СТРАСТИТЕ БЪЛГАРСКИ... Нужни ли са две читалища в населено място с 400 жители.

При формирането на групата “Народните читалища – модерност в консерватизма на традициите”силно ме заинтригува разказът на един читалищен секретар, младо момче, но както стана ясно след като се запознах с профила му – истински родолюбец. Двадесет и четири годишен младеж, който с болка споделяше проблемите на читалището в родното си село Лозен, общ. Любимец. Тъй като и представа си нямах до онзи ден от това далечно, но както разбрах с истински народен дух село се наложи да изчета материалите в интернет за него. И не напразно като въведение за днешната ми публикация използвах разказа на Елин Пелин – Приключенията на един ангел в село Цепилово. Без да съм изслушал аргументите на другата страна и най-вече на Община Любимец ще се постарая да изложа обстоятелствата и аргументите в проблемите на читалището, без да ставам нечий съдник. Опазил ме бог.Това оставям на съвестта на действащите лица в тази истоия. И на симпатиите на читателите.
Народно читалище “Просвета 1925г” с. Лозен общ. Любимец е основано през 1925 г. От тогава до началото на 90-те години на миналия век е развивало богата културна дейност. През 1976-1977 г. получава златен медал в Копривщица за обичая "Ирминден". Пак през тези години Българската национална телевизия е направила филм за обичая и още куп други изяви. След 1995 г., обаче, читалището преустановява своята дейност поради липса на средства и липсата на хора, които да работят без възнаграждение. И така до 2004 година. Тогава в кметството като секретар работи Димитрина Петрова. Именно по нейна инициатива се събира отново групата за народни обичаи и започват да играят обичая "Ирминден". Поканени са на участие в етнографски комплекс Етъра, след това в началото на 2007 година са поканени по повод 90 години Регионален етнографски музей Пловдив, пак с обичая "Ирминден". През септември 2007 г. читалището е отново пререгистрирано. Настоятелството е екип от млади хора, които решават да работят за културното възраждане на родното си село. За председател на читалището е избрана Елена Паскова, а за секретар Христо Янъков. Сформирани са 2 групи - за автентичен фолклор и за народни обичаи, и трио "Тракийци" за обработен фолклор. Групите вземат участие в редица Национални и Международни фолклорни фестивали. С доброволен труд и спомоществователи е създадена етнографска музейна сбирка. Положено е началото на Международен фолклорен фестивал “Кехлибарен грозд”, в чието първо издание участвуват 600 самодейци от цялата страна. Читалището е получило номинацията на Хасковска област за включване в програмата на ЮНЕСКО "Живи човешки съкровища - България 2010". Всеки ще си каже да много добре. Дейност, като дейност на всяко едно от над 3000 читалища в България. Да, ама не, както казваше един популярен телевизионен журналист. Всичко това се постига от хора които работят само на доброволни начала. През 2004г. В община Любимец започва работа по проект за ремонт на читалищни сгради. Под предлог, че читалището не оформено юрически, е изключено от проекта. Проблемите за сегашното настоятелство започват през 2008г., когато с решение на общинския съвет в Любимец е гласувано продажба на гора в землището на с. Лозен от 2128.617 дка. Младите хора от селото, включително членовете на читалищното настоятелство протестират срещу това решение и започват съдебна сага в административните съдилища, която не е предмет на настоящата публикация. Желаещите да се запознаят конкретно с проблема може да се информират от сайта на с. Лозен.
Общинското ръководство приема обаче тези действия като война лично със себе си и започва една нечестна и безполезна битка с читалището. Усилията на Настоятелството да получи субсидирана щатна бройка от Министерството на културата за делегирани от държавата дейности са саботирани. На читалището се определя субсидия от общинския бюджет в размер на 300 лв. Правят се опити да се вземе помещението на библиотеката, под предлог че е настанена в помещение общинска собственост. След като се вижда, че читалищното настоятелство намира начини да оцелява и работи, Общинското ръководство предприема крайно негативна, според моите разбирания и рушаща единството на хората мярка като през 2009г. инициира основаването на второ читалище “Родолюбие 2009г.” с председател кмета на с. Лозен.
Всичкото, Мара втасала... Е това вече не го разбирам. И тук вече нещата започват да замирисват на политика. Политика, целяща да унищожи нещо направено. Политика, която цели да раздели 400 жители на едно село. Политика, целяща да подреже крилата на едни млади хора, които са ентусиасти. Може би и те някъде бъркат, може би говорят непремерено, може би са по-буйни, но това не може да бъде претекст за грубо вмешателство с политически прийоми в дейността на едно читалище. Защото читалищата са устояли на превратностите на времето и бурите на историята. И тук съм склонен да застана на страната на Младите от читалището, защото и аз самия като председател на Народно читалище “Заря 1902г.” с. Вакарел съм се сблъсквал с подобни проблеми и знам какво е да те захапе машината на властта...
Но все пак имам един въпрос. А утре, след нови избори, когато властта в общината се смени. Тогава какво ще правим.
А като останем сами със съвестта си.
Но ней се. Който има разум – да мисли, който има съвест – да съди, който има сърце и душа – да подкрепи тези млади хора в този далечен край, които дават мило и драго за своето читалище.

