Читалищни... Залудо стой! Залудо не работи!

На 26.05.2010г., според информация от сайта на Народното събрание, Парламентарната комисия по културата, гражданското общество и медиите е приела доклад след второ гласуване и обсъждане в комисията на законопроект за изменение на Закона за народните читалища, с предложение законопроекта да се внесе в пленарна зала. Законопроектът, внесен от група народни представители касае сроковете на свикване на конгрес на Съюза на народните читалища, кворумът на кангреса и промяна на срока, в който читалищата следваше да приведат уставите си съгласно новия закон и да се пререгистрират в окръжните съдилища. Промяната е оправдана, според скромното ми мнение, в частта, касаеща Съюза, защото текстът на закона влизаше в противоречие със Закона за юридическите лица с нестопанска цел. По действащия закон, редовен е конгрес на СНЧ, ако на него присъстват делегати, които представляват две трети от читалищата. Този текст противоречи на текстовете на ЗЮЛНЦ, който установява правната норма, че общите събрания на юридическите лица с нестопанска цел са редовни, ако са представени повече от половината членове. Същото важи и за срока, в който трябва да се свика конгресът. Законът предвижда това да стане в едномесечен срок от влизането му в сила, което реално не може да стане, защото на регистрираните читалища се дава едногодишен срок за привеждане на уставите. И ако се свикаше конгрес в указания срок, то той щеше да се проведе с присъствието на представители на уставно нередовни читалища от законова гледна точка.
Нищо обаче не може да оправдае гласуваното предложение за удължаване с още една година на срока за привеждане на уставите на регистрираните читалища. Ако погледнем регистъра, воден от Министъра на културата, ще установим, че повече от две трети от читалищата са се пререгистрирали в окръжните съдилища, като са с променени устави, видно от променените наименования с добавена година на основаване. Малко са ония, които не са си мръднали пръста за да направят необходимите промени и да проведат общи събрания. И причините за това са поне две. Първо Настоятелства, Председатели и Секретари нехаят за промените в законодателството. Ръководените от тях читалища не водят редовен организационен живот. Някои са свиквали общи събрания през 1996, 1997г. след влизането на закона и от тогава си живуркат спокойно. Стои един секретар сред прашасалите книги. Я дойде някой днес, я не.
Други пък, поради липса на дейност и интерес сред гражданите, не могат да осигурят необходимите членове – 150 за градовете и 50 за селата. Трети пък са се изпокарали по политически причини, много присъщо за нашето време, и не могат да постигнат съгласие в общите събрания и излязат с решение. И какво излезе, отново отсрочка. А това е подигравка с труда на всички ония, които вече година тичат, организират членовете, преработват устави, заверяват документи, по няколко пъти ходят до Окръжните съдилища. Само и само като съвестни граждани да спазят закона в името на съществуването на тяхното читалище. И заедно с това да са им наред и всички останали дейности- библиотека, школи по езици и изкуства, самодейност, реализиране на проекти и какво ли още не.
И накрая какво - можело и другояче.Народната поговорка “Залудо работи, залудо не стой” изведнъж придобива смисъла: Залудо стой! Залудо не работи! Защото следва ОТСРОЧКА.