструментален състав изпълни класически произведения, съвременна музика и разбира се чардаш. Личеше, че там се работи и действително и културната интеграция се извършва културно. Този опит е положителен и зачерква всички вопли, че успеха с циганите е предварително обречен. Да обречен е като се работи само на книга, или се правят проекти, толкова, колкото да се вземат паричките на разни фондации и др. А културната интеграция? А бе кой ти гледа културата ? Важно е келепирец да пада.