Народно читалище “Просвета 1925г.” с. Лозен в снимки:

КЛАСИЦИТЕ СА ЖИВИ... И АКТУАЛНИ... Елин Пелин "Приключенията на един Ангел в село Цепилово".

Няма вече мир в село Цепилово, няма спокойствие. От четири махали село, на пет партии се разцепило. Всяка партия на пет партийки. Всяка партийка по пет водачи. Настръхнали хората като бодлите на таралеж. Не минава ден без караници, без побоища. Човек с човек не се среща. Всяка партия кръчма си отвори, да не би да иде някой в противната. Вземаха си говедар от чуждо село, неутрален човек, стоката да им пасе. При свой всеки я не праща. В черква никой не стъпя, да се не срещат противници, защото не могат да се гледат.
Добре, но ето че дойдоха светли празници, Рождество Христово. Мисли попът, мисли какво да прави. Не му се и пее в празна черкова, пък и хората нечеркувани ще останат.
Какво направи човекът? Обади по цяло село, че на Коледа пет пъти служба ще служи, за всяка партия отделно. Нареди часовете и почна да чука камбаната, тоя час за тия, другия за ония.
Хубави дни, хубава зима. Селото под снега като картинка. Спокойно запушили комините, вдигат се нависоко бели тънки пушеци, смесват се и не искат да знаят кой от коя партийна къща излиза.
Видя и господ от небето, че не са добри работите в село Цепилово, па избра едпи от най-добрите си ангели и му рече:
— Иди, синко, долу в Цепилово. Лесно ще го намериш. Спусни се над България и дето кацнеш, там е. Иди ги вразуми.
Като чу ангелът камбаните за Рождество, спусна се от небето и право в Цепилово. То цялото е будно през великата нощ на Рождество. Чист хубав сняг го покрил, грейнали светлинки по прозорците. Детски гласове на групи, на групи пеят коледни песни.
— Ах — рече ангелът, — тук всичко на добро е тръгнало, по-добре да се не бъркам, да не излезе пак някоя кавга.
Възседна ангелът весел камбаната да се полюлее. Люлее се той и гледа — веднаж черква пусна, пак нова служба захвана, три служби изкара попът.
„Каква ще да е тая работа?“ — помисли си ангелът, слезе от камбанарията долу и тръгна по една улица.
Усетиха го кучетата, залаяха като по вълк. Наизскачаха селяни с тояги и колове.
— Хей, кой си? Стой!
— Човек като вас, пътник закъснял — рече ангелът.
— Не, ти не си от нашите — закрещяха селяните, ти си от друга партия, нашите кучета наши хора не лаят, подушили са ти вярата проклета.
И пата-кюта с тоягите, едвам жив се отскубна ангелът и през плетища, през мегдани, та в другата махала. Още не се окопитил от боя, пак лавнаха кучетата.
Наизскочиха пак селяни с тояги, с колове и завикаха:
— Хей, ти кой си? Стой!
— Човек като вас, братя, пътник закъснял.
— Не, ти не си от нашпте — закрещяха селяните. — Наше куче наш човек не лае, ти си от другите.
И пата-кюта, пата-кюта с тоягите, едвам жив се отскубна ангелът п избяга в другата махала. Но и там същото се случи, и там изяде боя.
Бяга ангелът от махала в махала и навсякъде го биха селяните. А камбаната бие за четвърти път служба.
Стана му мъчно на ангела.
— В такова село ли намери да ме прати дядо Господ на тоя хубав ден. Хората се веселят и радват, пък аз бой да ям.
Той се спря на широкия мегдан сред селото, дето нямаше наблизо ни къщи, ни кучета, погледна небето и почна да се моли.
Но ето там из една уличка се зададе по белия сняг черна фигура. Взря се ангелът и видя човек, след него недалечко друг.
„Пак ще ям бой“ — помисли си той и поиска да разпери криле да се вдигне, но не можа. Те бяха изпочупени.
Двете човешки фигури се настигнаха и спряха пред него.
— Кой си ти?
— Човек, ваш брат. Закъснял пътник.
— Дай си личната карта!
— Нямаш? Добре. Слушай, поляк, заведи тогова в общинския яхър и го вържи на яслите като магаре. Удари му и един даяк. Виждам, че не е от нашите. Утре ще го разберем.
— Слушам, господин кмете — рече полякът, хвана ангела, закара го в общинския яхър и го върза за яслите до магарето.
На сутринта селяните дълго търсиха кмета да го поздравят с Рождество Христово и късно-късно го намериха в общинския яхър, вързан за яслите до магарето.
— Каква е тая работа, кмете? — питат го зачудени селяните.
— Не знам, брате — сам не знам. Някой от противниците ми скрои тоя номер. Вземете тоягите и бийте! Да започнем Коледа!

