Вайдудул е един летен празник на вакарелското население, и и в почти цялата страна, който не е свързан с празника на конкретен християнски светец, а цели със силата на магически действия и песни да измоли божията благодат за да завали дъжд и да спаси нивите и ливадите от продължителната лятна суша. През жарките летни месеци май, юни или началото на юли ако продължително засуши и има реална възможност посевите, насажденията и тревата по ливадите да изгорят, възрастните жени от махалите определят ден за вайдудулки. На този ден група моми, облечени в стари дрехи се събират, окичват се стъбла от пелин, селим (девисил) и цветя, сипват в окичено котле вода и тръгват по ред в къщите да се молят за дъжд. След като влязат в двора пеят вайудулската песен
„Ой Дане, вайдудуле, дай боже даж,
Зададе се тевен облак, дай боже даж,
та зароси ситна роса, дай боже даж,
ситна роса по полето, дай боже даж,
та ороси синорето, дай боже даж.
Овчарето по полето, дай боже даж,
Че овчаре погореа, дай боже даж,
и овците им помреа, дай боже даж,
без водица, без тревица, дай боже даж,
Ой Дане, вайдудуле, дай боже даж.”
По време на песента една от момите поръсва (раси) стопанката за дъжд. Стопанката дарява вайдудулките с брашно, боб, картофи или някакви други продукти, но никога яйца, за да не бие град (да не се образуват градушки), които изнася от вкъщи със ситото за пресяване на брашно. След като дари вайдудулките стопанката търкулва ситото и по това как ще се захлупи гадаят за дъжд. Ако ситото се похлупи ще вали. На изпроводяк стопанката плисва върху вайдудулките вода с котле. Продуктите, получени от вайдудулките се занасят в дома на предварително уговорена бременна жена, която скоро ще роди, или жена, която кърми женско дете( момиче), където готвят ястия за вайдудулките. Приготвят се девет ястия, които да заместят деветте месеца бременост, защото както жената носи в утробата си плода девет месеца, така и новият дъжд след молитвата се ражда. Преди да седнат на трапезата момите слагат нощовите за месене на хляб върху дървената брана за зариване на посевите. В нощовите сяда бременната жена или кърмачката без бебето и момите я влачат с браната до река, в махали където има, или до някой кладенец. Там я икъпват, като и момите хубаво се намокрят. Ако ритуалът се извършва на река всичките моми хвърлят вайдудулските китки на реката. От този обичай носят имената си някои места , примерно Вайдудулския вир, Вайдудулския гьол, Дайдудулския излак. След този ритуал всички се завръщат в дома на бременната или кърмачката и се гощават.
Няма коментари:
Публикуване на коментар