следва продължение за "цепилово" в днешно измерение

Две години в Интернет

В началото на юли се навършиха две години от създъването и публикуването на сайта на Народно читалище "Заря 1902г." с. Вакарел с адрес www.zaria1902.org Да си призная честно, поради това, че съм хуманитарист по образование и убеждения не се интересувах толкова много от компютри, а това Интернет го смятах за губивреме, за несериозна и несъвместима с целите и задачите на читалищата област. Но секретарят на читалището Маноела Зафирова дълго време не ме оставяше намира. "Шефе, компютър, Шефе, компютър," Най - накрая не издържах на това "Компютър та компютър" и във всичката немотия през 2004г. купихме компютър. След това и с Интернет стана същото. През 2005г. се свързахме. После се започна "Шефе срамота е, трябва да си в крак с новостите и сядай и усвоявай компютъра" и аз ще не ще започнах малко по-малко. Като видях, че няма мърдане на стари години станах ученик и завърших курс. И лека, по-лека в "дървената ми глава" започнаха да се проясняват нещата. Установих, че Интернет пространството не са само сайтове за запознанства, игри и място за сваляне на филми и музика, а както във всяка необятна територия има място за всичко, както за забавление, така и за сериозна работа. И както се казва апетитът идва с яденето. С партньорството на ФРМС изградихме информационен център, с подкрепата на "Лале" и Фондация за развитие "Читалища" го надградихме. Постепенно узря идеята, че за да сме популярни, да можем да представяме нашата дейност трябва да изградим интернет сайт на читалището. Тъй като нямахме необходимите средства да заплатим създаването на професионален сайт, бавно, бавно започнахме сами, по любителски да изграждаме такъв. Така до началото на юли 2008г, когато хоствахме сайта и той стана част от Интернет. За изминалите вече няколко години продължихме да го надграждаме и доработваме за да се вижда в настоящия му вид. Макар и непрофесионален, на нас ни въши работа, а и статистиките говорят, че той се посещава. За изминалите две години имаме следните резултати:
- уникални посетители - 4641 или по 6,34 на ден;
- Общо посещения - 7294 или средно по около 10 на ден;
- Заредени страници - 17180 или по 2,36 на посещение;
- Посетители добавили страницата към "любими" - 1302 или 28%.
Най-голям интерес предизвикват страниците както следва:
- Новини - 2911 посещения;
- Информационен бюлетин - 2227 посещения;
- Устав - 1587 посещения;
- Формация "Вакарелче" - 986 посещения;
- История - 693 посещения;
- Албум - 725 посещения;
- Библиотека - 582 посещения;
- Ръководство - 575 посещения;
- Театрален колектив - 509 посещения;
- Нови книги - 488 посещения;
- Контакти - 475 посещения;
- Информационен център - 384 посещениям
- Основатели - 333 посещения.
Горните данни освен суха статистика са и материал за размисъл. Кога едно селско читалище ще може да отдели средства за информация и популяризиране на дейността си с другите форми, като използва печатни и електронни медии. Честният отговор е - това не е по силите и финансовите му възможности.
По тази причина, в резултат на личния опит навсякъде, където имам възможност отстоявам тезата, че осигуряването на достъпа до Интернет и наличие на страница (не е задължително да бъде скъпо платена) е жизнено важна за всяко читалище. При ограниченото финансиране на дейността само по този начин можем да бъдем популярни, да се показваме пред хората, в чиито интерес работим.
За сега по-достъпно и отговарящо на възможностите не виждам. Всичко останало е в бъдещето.

Защо създадох група във фейсбук...

Ето и аз създадох група във фейсбук. Всички ще си кажете: "Гледайте го пък тоя! Много важно. Та кой ли сега не създава групи. Да кихнеш - и ето ти група. Група за този, група против този... Да си призная искрено, не вземах насериозно въобще фейсбук, та камо ли групите. До момента, в който не се присъединих към групата "Да затворим ГДБОП, да отворим читанката" и не усетих силата на сдружените активни граждани, които без да се познават могат да отстояват определена кауза. Отдавна ме вълнува въпросът, какво пречи на читалищата, защо се неглижира дейността им, защо за тях се говори, като за извадени от стара ракла и миришещи на нафталин дрехи. Та вижте колко млади и образовани хора работят там, въпреки мизерните заплати, хиляди са членовете на настоятелства и проверителни комисии. Ами самодейците - тази многохилядна армия от влюбени в своите си села и градове хора на различни възрасти- мало и голямо, които творят красота и хармония, само за удоволствието и то само и единствено в обществена полза. Следейки дейността на читалищата, достигнах до извода, че основната причина може да бъде само една. Липсата на информация в обществото, а и между самите читалища за дейността, достиженията и проблемите им. Повечето от читалищата имат сайтове в Интернет, но простронството е толкова голямо, че трябва много време да ги откриеш. Страницата Читалища на Министердтво на културата е застинала на дата 13 юли 2009г. Централните, регионалните и местни печатни и електронни медии не популяризират дейностите на читалищата. Така се оказа, че решаването на проблема е на самите читалища. Затова създадената група е само началото. Радостно е , че в първия ден на съществуването си към нея се присъединиха над 80 души, повечето от различни читалища. И това е само началото, като поканих тези, които имат свои профили във фейсбук. Коментарите на колегите показват, че не съм преценил погрешно. Групата е напълно отворена, като на самите читалища остава да представят дейността си по подходящ начин, и то както сметнат за необходимо. Да формират събития, да поставят теми за дискусия.
Групата е видна на адрес: www.facebook.com/profile.php?id=100000348228053#!/group.php?gid=133685899986489
След кратък размисъл реших да я наименовам "Народните титалища - модерност в консерватизма на традициите.
Самото оцеляване на читалищата се дължи на консерватизма на традициите им. На първо място в целите им - да пропагандират просвета и култура. Да работят за културното издигане на населеното място. Тези техни цели прозират като червена нишка, още от времето, когато Кръстьо Пишурка закова табела на вратата на стаята, в която учеше ломските деца и написа на нея Читалище та до наши дни. На второ място в организацията им- граждански сдружения изцяло в обществен интерес. На трето - в управлението им, да се изграждат и управляват с демократични методи, изцяло по волята на техните членове. И в този консерватизъм няма нищо порочно.
Модерност. Всичко живо, що малко има възможност да пописва и говори, тръби тази нова дума. Ситуацията ми напомня за годините преди 1989 когато навсякъде търсехме диалектиката. И полевъдните работнички прилагаха диалектиката при окопаването на царевицата...
Та за модерността. Не е ли това да учиш децата на компютърно рисуване, да организираш чуждоезиково обучение, да разкриваш информационни центрове в градове, села и паланки, като осигуряваш свободен достъп до интернет, да съхраняваш и пресъздаваш традициите под формата на песенен, танцов и словесен фолклор, да пресъздаваш обичаи, да организираш фестивали, сцените на които да се заобикалят от чужденци, някои от които дошли чак от далечна Япония, за да видят това чудо- българския фолклор. Може ли някой да ми изброи други неправителствени организации да са разработили и реализирали такова количество проекти. Това ако не е модерност- здраве му кажи. Какво повече да направим? Като македонците, на които читалище им звучи някак по български, да ги кръстим асоциации, или дом культуры - както е в Русия и Украйна. Ресто, не става. И най-често характеристики на читалищата , мърморейки под носа си дават хора, които не знаят къде се намират входовете им... Ама, нейсе.
Важното е ние да си свършим нашата работа, пък кавото дойде - божия работа.
Положихме началото пък ще видим.
Дано не излезе ялова и тази наша работа.

Формация за народни песни и танци "Вакарелче" с нов представител в Националното училище за танцово изкуство София

Стана традиция участниците във формацията за народни песни и танци "Вакарелче" при Народно читалище "Заря 1902г." с. Вакарел да изпраща представител в Националното училище за танцово изкуство София за продължаване на образованието си след седми клас. Тази година "цедката" на сложните изпити преодоля Силвана Михайлова, която след успешен изпит на 26.юни бе приета за ученик в осми клас на училището. Желаем на Силвана само успехи при овладяване на сложното изкуство на българските танци. В училището освен нея учат и десетокласничката Мариана Зафирова, положила с отлична оценка изпитите по специалността за девети клас, която продължава да е "гръбнакът" на формацията. Успешно завърши осми клас и Ива Ласкова. Преди година курса на училището завърши Кирил Асенов, сега студент в НАТФИЗ - специалност театър на движението, а преди две години завърши Дияна Любенова, сега танцьор в Ансамбъл "Българе"
Всеки човек, който малко познава материята "Български танци" ще оцени по достойнство трудът и успехите на тези деца от едно селско читалище, които успешно се конкурират с градските, които извършват подбор от стотици деца.
И всичко това за седем годишното съществуване на формацията. Безспорни са двете основни причини за успеха на вакарелските деца. Първо, техният невъобразим талант, и второ трудът, майсторството и педагогическите умения на хореографът на формацията Ружка Пенева. Читалищното настоятелство твърдо подкрепя децата и ръководителката им и се старае да осигури подходящите условия за подготовка и изяви.
Давайте все така смело напред Вакарелчета. Вие сте нашата гордост и нашата надежда. Надежда, че красотата ще победи днешното сиво ежедневие.

ЕНЬОВДЕН – МЕЖДУ ХРИСТИЯНСТВОТО И ЕЗИЧЕСТВОТО, ЗДРАВЕТО И БОЛЕСТТА, ЛЕЧЕНИЕТО И МАГИЯТА, ДОБРОТО И ЗЛОТО.

Утре,24 юни, е Еньовден. По християнския канон „Рождение на св. Йоан Кръстител (Предтеча)". Този празник е един от най-важните летни празници в народния календар, сравним с Гергьовден, Спасовден, Коледа. В обичаите за празника обаче, са запазени най-много черти от старата славянска митология. Това е може би единственият календарен празник, в който ярко се противопоставят доброто и злото, здравето и болестта, лечението и магията.
Празникът е свързан с лятното слънцестоене. На Еньовден е най-дългият ден и същевременно най – късата нощ. Празникът има отредено място и в празнично обредната система на населението от Вакарелската покрайнина, както в цялата страна. Сред старото вакарелско население е известен е с наименованието Еневден. В центъра на празника стои вярването за къпането на слънцето. Старите вакарелци са смятали, „преди да тръгне за зима” слънцето се окъпва във вода, преди да изгрее и се отърсва, затова водата на всички водоизточници се смята за лековита.
 
Лечебна сила има и росата.За това всички се окъпват през нощта или сутрин , преди изгрев се отъркалват в росата за здраве.
Еньовчето е символът на този празничен ден. Народът ни вярва, че на Еньовден с него могат да се излекуват всякакви болести. Отварата му засилва плодовитостта на добитъка и действа магически целебно на бездетните.Смята се, че в нощта срещу Еньовден всичките билки и треви получават магическа и лечебна сила, и баячките и билкарките излизат да ги берат преди изгрев „по роса”. Баба Мария Станоева и Лазаринка Стайкова, която имаше дарба на баячка, мои информаторки при етнографските ми проучвания във Вакарел, сега и двете покойнички, разказваха, че от техни майки и баби знаят, че за да е „лековито билето” трябва да се откупи от самодивите. Откупуването са извършвали като първо отивайки към полето и при брането на билките пазели строго мълчание, и второ - поставяли набраните билки на куп, до някое полско кладенче, залавяли се на сключено хоро и мълчаливо, без никакъв звук играели, като се завъртали три пъти. Едва тогава проговаряли.
Според Лазаринка Стайкова старите вярвали, че човек може да бъде „налегнат" от 77 болести и половина. За 77 имало билки, и лек с баяния. Само за половинката имало една билка, която се откривала на специални билкари, само срещу Еньовден, и то ако я откъснат наполовина. Момите от махалите, придружени от възрастна жена също излизали по полето да берат китки полски цветя и билки, задължително еньовче, с които окичвали къщите за здраве.
При изгрева на слънцето се гадае за здраве, като се застава срещу него и през лявото рамо се гледа назад за отражението на сянката. Ако видиш „цела сенкя”, ще си здрав. Ако видиш „половин сенкя” – ще се разболееш.
В деня преди Еньов ден и на самия ден не се пере – „да не матиш водата на Сънцето”. Не се работи никаква домашна или полска работа за да не пада град и гръм.

Утре е Еньовден.Освен светлата, празникът има и тъмна страна. Билки, които не са откупени от самодивите придобивали отровно действие – „биле отровно” и с тях се извършвали магии.Както се пее в песента :
„Калина гърло боляло,
свекърва и го лекува,
не тура биле лековно,
най тура биле отровно
Най тура биле отравно
и от люта змия сърцето,
и от зелен гущер главата...”

Вярва се, че през нощта срещу Еньовден се „обират нивята” т.е. привлича се плода на чуждата нива в своята. Ненка Костова, също мой информатор приживе ми разказваше, че както майка и казвала в старо време някй си човек от Селянин намирал на Еньовден няколко години поред нивите си зажънати от четирите края. Решил да разбере каква е работата и на смрачаване се качил на круша, която расла на синора на нивата, като се скрил в клоните. Късно през нощта на нивата дошла жена, разплела си косата, съблякла се гола, застанала в средата на нивата и започнала да влачи престилката си „футата” през житото. Като стигнала единия края, започнала да зажънва, като викала силно „ Братче, Еневдене, що ще ми донесеш. Братче, Еневдене, жито да ми донесеш.” Човекът не се стърпял, скочил от крушата, като извикал „Сега ще видиш що ще ти донеса”, но жената побягнала и се скрила в тъмнината.Останали само дрехите и, но никой от махалата не можал да ги познае. От тогава, стопани, които се съмнявали, сами прожънвали нивите си на кръст, та ако дойдат житомамници да не могат да ги оберат.
И все пак слънчевата светлина и дъхът на полските билки и треви надделяват над тъмните сили. В днешното забързано време, можем да отделим време, да излезем сред природата или в прковете и градините и да се порадваме на тревите и цветята. А, най-малкото, което можем да направим е да мислим позитивно и да дарим околните си с усмивка и се стараем да ги заредим с позитивна енергия, като поне за един ден забравим и загърбим проблемите си.
Утре е Еньовден.Усмихнете се! Подарете усмивка! Вашите усмивки, ще допълнят дъха на цветята и ще окажат отпор на тъмните сили.

ЗА ГДБОП, ГЛОБАЛНИТЕ БИБЛИОТЕКИ И ОЩЕ НЕЩО...

Преди три часа уважаваният от мен Павел Николов публикува в блога си коментар по повод шумната акция на ГДБОП за ликвидиране на сървъра на онлайн библиотеката разпространявана от Chitanka.info Това е отново показване на сила от управляващите по отношение на Интернет пространството и опитите за налагане на тотален контрол. То не бяха напъни не бе чудо. Следенето на електронната поща, обсъждането на забрана на критиките срещу власт имащите в блоговете и социалните мрежи.
Ей аланкоолу, не се правете по- християни от папата.
То и това доживяхме, папата да се извинява за Коперник и Галилей, а и за още много умове, пострадали от инквизицията, само защото умовете им отказваха да приемат догмата "...Неведоми са пътищата божи".
А по отношение на интернетпространството не им ли е ясно на ГДБОП, че бъдещето е в онлайн информацията. Та защо не атакуват Библиотеката на конгреса на САЩ, Библиотеките на световноизвестни университети. Та не е ли противоречие полицейското действие на програмата "Глобални библиотеки", която се реализира от фондация "Бил и Мелинда Гейтс" със съдействието на същото Министерство на културата, което ги е уж информирало. Къде остана идеята за Глобалните библиотеки...??
Изниква и въпросът защо така успешно не се бори полицейската дирекция с явно порнографските сайтове??
Що се касае за книгите, отново Министерството на културата да се замисли защо не се купуват? Защо ДДС за книгите е с най-висока ставка в Европа?
И ето "мишлетата" получават някаква благинка да четат безплатно всякаква литература?? Де , бре! Ако има келепирец ,то той ще е за нас? Пък и защо ще се образовате? Колкото по - неуки сте, толкова по - лесно ще ви управляваме. Аа-ма ха!
А иначе, никой не е спрял прогреса, било той технически, или културен. Много голяма хапка е интернет за родната полиция .

Да не станем като Гърция... Писна ми!

Бях се зарекъл категорично да не пиша по чисто политически теми, освен тези свързани с културната политика но вече ми писна. Чашата преля, когато гледах репортаж за протест на производителите на дини. Стана ясно че благодарение на държавната субсидия за производителите в Гърция,в момента на стоковите борси пристигат дини на цена тридесет стотинки за килограм заедно с транспортни разходи и печалба. И пак колко са алчни нашите производители. А държата спазвайки Европейските документи не може да направи нищо. И изведнъж пак внимавайте да не станем като Гърция и Румъния и Европейския съюз да ни наблюдава. Ей богу, кога ще дочакам времето да станем като в Гърция. Моля Ви се господа управляващи, не предприемайте нищо! Нека колкото е възможно по-бързо да станем като в Гърция. Средна заплата 1500 евро, Средна пенсия 750 евро. тринадесета и четиринадесета заплата и пенсия. Бонуси за работещите за съответните големи празници - пуйка за Коледа, агне за Великден и др. Безплатно кафе и вода на работното място и в повечето фирми безплатни обяд и вечеря в зависимост от смяната.Цени на основните хранителни стоки, перилни препарати и др., включително ток и горива на нашите цени, на моменти дори и по-евтини.
А както е известно и гърците работят колкото нас, даже и по-малко. Освен това една идеално развита инфраструктура, включително шосета, свързващи малки селца, като същите в България се свързват с горски или кални селски пътища.
Е какво да Ви кажа. Да станем като Гърция. Моля ви, не ни пречете, даже ни помогнете и ни тласнете в тази "пропаст"

ЛИНЕЕ НАШТО ПОКОЛЕНИЕ...

Линее нашто поколенье,
навред застой, убийствен мраз;
ни топъл луч, ни вдъхновенье
не пада върху нас.
Еех, Дядо Вазов,
Ако вашто линееше, то нашето направо оскотява. Като пуснеш телевизора, това е ако не знаеш една говореща кутия, по която бистрим вътрешното положени без да ходим до кафенето, отвсякъде научаваш за пияни младежи и ученици. Бе то и вашите бяха пияни, пиян бе цял един народ. Да,пиян,ама от дъха на свободата и мириса на барута, пък нашите смучат като скотове водка, ракия и най-вече бира. Смучат и то до припадък по пейки, градинки и където им падне, и се налага доктори като Соколова да ги спасяват. И то да ти кажа все млади, млади. Осем годишни, тринайсет, четиринайсет годишни. По повод и без повод. Важно е купонът да върви и да е супер яко. Купон, това е нещо като вечеринка, ама не съвсем като тези, дето ти ги знаеш. Щото по твое време на вечеринките играехте театър, слушахте музика, рецитирахте поезия и мечтаехте, пък ние пием, пием. А това - супер яко, не мога да ти го преведа, щото и аз не го разбирам. Ще кажеш, ами бащите им, що правят бащите им, та не им опънат здраво ушите и не ги понапляскат? Еех Дядо Вазов, че няма ги вече такива бащи, като чорбаджи Марко, които всяка вечер да сбират челядта си и да ги питат що са правили днес. Прочели ли са някоя книга, ходили ли са в читалището. Ама как да питат за читалището, като много от маиките и бащите не знаят от де се влазя в него.Я се приберат я не, а някои от тях също опиянени и питат само, "Ти мене уважаваш ли ме и имаш ли си пари". Та даже изкарват и докторите виновни.
Ще кажеш ами де са даскалите. То и нашите даскали не са като Бойчо Огнянов и Рада. По- учени са и по-окумуш, ама от мислене как по сложно да предават знанието, и те нямат време да приказват с децата. Занимава ги вопроса за това, щото си говорил със стари думи и някак наивно, та искат да те изхвърлят от програмата. И тебе, и дяда Славейкова и Пелинко. Пък да ти кажа под сурдинка и те си мислят само за платата. Пък някои от тях си и пийват, ама това последното, се едно не си го чул.
Ама да ти кажа и царщината не се много интиресува. Закриха зали и салони, дето децата да се занимават с гимнастически упражнения, да ритат топка и прочия. Не се прави нищо, щото децата да се ангажират с рисуване, пеене, танци. Защо ли? Защото така е по-лесно, Първо не си даваш много зор, и само викаш - няма пари, и второ, пиян и скотски народ се по лесно управлява.
То да ти кажа, ако не се сберат по-окомуш хора и да тропнат по масата "Доста! Така вече не може!" - всичко пропада. Днешните, като станат утре майки и бащи на що ще научат своите си деца. И тогава няма турките да са ни виновни за затриването на българското племе.
Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло —
какво ще да му завещайш?
Ама нейсе. И аз веке да свършвам, че станах еден мърморко, сущий Иванчо Йотата.

Летни празници във Вакарелската покрайнина ...Вайдудул

Вайдудул е един летен празник на вакарелското население, и и в почти цялата страна, който не е свързан с празника на конкретен християнски светец, а цели със силата на магически действия и песни да измоли божията благодат за да завали дъжд и да спаси нивите и ливадите от продължителната лятна суша. През жарките летни месеци май, юни или началото на юли ако продължително засуши и има реална възможност посевите, насажденията и тревата по ливадите да изгорят, възрастните жени от махалите определят ден за вайдудулки. На този ден група моми, облечени в стари дрехи се събират, окичват се стъбла от пелин, селим (девисил) и цветя, сипват в окичено котле вода и тръгват по ред в къщите да се молят за дъжд. След като влязат в двора пеят вайудулската песен
„Ой Дане, вайдудуле, дай боже даж,
Зададе се тевен облак, дай боже даж,
та зароси ситна роса, дай боже даж,
ситна роса по полето, дай боже даж,
та ороси синорето, дай боже даж.
Овчарето по полето, дай боже даж,
Че овчаре погореа, дай боже даж,
и овците им помреа, дай боже даж,
без водица, без тревица, дай боже даж,
Ой Дане, вайдудуле, дай боже даж.”
По време на песента една от момите поръсва (раси) стопанката за дъжд. Стопанката дарява вайдудулките с брашно, боб, картофи или някакви други продукти, но никога яйца, за да не бие град (да не се образуват градушки), които изнася от вкъщи със ситото за пресяване на брашно. След като дари вайдудулките стопанката търкулва ситото и по това как ще се захлупи гадаят за дъжд. Ако ситото се похлупи ще вали. На изпроводяк стопанката плисва върху вайдудулките вода с котле. Продуктите, получени от вайдудулките се занасят в дома на предварително уговорена бременна жена, която скоро ще роди, или жена, която кърми женско дете( момиче), където готвят ястия за вайдудулките. Приготвят се девет ястия, които да заместят деветте месеца бременост, защото както жената носи в утробата си плода девет месеца, така и новият дъжд след молитвата се ражда. Преди да седнат на трапезата момите слагат нощовите за месене на хляб върху дървената брана за зариване на посевите. В нощовите сяда бременната жена или кърмачката без бебето и момите я влачат с браната до река, в махали където има, или до някой кладенец. Там я икъпват, като и момите хубаво се намокрят. Ако ритуалът се извършва на река всичките моми хвърлят вайдудулските китки на реката. От този обичай носят имената си някои места , примерно Вайдудулския вир, Вайдудулския гьол, Дайдудулския излак. След този ритуал всички се завръщат в дома на бременната или кърмачката и се гощават.